Решение № 3793 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 49/2016 г.

Решение № 3793 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 49/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. против решение № 854/9.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1269/2014 г. по описа на Административен съд-С.-област (АССО). Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и да бъдат разгледани останалите му претенции от Административен съд-С.-област, а не от Районен съд -Самоков. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - командирът на Военно формирование 22320-Б. оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 854/9.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1269/2014 г. по описа на АССО е оставена без разглеждане жалбата на И. Г. Д. в частта й, с която се иска да бъде отменена като незаконосъобразна заповед N2 ЛС- 01-116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование 22320 - Б., отхвърлено е искането му за прогласяване на нищожността на същата заповед и са изпратени по подсъдност на Районен съд - Самоков останалите съединени с жалбата претенции. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна, а по отношение оспорването за незаконосъобразност на заповедта не следва да се произнася поради подаване на жалбата след изтичане на преклузивния срок. По отношение на останалите претенции на И. Д. АССО е приел, че не е компетентен да се произнесе, защото са от компетентността на районен съд. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд се е съобразил изцяло с указанията, съдържащи се в определение № 140/11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 5099/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и е извършил прецизна проверка относно допустимостта на жалбата на И. Д. като е съобразил всички документи, представляващи цялата административна преписка. Правилно и в съответствие с АПК решаващият съд е приел за установено, че жалбата на И. Д. е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване, независимо от допуснатите незначителни неточности относно броенето на сроковете. О. З. № ЛС-01-116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование 22320 - Б. е връчена на И. Д. на 10.10.2013 г., а жалбата по която е образувано съдебното производство е постъпила в АССО 17.12.2013 г. Преди тази дата И. Д. е оспорил по административен ред същата заповед с жалба от 23.10.2013 г., адресирана до командира на военновъздушните сили, който не се е произнесъл по нея. Съгласно чл. 156 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ, редакция ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите и за ротацията на старшите офицери се определят с правилника за прилагане на закона. В Раздел VIII на Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) са регламентирани различни процедури за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба в зависимост от основанието, което е приложимо във всеки конкретен случай. Не е предвиден специален ред за оспорване на заповедите, които се издават в тези процедури, поради което приложим е общия ред по АПК (към който препраща и чл. 251 от ЗОВСРБ в специфичния случай на дисциплинарно уволнение). Следователно жалбата, подадена на 23.10.2013 г. е процесуално допустима и е подлежала на разглеждане по реда на чл. 81 и сл. от АПК. На основание чл. 97, ал. 1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката (в случая 29.10.2013 г.) командирът на военновъздушните сили е следвало да се произнесе с мотивирано решение, но при липсата на произнасяне в срок (12.11.2013 г.) законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред - чл. 97, ал. 5 от АПК. По аргумент от чл. 149 от АПК оспорването на административния акт пред съда при наличие на оспорване по административен ред следва да се упражни в едномесечен срок от изтичане на срока за произнасяне на надлежно сезирания горестоящ административен орган. В случая този срок е изтекъл на 12.12.2013 г. и подадената на 17.12.2013 г. жалба се явява просрочена. В съответствие с указанията на Върховния административен съд административният съд правилно е разгледал само доводите на И. Д. за нищожност на оспорената от него заповед, защото на основание чл. 149, ал. 5 АПК в тази част жалбата му е допустима поради липса на ограничение във времето за този вид оспорване. Правилно и в съответствие с разпоредбите на ППЗОВСРБ решаващият съд е преценил, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на предвидената процедура, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност. Всички аргументи в оспорването на И. Д. и в касационната му жалба обуславят доводи за евентуална незаконосъобразност на оспорената от него заповед, но не обуславят нищожност като най-тежък порок на административния акт, който съдебната практика и правната теория свързват основно с липсата на компетентност на издателя на акта. В този смисъл е и становището на представителя на Върховната административна прокуратура. В случая е доказано по категоричен начин, че оспорената заповед е издадена от командира на военно формирование 22320 - Б., който е компетентен орган по ППЗОВСРБ. По отношение на всички останали претенции, съдържащи се в жалбата на И. Д., правилно АССО е преценил, че са от компетентността на Районен съд - Самоков и ги е изпратил по подсъдност без да ги разгледа по същество. Не е налице неизпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд, които са именно в този смисъл - да се извърши преценка относно компетентния съд и евентуално да се изпрати по подсъдност тази част от претенциите, които не са подсъдни на административен съд, а не да се прекратява изцяло производството по делото. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,