Решение № 14741 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2018 г.
ВАСПетчленен състав29.11.2018 г.докладчик Светлана Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.07.2018 г. по адм. д. № 348/2018 г. на Върховния административен съд, VІІ отделение. ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Сдружение "Национално сдружение на частните болници" разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 (четиристотин) лв. адвокатско възнаграждение и на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 (четиристотин) лв. адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14741 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12735/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 12.07.2018 г. по адм. д. № 348/2018 г. Върховният административен съд, VІІ отделение е отменил Наредба № 16 от 4.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пневмология и фтизиатрия", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 46 от 18.06.2010 г., изм. и доп., бр. 64 от 17.08.2010 г., бр. 92 от 23.11.2010 г., бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г. Решението се обжалва с касационна жалба от министъра на здравеопазването. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответниците по касационната жалба Сдружение "Национално сдружение на частните болници" и Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения пред Върховния административен съд, VІІ отделение подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на здравеопазването е утвърден медицински стандарт "Пневмология и фтизиатрия". Върховният административен съд, VІІ отделение е приел, че при приемането на оспорения подзаконов нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗАН) и чл. 28, ал. 2 и 3 от същия закон. Публикуван е само проект на наредбата на интернет страницата на Министерство на здравеопазването без да са изложени мотиви и доклад със съответното съдържание, което се изисква по закон. При последващите изменения на наредбата също не са спазени посочените изисквания на закона, като при изменението в "Преходни и заключителни разпоредби на "Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 21/2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Инфекциозни болести" е представен доклад на зам. министъра на здравеопазването, който не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 3 ЗАН. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че наредбата се оспорва в цялост, а не само по отношение на изменените й текстове. Основният текст на наредбата е приет при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на същата и основание за отмяната й. При постановяване на решението Върховният административен съд, VІІ отделение не е допуснал нарушение на закона. Мотивите за допустимост на жалбата, с която е оспорена Наредба № 16/2010 г. са изложени от Върховния административен съд, VІІ отделение в определение по делото от 6.02.2018 г. Съображенията на тричленния състав за допустимост на жалбата са законосъобразни и обосновани. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите са юридически лица с нестопанска цел, създадени въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружения, които осъществяват дейност в обществена полза. С оглед на това те има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК. За тях ще е налице право на оспорване на процесната наредба, ако тя засяга или може да засегне техни права или законни интереси. За да се прецени това обстоятелство е необходимо да се установи какви са целите и какъв е предмета на дейност на сдруженията, какви, с оглед на това са техните права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане. Регистрираните цели на сдруженията, жалбоподатели пред първата инстанция са съответно: защита интересите на частните болници, подобряване на здравното обслужване на гражданите, създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицински услуги; запазване и развитие на общинските болници, всестранно подпомагане на общинските болници с цел подобряване на медицинското обслужване на населението; защита на индивидуалните и колективни права на гражданите и организациите в сферата на здравеопазването. Оспорената наредба има за предмет утвърждаването на медицински стандарт "Пневмология и фтизиатрия". По своя предмет на правно регулиране Наредба № 16 рефлектира върху целите на сдруженията - жалбоподатели и може да засегне законните им интереси, установени от законово регистрираните им цели. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че при приемането на оспорения подзаконов нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26, ал. 1 и 2 ЗАН и чл. 28, ал. 2 и 3 ЗАН. Според чл. 26 ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (ал. 1). Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта (ал. 2). А разпоредбата на чл. 28 ЗНА урежда изисквания за мотивите към подзаконовите административни актове. Нормата предвижда, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 28, ал. 3 ЗНА изрично предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, според посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. На сайта на Министерство на здравеопазването е публикуван само проекта за Нардеба № 16/2010 г., без доклад и мотиви с посоченото по-горе съдържание съласно законовите изисквания. Това нарушение е съществено. Мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на заинтересованите страни с проекта. Мотивите дават представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено значение за адресатите на акта, така че последните да могат да разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме съответния вариант на уредба при определяне на медицинските стандарти. С утвърждаването им от министъра на здравеопазването той приема не само предложения вариант за уредба, но и се съгласява с мотивите за него. В случая към проекта за медицински стандарти липсват мотиви, съответно доклад на вносителя. Решението на Върховния административен съд, VІІ отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Министерство на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на Сдружение" Национално сдружение на частните болници" разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение и на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,