Решение № 12488 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат В. Тодорова против Решение 26360/04.08.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 2445/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1477/10.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, както и че към настоящия момент спрямо чужденеца е налице основателно опасение за живота и сигурността му. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се явява лично, представлява се от адвокат Кръстева, която поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Допълнително, в предоставен от съда срок, представя писмени бележки. Ответната страна - Председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България (МС), чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било Решение 1477 от 10.02.2025 г., издадено от Председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. А. е роден на [дата]. в гр. Хомс, където е живял до напускането на държавата си по произход. В проведеното интервю чуждият гражданин е изложил, че е напуснал Сирия, влязъл е нелегално в територията на Република Турция на 17.07.2024 г. и впоследствие нелегално е влязъл в Република България на 03.08.2024 г. Посочил е, че е женен, с един развод преди това, с четири деца /едно от първата му съпруга/, като съпругата, децата му, негов брат и сестра живеят към настоящия момент в Сирия. Има образование до шести клас и е работил в държавата си по произход като фаянсаджия . Заявил е, че не бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Твърдял е, че не е членувал в политически партии и не е бил жертва на насилие. Посочил е, че е напуснал Сирия, заради войната и военната служба, но не е получавал официална призовка от военните власти. Напускането на Сирия обосновава с несигурността предвид водените военни действия в района, където е живял и желанието му за по добър живот. С обжалбаното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на М. А.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извода, че е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това е приел за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и Решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г. като изхождайки от бежанската история на М. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съобразно справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Правилно Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е приел, че М. А. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с несъгласие да служи в армията и обстановката в страната му на произход. Спрямо М. А. не е упражнявано физическо насилие, той не е бил обект на репресии. Правилно административният съд е преценил, че съмненията от преследване и наказание поради несъгласие с отбиване от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване. В интервюто чужденецът изрично е заявил, че не членува в политически партии и не желае да служи в армията, като не се установява да бил призован официално за мобилизиране, респективно да е било действително налице опасност за живота му и този на неговите близки. Липсват и не са представени доказателства от негова страна, че е щял да бъде мобилизиран официално, който факт е обсъден подробно от първоинстанционния съд. Правилно е прието с оглед изложеното по време на интервюто, че ищецът доброволно и по собствено желание е напуснал Сирия и че поради тази причина не попада и в хипотезата на чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. На следващо място правилно административният съд е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанската история и актуална информация относно Сирия, се преценяват за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая следва да се отчете и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от М. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Първоинстанционният съд е установил при съпоставка на направените от чужденеца изявления в хода на проведеното интервю с информацията, съдържаща се в документи, представени в превод за първи път в хода на първоинстанционното съдебно производство. В хода на проведеното интервю, молителят е заявил, че има само един брат и сестра в Сирия, а впоследствие е изложил твърдения за наличие на още двама братя, които са убити. Правилно е прието, че от така представените документи и направени изявления в хода на съдебното производство се установява противоречива бежанска история, будеща съмнения относно действителното положение на молителя, респективно, че същата е създадена с цел той да получи статут на международна закрила. Решаващият съд подробно е обсъдил и данните, дадени със справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция Справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. и Справка с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС. Видно от същите е, че през м. февруари 2025 г., президентът на сирийското правителство А. Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Отделно от страна на чужденеца не са представени категорични доказателства за неговата задължителна мобилизация в армията, изложените от него твърдения за следене също не са подкрепени с нужните доказателства, обстоятелство установено и обсъдено подробно от първоинстанционния съд. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите в касационното производство справки относно актуалното положение в страната. Налице са и убедителни съобщения за премахване от преходната администрация в Сирия на задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Самата наборна военна служба е легитимно право на държавата и като цяло не би отговаряла на изискването на чл. 9 от Директива 2011/95/ЕС. При тези данни от представените по делото справки за актуалната ситуация в Сирия, обосновано от страна на АССГ е заключено, че към датата на разглеждане на молбата за закрила не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което правилно е прието, че оспореният акт е издаден с оглед установената от органа фактическа обстановка при съобразяване правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Факт е, че касаторът е напуснал територията на Сирия преди падането на режима на Б. Асад, а решението на административния орган следва по време промяната в управлението на страната. Към настоящия момент не се доказва спрямо личността на молителя да е налице безогледно насилие и съществува заплаха за здравето и живота му именно поради настоящото управление. Страхът от призоваването му към военна служба при новото управление няма доказателства да обосновава реална опасност за живота и личността му, вследствие на събития, настъпили след като е напуснал държавата си по произход. Както е установил и първоинстанционният съд в случая не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. Асад да променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, видимите тенденции за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Завръщането на хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, възстановяването на международните отношения от новата власт, заявената воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя, заявката за свалянето на санкциите, подпомагане на процеса на безопасно връщане на бежанците в родината им от ЕС, сочат намерения за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. Този извод се потвърждава и от представените пред касационната инстанция справки от Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС, видно от които сирийският президент обявява преходно правителство, назначавайки двадесет и трима министри в нов разширен и приобщаващ кабинет, което е декларация за съвместната воля за изграждане на нова държава; ВКБООН продължава да осигурява подкрепа за завръщане на бежанците в родината им; президентът на САЩ изразява подкрепа към Сирия, както и лидерите на страните от региона. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочи справката, вкл. и инцидентите, в резултат на които се отчитат човешки жертви. На самостоятелно основание, предвид техния брой, интензитет и териториален обхват, тези инциденти не представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от органите на държавата, които контролират значителна част от нейната територия. В началото на юни 2025 г. сирийски военни представители са заявили, че Министерство на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. Според съобщенията, новата армия се състои главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Следва да се има предвид, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи /в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07./ Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В процесния случай тези критерии безспорно не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа non refoulment /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат факти и обстоятелства, които да водят до извода, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения, решението на Административен съд София - град, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение