Решение № 4053 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2010 г.

Решение № 4053 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на ЕТ "Боян Карамитев" - гр. Неделино чрез процесуалния му представител адв. Красимир Гочев и Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1012/7.07.2010 г., постановено по адм. дело № 820/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд. ЕТ "Боян Карамитев" - гр. Неделино чрез процесуалния му представител адв. Красимир Гочев обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 210800153/09.06.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Смолян, потвърден с решение № 558/30.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив в частта относно допълнително начислен ДДС общо в размер на 350,80 лв. за д. п. м. март 2006 г., м. април 2006 г., м. май 2006 г. и м. декември 2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че безплатно предоставените стоки - безалкохолни напитки на негови работници са необлагаеми доставки. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част, с всички законни последици. Ответникът по тази касационна жалба -Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 210800153/09.06.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Смолян, потвърден с решение № 558/30.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив е обявен за нищожен за допълнително начислен ДДС в размер на 2542,20 лв. за данъчни периоди: месеците януари, февруари, юни, юли, август, септември, октомври, ноември 2006 г. Основните оплаквания се свеждат до правния характер на АПВ, с които не се определят данъчни задължения, а за административен акт, вследствие извършена проверка. Иска се отмяна в тази част на решението и потвърждаване на ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Боян Карамитев" - гр. Неделино чрез процесуалния му представител адв. Красимир Гочев я оспорва в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на Директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. Първоинстанционният съд е обявила частично нищожността РА № 210800153/09.06.2008 г. за допълнително начислен ДДС в размер на 2 542,20 лв. за данъчни периоди: месеците януари, февруари, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2006 г. Съдът е спазил дадените му задължителни указания от касационния съд при предходно разглеждане на делото по адм. Дело № 10930/2009 г. по описа на ВАС, 1 отд. Събрал е като писмени доказателства АПВ № 473/14.03.2006 г. и АПВ № 2019/28.12.2006 г. и е установил, че същите не са обжалвани по съдебен ред и са влезли в сила. Безспорно е, че в обхвата на двата АПВ са данъчни периоди м. януари и февруари 2006 г. и м. юни-ноември вкл. 2006 г. като е признато на касатора право на възстановяване на декларирания от него ДДС за тези периоди. При тези данни съдът е приел, че заповед за възлагане на ревизия за същите периоди следва да бъде издадена от териториалния директор на ТД на НАП. Тъй като ЗВР № 800028/16.01.2008 г. и заповедта за определяне на компетентен орган за издаване на РА, са издадени от друг орган - Началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "ДОК" при ТД на НАП Смолян, без да притежава материална компетентност за това, е приел, че издаденият РА се явява нищожен в частта относно определените данъчни задължения за горепосочените периоди в обхвата на двата АПВ. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Липсата на валиден административен акт за започване на ревизионното производство /ЗВР/, издаден при наличие на материална компетентност, е неотстраним съществен порок на процедурата, водещ до нищожност на издадения впоследствие РА. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилно тълкуване на закона - чл. 129, чл. 133 и 134 ДОПК, както и относно допуснато процесуално нарушение от съда, който е следвало служебно да провери законосъобразността на издадените АПВ. Същността на акта за прихващане или възстановяване, до промяната в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. - предполага, че с него вече са били прегледани и установени данъчни задължения. АПВ има всички характеристики на стабилен административен акт, поради което, не би могло задължението или правото, определени с него, да бъдат променяни, без спазване на определени правила. Тези правила са именно установените в чл. 133 и сл. ДОПК, вкл. и относно императивното посочване на органа, възлагаш ревизията - Териториален директор на НАП. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят вече не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. На цитираната правна норма не е придадено обратно действие, поради което е приложима само по отношение на актове за възстановяване/прихващане, издадени след 19.12.2007 г. В процесния случай двата АПВ са издадени преди тази дата и с оглед действащата към момента на издаването им правна уредба, имат характер на стабилни административни актове като изменение на установените с тях данъчни задължения е допустимо единствено и само по реда на раздел II от глава XVI ДОПК. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, който се ползва със стабилитет. В този смисъл следва да се отбележи и разбирането на КС на РБ в решение по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. Съдът законосъобразно е приел двата процесни акта за възстановяване/прихващане за действителни. Същите са издадени от компетентни органи и при спазване процедурата по гл. XVI ДОПК. Тези актове не са ревизионни, поради което при издаването им не е приложима процедурата по чл. 112 и чл. 113 ДОПК. Предвид изложеното касационният съд намира жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" за неоснователна . Обжалваното решение, в частта, в която е прогласен за нищожен РА № 210800153/09.06.2008 г. е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на ЕТ "Боян Карамитев". За да отхвърли частично жалбата относно допълнително начисления ДДС с РА № 210800153/09.06.2008 в размер на 350,80 лв. по повод безвъзмездно раздадени напитки за консумация на работници и за лично потребление в размер на 1754 лв. за д. п. м. март-май вкл. и м. декември 2006 г. г., съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 8, т. 5 ЗДДС (отм.), съгласно която за облагаема доставка се счита и предоставянето на стоки за лична консумация на собственика или негови работници и служители, с изключение случаите по чл. 6, ал. 4, които не били налице. Търговецът е упражнил правото си на данъчен кредит за закупените стоки и е бил длъжен да начисли ДДС по реда на чл. 55, ал. 1 ЗДДС /отм., което не е направил, поради което за него били установени допълнителни данъчни задължения с ревизионния акт. Касаторът твърди, че не са налице доставки предвид действието на изключението по чл. 6, ал. 4 ЗДДС (отм.) - безвъзмездни доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието. Това твърдение на касатора е останало недоказано в хода на производството. Липсва в тази връзка решение на Общото събрание на работниците съгласно чл. 293 КТ, което е задължително за разпределение на средствата за социално-битови нужди на работниците, не е налице и коя да е хипотезите на чл. 294, т. 1-7 КТ. Касационната жалба е неоснователна. Решението на съда и в тази си част е обосновано и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби не следва да се присъждат разноски в полза на коя да е от страните. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,