Решение № 779 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2010 г.

Решение № 779 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Радио Експрес" ЕАД, гр. София, ул. "Сребърна" № 21 срещу Решение № 78 от 2.02.2010 г., с което Съветът за електронни медии, на основание чл. 32, ал. 1, т. 9 от Закона за радиото и телевизията отказва на дружеството да измени притежаваната от него индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00304 от 11.01.2001 г. за създаване на радиопрограма на територията на гр. Стара Загора, като удължи срока на действието й. Твърденията в жалбата са за наличието на основанията по т. 2, т. 4 и т. 5 на чл. 146 от АПК за оспорване на административния акт - неспазване на установената форма, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което се претендира отмяната му и произнасяне по съществото на спора, като бъде допуснато исканото изменение на лицензията с продължаване на срока й на действие. Неспазването на изискваната от закона форма на акта е проявено с непосочването на правните основания за издаването му. СЕМ нарушава материалния закон, като след изменението на Закона за радио и телевизия през 2001 г., не е предприел действия по привеждане на заварените лицензии в съответствие с т. нар. "обвързано лицензиране". Според жалбоподателя, операторът, титуляр на лицензия за радиопрограма при влизане в сила на измененията на ЗРТ от 2001 г., е поставен в невъзможност да упражнява правата си по лицензията. Като притежател на лицензия за програма за съответно населено място той не може да участва в конкурс за това населено място, но същевременно, за да получи лицензия за честота е необходимо явяването му на конкурс. Минималният срок, в който следва да бъде продължено действието на лицензията е в рамките на 15 годишния срок, предвиден от закона. Посочените от СЕМ съображения за неупражняване на правата по лицензията не са въведени от закона като основание за отказ, което, наред с обстоятелството, че самият административен орган е допринесъл за невъзможността тези права да бъдат упражнявани, според жалбоподателя опорочава оспореното решение. Ответната страна - Съветът за електронни медии оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, преценявайки оспорения акт с оглед заявените основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Производството пред административния орган е образувано по Заявление № 20-00-255 от 24.11.2009 г. от дружеството - жалбоподател, с което е поискано удължаване с 15 години срока на предоставената му индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00304/11.01.2001 г. С Решение № 78 от 2.02.2010 г. Съветът за електронни медии отказва да измени лицензията, като удължи срока на действието й. Отказът е мотивиран с неупражняването на правата по лицензията, което, в условията на законодателни промени, довели до изменения в режима на предоставяне и осъществяване на лицензиите за радиодейност, е прието от административния орган за неоправдано с оглед развитието на медийната среда и, че не е в защита на обществения интерес. Безспорно е в процеса, установява се от събраните писмени доказателства, че дружеството - жалбоподател притежава индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00304/11.01.2001 г., издадена на основание чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията (отм.), във връзка с чл. 115, ал. 1 и 3 (отм.) от ЗРТ, за създаване на програма с наименование "Радио Експрес", с общ /политематичен профил/, с местен териториален обхват - град Стара Загора и продължителност 24 часа, със срок на лицензията 10 г., считано от 26.07.2001 г. Разпространяването на програмата е предвидено чрез наземно радиоразпръскване. С клаузата на т. 6.1 от лицензията жалбоподателят е задължен да осигури разпространение на програмата си не по-късно от дванадесет месеца от датата на издаване на лицензията, като в същия срок осигури изпълнението и на програмните характеристики на програмната си концепция /т. 6.2/. На основание чл. 116, ал. 3, т. 2 Закона за далекосъобщенията (отм.). Лицензиантът дължи годишни лицензионни такси, определени и платими при условията на т. 13 от лицензията. С лицензията са предвидени и възможности за нейното подновяване, изменение и прекратяване при посочените в т. 11 и 12 условия. Няма спор и по отношение осъществяването на правата и изпълнението на задълженията по лицензията от страна на жалбоподателя. Като лицензиран оператор, от издаването на лицензията през 2001 г., дружеството е изпълнявало единствено задължението си за заплащането на дължимите такси. При действието на лицензията, започнало на 1.01.2001 г., са приети изменения в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Закона за радиото и телевизията /ДВ, бр. 96 от 9.11.2001 г. Отменена е разпоредбата на чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията (отм.), като правомощието за издаване на лицензии за радио дейност чрез далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване е предоставена на Съвета за електронни медии - чл. 105 ЗРТ. Срокът на лицензията е променен от 10 на 15 г. и е въведено изискването за лицензиране и по Закона за далекосъобщенията, като съгласно чл. 109, ал. 2 ЗРТ срокът на лицензиите по двата закона трябва да е еднакъв. Отменен е чл. 107, ал. 2 и 3 ЗРТ, който определя задължението на притежателя на лицензията да осъществи разпространение на програмата съобразно условията на лицензията и правомощието на Държавната комисия по далекосъобщенията да отнема лицензията на това основание. Измененията на двата закона не съдържат преходни правила, които да уреждат отношенията със заварените притежатели на лицензия за радиодейност. С изменението на Закона за радиото и телевизията нормата на чл. 116 предвижда лицензия за радиодейност да се издава след провеждане на конкурс, като съгласно чл. 116в, ал. 2 от ЗРТ Съветът за електронни медии класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радиодейност и за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. По този начин е въведена функционална зависимост между двата вида лицензии, впоследствие - разрешение за ползването на радиочестотния спектър. С оглед на това законодателно решение и липсата на преходна разпоредба досежно заварените от промяната издадени лицензии, основателно е твърдението на жалбоподателя, че въведената с изменението от 2001 г. и съществуваща и понастоящем правна уредба го поставя в невъзможност да осъществява дейността по лицензията, тъй като не може да получи разрешение за ползване на радиочестотния спектър, но то остава ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт. Съображенията на държавата за приемане на това законодателно решение са въпрос на целесъобразност, които не подлежат на съдебен контрол, поради което не се отразяват на законосъобразността на оспореното решение. СЕМ е длъжен да се произнесе при съобразяване с действащата правна уредба. Предвид липсата на изрична правна регламентация на заварените към 9.11.2001 г. лицензии, те са действащи, независимо от фактическото неупражняване на правата по тях, което позволява продължаването им по реда на действащия понастоящем чл. 125 ЗРТ. Посочената разпоредба не съдържа критерии, които регулаторният орган следва да съобрази при произнасянето си по искане за удължаване на срока на лицензията. СЕМ действа в условията на оперативна самостоятелност и преценката му е изцяло по целесъобразност. Законът му предоставя правомощието да избере да продължи или не срока на лицензията, т. е. той е действал в съответствие със закона. С оглед на това проверката за законосъобразност на оспорения отказ се свежда до преценката упражнил ли е административният орган дискреционната си власт в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗРТ Съветът за електронни медии, при упражняване на правомощията си, се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги. Отказът за продължаване на срока на лицензия, правата по която не са осъществени и при действащата нормативна уредба не могат да бъдат упражнени, е в интерес на обществото. Наличието й в правния мир не е в съответствие с принципа за правна сигурност, създава правна привидност, която не допринася за развитието на медийните услуги. С оглед на изложеното съдът намира, че СЕМ е упражнил дискреционната си власт в съответствие с целта на закона, което налага извод за законосъобразност на оспорвания отказ. Неоснователни поради тяхната неотносимост към законосъобразността на акта са доводите на жалбоподателя, че заплащането на дължимата годишна такса доказва, че лицензията му е действаща. Оспореното решение посочва като правно основание за издаването му разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 9 ЗРТ, която урежда компетентността на СЕМ да се произнася за изменение на лицензия за радио дейност, за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, което прави неоснователно оплакването за непосочване на правното основание за издаването му. Предвид изложените съображения твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение са неоснователни и налагат отхвърляне на оспорването. С оглед изхода на спора и предявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК "Радио Експрес" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на СЕМ разноски за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наред № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,