Решение № 7438 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 432 от 14.01.2025 год. постановено по адм. д. 2210/2024 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалба на ДИ ДИ ЕС ДООРС ЕООД представлявано от Д. М. Т. Решение 2153-15-259/18.09.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания 3Д-1-15-01661489/06.08.2024 год. и задължителни предписания ЗИ-1-15-01684276/02.09.2024 год. издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че когато едно търговско дружество функционира за да се приеме, че собственикът му не извършва лично трудова дейност е необходимо да бъде назначено друго лице-прокурист, което да е вписано в Търговския регистър като такъв. Когато управлението на дружеството не е прехвърлено на друго лице прокурист/управител се обосновава презумпцията, че е налице упражняване на трудова дейност от собственика. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът ДИ ДИ ЕС ДООРС ЕООД представлявано от Д. М. Т. чрез адв.Апрахамова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства и намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-259/18.09.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са оставени без уважение жалбите на ДИ ДИ ЕС ДООРС ЕООД представлявано от Д. М. Т. срещу Задължителни предписания 3Д-1-15-01661489/06.08.2024 год. и задължителни предписания ЗИ-1-15-01684276/02.09.2024 год. издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. С предписанията от 06.08.2024 год. е разпоредено на осигурителя да коригира данните по чл.5, ал.4 от КСО за самоосигуряващото се лице Д. М. Т. с код за вид осигурен 12 и процент ДОО за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство за периода 01.04.2024 год. до 01.06.2024 год. и да заличи подаденото в ТП на НОИ Пловдив удостоверение приложение 11 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 8 год.възраст по чл.53ж от КСО. С предписанията от 02.09.2024 год. са изменени предписанията от 06.08.2024 год. като текста .различно от Д. И. У. . да се чете .различно от Д. М. Т. . По време на проверката извършена от контролните органи е установено, че Т. е осигурен за общо заболяване и майчинство, осигуровките са внесени, а лицето е декларирало, че през периода на отглеждане на дете до 8 год. възраст по чл.53ж от КСО не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Съгласно публичната информация в Търговския регистър по партидата на ДИ ДИ ЕС ДООРС ЕООД г-н Т. фигурира като управител и едноличен собственик на капитала. Установено е също, че дружеството развива търговска дейност, има регистрирани фискални устройства, лицето П. Б. М. е назначен с трудов договор на длъжност търговски представител считано от 23.10.2023 год., лицето Т. Н. К. е назначена на длъжност технически изпълнител считано от 23.11.2021 год., представени са банкови извлечения подписани от К. за периода 30.03.2024 год. до 30.06.2024 год. Административният орган е приел, че след като в Търговския регистър няма вписано лице различно от Д. М. Т., а дружеството е осъществявало дейност, то г-н Т. е осъществявал трудова дейност за процесния период, поради което данните за периода 01.04.2024 год. до 31.05.2024 год. следва да се коригират. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е обжалвано от дружеството пред Административен съд Пловдив, който с процесното решение е отменил административните актове. При постановяване на своя акт решаващият съдебен състав е обосновал извод, че оспореното решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл.118 от КСО и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени в нарушение на материалния закон и са необосновани. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че за процесния период Т. е назначил двама служители един на длъжност търговски представител и един на длъжност технически изпълнител , които реално са извършвали действия по текущото управление на търговското дружество. Фактът, че дружеството няма вписан прокурист, за което няма и нормативно изискване, не означава, че управителят не може да се ползва от правото си да получи обезщетение за отглеждане на дете до 8 год. възраст. Всички предпоставки за получаване на това обезщетение са били налице в процесния случай. Органът не посочва конкретни факти и обстоятелства, от които да се изведе извод каква реално трудова дейност е осъществявал Т.. Първоинстанционният съд приема, че с оглед разпределението на доказателствената тежест административният орган не е събрал достатъчно доказателства за реално извършвана от Т. трудова дейност, поради което изводите на органа са необосновани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка в съответствие със събраните доказателства като изводите му изцяло се подкрепят от същите и са съответни на приложимите материално-правни норми. Мотивите към решението напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. На основание чл.221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към тях. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издадените задължителни предписания, с които се предписва дружеството да коригира данните по чл.5, ал.4 от КСО по отношение на Т. са неправилни. От данните по делото не се установява хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, на която се позовава административния орган. Съгласно тази норма парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. По делото не са налице категорични доказателства, че Т. е упражнявал трудова дейност през м.април и май 2024 год., когато е получавал обезщетение за отглеждане на дете до 8 год.възраст. Качеството управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него. В действащата правна уредба няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или за избор на управител в случаите, когато представляващият търговеца се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност. В случая е налице трудов договор със служител на длъжност търговски представител и са налице доказателства, че той заедно с лицето назначено на длъжност технически изпълнител са извършвали пълния обем дейности включени във функционирането на търговското дружество. Ето защо твърдението на органа, че Д. Т. е полагал труд само поради факта, че същият не е освободен от управленските и представителни функции по отношение на ДИ ДИ ЕС ДООРС ЕООД чрез вписване на друго лице в Търговския регистър, без да е посочено какви конкретни трудови дейности е извършвал, не е основание за промяна на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО. В тежест на административния орган е да представи, събере и обсъди доказателства за реалното осъществяване на трудова дейност, което по делото не е направено. Наличните доказателства недвусмислено обосновават извод, че Т. действително не е упражнявал дейност по управление на дружеството. Като е отменил оспорените административни актове първоинстанционният съд е постановил едно правилно съдебно решение, което поради липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателно. Следва да се осъди ТП на НОИ Пловдив да заплати на ДИ ДИ ЕС ДООРС ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,