Решение № 12057 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6357/2021 г.

ВАСПетчленен състав25.11.2021 г.

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение 1255/01.02.2021 г., постановено по адм. дело 2780/2020 г. по описа на Върховния административен съд и решение 7945 от 13.12.2019 г. по адм. д. 7843/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски за адвокатско възнаграждение за производството. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), представлявана от председателя доц. д-р И. Иванов, за отмяна на решение 1255/01.02.2021 г., постановено по адм. дело 2780/2020 г. по описа на Върховния административен съд и решение 7945 от 13.12.2019 г. по адм. д. 7843/2019 г. по описа на Административен съд - София-град.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 от АПК, според молителя, е решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело 7843/2019 г. по описа на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Предвид мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 год. по дело F-55/08 DEP - т. 37 и т. 38.

Иска се на основание чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на решението по адм. д. 7843/2019 г. по описа на АССГ, както и на решение по адм. д. 2780/2020 г. по описа на ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ.

В проведено о.с.з. на 14.10.2021 г., страната се представлява от ст. юрисконсулт Дуевски, който поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по молбата за отмяна Електроразпределение Север" АД, намира молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239 т. 1 от АПК. Твърди, че решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. Претендира разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, а по същество - неоснователна, поради следното:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 от АПК основания.

  1. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. (В същия смисъл решение 14362 от 1.11.2013 г. по адм. д. 5290/2013 г., решение 1234 от 29.01.2014 г. по адм. д. 16054/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.).

Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:

С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.

Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 т. 6 от АПК.

Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани".

С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право".

Извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия