Решение № 14019 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10490/2009 г.

Решение № 14019 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10490/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас срещу решение № 7246/3.06.2009 г. на тричленен състав на пето отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 11066/2008 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и моли да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас против решение № 146/7.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително № 003507/11.04.2005 г. за заустване на отпадъчни води от канализационната система на кв. Сарафово в Черно море, издадено на търговското дружество. Оспореният отказ за продължаване действието на разрешителното е издаден от министъра на околната среда и водите на основание чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "в" - "зз" във връзка с чл. 78а и чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) и е мотивиран с неизпълнение на условията по т. 2 и т. 3 към раздел "Предписание за изграждане и обзавеждане на необходимите пунктове за собствен мониторинг" и незаплащане на дължимите такси, съгласно условието в раздел "Такса за ползване", посочени в разрешително № 003507/11.04.2005 година. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас притежава разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 003507/11.04.2005 г., което съдържа всички необходими по закон реквизити и условия за изпълнение на разрешената дейност. Със заявление № ПВ-2550/27.11.2007 г. изпълнителният директор на дружеството е сезирал министъра на околната среда и водите с искане за продължаване на срока на действието на разрешителното за заустване на отпадъчни води. В тази връзка Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Бургас и Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна са представили становища относно изпълнението на условията, поставени в разрешителното за заустване на отпадъчни води, в които е посочено, че не е монтирано измервателно устройство за заустваното количество, не е представен договор в РИОСВ гр. Бургас с акредитирана лаборатория за извършване на периодични изследвания на отпадъчните води, не се извършва собствен мониторинг върху тях, не са заплащани дължимите такси за ползване на воден обект - Черно море заустване на отпадъчните води от канализационната система на кв. "Сарафово" гр. Бургас за периода 2004 - 2007 година. Съдът е посочил, че тези обстоятелства правилно са възприети от органа като фактически основания да откаже продължаването срока на действие на разрешителното на дружеството. Счел е за неоснователни доводите на предприятието за наличие на обективни причини за неизпълнението на условията и неспазване на сроковете, разписани в акта. Изтъкнал е, че изискването за монтиране на измервателно устройство е законоустановен реквизит на разрешителното и е пряко относимо към дейността, осъществявана въз основа на него, поради което органът правилно е счел, че неизпълнението му съставлява основание за отказ да се продължи срокът на разрешителното. Приел е, че действително липсват доказателства за извършване на периодични изследвания на отпадъчните води, както и, че наличието на висящ спор между страните относно размера на дължимите такси за разрешеното ползване на воден обект не освобождава жалбоподателя от изпълнение на условието, посочено в раздел "Други условия за заустването" - такса за ползване. При тези съображения съдът е извел извод, че обжалваното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона, и постановил обжалвания резултат. Недоволно от решението, дружеството го оспорва, като поддържа, че е постановено в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Твърди, че съдът е възприел изцяло съображенията на административния орган и не е обсъдил представените от предприятието доказателства в подкрепа на доводите му за незаконосъобразност на административния акт. Поради това иска да се отмени решението и се реши спора по същество, като се отмени оспореният с първоначалната жалба административен акт. Настоящата инстанция, като обсъди наведените в касационното производство доводи и възражения на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при точен и обективен анализ на доказателствения материал по делото. Правилно и обосновано съдът е приел, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило предвиденото в разрешително № 3507/11.04.2005 г. задължително условие за монтиране на измервателно устройство, изисквано от чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, съгласно който водоползвателите са длъжни да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия. Изтъкваните обективни причини правилно не са възприети от съда като действително сочещи на невъзможност да се постави измервателно устройство. Както ЗВ, така и издаденото разрешително на дружеството не предпоставят необходимост измервателното устройство да се монтира от собственика на канализационната система, напротив задължението е за титуляра на разрешителното, каквото качество е притежавал именно касационният жалбоподател. Изтъкваните аргументи в касационната жалба за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в гр. Поморие, което прави нецелесъобразно и безпредметно поставянето на измервателно устройство от дружеството са били обсъдени при първоинстанционното разглеждане на спора и аргументирано не са счетени за основателни от съда - разрешителното е издадено през 2005 г. и от този момент са произтекли правата и задълженията за титуляра, поради което тезата за неизпълнението на условията, разписани в него с оглед настъпване на бъдещи събития, е фактически и юридически неиздържана. Следва да се сподели и изводът на решаващия съд, че представянето единствено на договор с акредитирана лаборатория не е достатъчно за установяване на изпълнението на задължението за извършване на собствен мониторинг, при положение, че не са приложени протоколи от изпитване на отпадъчни води, които да отразяват конкретни стойности на отчитаните показатели при различни периоди на пробовземане. Законосъобразно съдът е приел, че дружеството е длъжно да заплаща следващите се такси, без значение развилия се спор за стойността им между страните. При отсъствие на доказателства за плащане на такса по чл. 194 от ЗВ, съдът обосновано е приел, че е налице неизпълнение на задълженията по разрешителното. Предвид изложеното, съдът правилно е приел за законосъобразен отказа на министъра на околната среда и водите да продължи срока на действие на разрешително№ 3507/11.04.2005 г., издадено на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас поради неизпълнение на условията по чл. 78, ал. 2 и чл. 78а от ЗВ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,