Решение № 5783 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2016 г.

Решение № 5783 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Затвора -[населено място] срещу решение № 1413 от 20.07.2016 г., постановено по административно дело № 2560/2015 г. от Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № 720/11.12.2015 г., с която на Ч. Б. Я. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца и Затвора – [населено място] е осъден да заплати на Я. направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Ч. Б. Я. в представени от процесуален представител писмени отговор на касационната жалба и становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон, при което отменя заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразени в съществено противоречие между описаното деяние, квалификацията му като "лошо изпълнение разпореждане на пряк ръководител" и вида и размера на наложеното наказание, предвид приложимите разпоредби на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Правилно е посочено в обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗМВР посочва общо четири категории нарушения на служебната дисциплина, които обаче са детайлизирани в разпоредбите на чл. 198 – 203 ЗМВР, като законодателят е предвидил за посочени определени нарушения конкретно наказание. В случая в заповедта са описани следните факти – разпореждане от 16.10.2015 г. на ст. инспектор М. за подмяна на прозоречна дограма на 17. И 18.10.2015 г., проведен инструктаж на надзирателите от дежурния главен надзирател на 17.10.2015 г. разположението на трета и шеста затворническа група на територията на постове 14 и 15, обстоятелството, че около 09, 00 ч. на 17.10.2015 г. постовият надзирател допуска на територията на тези групи лишените от свобода Д. Г. Д. и Ж. С. К. за извършване на подмяната на дограмата, както и внасяне на новата дограма и необходимите инструменти за подмяната ? в 09, 38 часа на същата дата. Посочено е и обстоятелството, че за времето от 10, 20 до 10, 30 служителят Я. се намира в групата, а за времето от 10, 30 до 13, 03 ч., в който часови диапазон се извършва и групово хранене, което се контролира от постовия надзирател, както и разпределянето на храната не е извършвал проверка на групата и контрол на разпределението на храната и груповото хранене. След това описание и мотивите, с които не приема възраженията на Я. дисциплинарно разследващия орган приема, че с действията си служителят изпълнява лошо разпореждане на пряк – ръководител мл. инспектор Ч. – ВПД Главен надзирател в резултат, на което е позволен нерегламентиран достъп до режещ инструмент, използване на забранена вещ от лишени от свобода, станало достояние на медии – нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в "неизпълнение... заповедите и разпорежданията – и на преките ръководители", квалифицирано като нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗМВР. С оглед на това съдържание на заповедта правилно в обжалваното решение е прието, че в случая от това съдържание не може да бъде изведен категоричен и недвусмислен извод за какво точно нарушение е наложено наказанието. Правилно първоинстанционният съд приема, че от описаните в заповедта факти могат да бъдат направени предположения за извършено нарушение небрежност в служебната дейност по повод посоченото в заповедта, че за времето от 10, 30 до 13, 03 ч. Я. не е извършил проверка на групата и контрол на груповото хранене, както нарушение на заповед, дадена при провеждане на инструктажа – неизвършване на постоянен контрол на ремонтните дейности, но в акта липсват недвусмислени констатации за това. Още повече, че липсва описание на това коя заповед или разпореждане на пряк ръководител не е изпълнил Я., а още по-малко липсва описание на това в какво се изразява нерегламентирания достъп до режещ инструмент, кое е лицето имало такъв достъп, още по-малко има констатации за използване на забранена вещ от лишени от свобода, без са конкретизирани веща и тези лица. Такива констатации липсват и в докладната записка от извършена проверка- част от дисциплинарната преписка. Предвид така установеното настоящият състав намира, че в случая обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, макар и да не формулиран изрично, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията по чл. 201, ал. 1 ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че по делото липсват доказателства за извършено виновно нарушение на служебната дисциплина от страна на служителя, предвид установеното от фактическа страна за действията му по време на изпълнение на служебните му задължения на пост № 14 на 17.10.2015 г. и предвид общите му задължения съгласно Инструкцията за особените задължения на постовия надзирател на пост № 14 в затвора и конкретните такива, предвид проведения инструктаж на служителите от надзорно-охранителния състав в затвора [населено място] от 08, 00 на 17.10.2015 г. до 08, 00 часа на 18.10.2015 г. От представените писмени доказателства се установява, че в случая органът в нарушение на задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР не е обсъдил твърденията на служителя, че при подписването на протокола от инструктажа за посочената в заповедта дата в същия е липсвало посочване на специфични задължения за него. Още повече, че от представеното л. 70 от делото копие от същия се установява, че същите са добавени ръкописно след посоченото "обърнато е внимание на оперативната обстановка в затвора" с различен по цвят и начин на изписване на текста. Обосновани са и изводите на съда, че ако служителят бе изпълнил точно записаните ръкописно в протокола инструкции обективно не би могъл да изпълни задълженията си по Инструкцията за поста (л. 58-63), на който е изпълнявал задълженията си или обратно – при изпълнение на задълженията на поста обективно няма как да следи постоянно смяната на дограмата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията на органа следва да бъде осъдена да заплати на Я. направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение