Решение № 4296 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16654/2013 г.

Решение № 4296 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16654/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от Бала Биба, гражданин на Мали, против решение № 6714 от 6.11.2013 г. постановено по адм. дело № 8794 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Република България, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обсъдена е бежанската история на жалбоподателя, като правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Мотивите, обуславящи желанието на оспорващия да получи статут не попадат в обхвата на закрила по ЗУБ. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6714 от 6.11.2013 г. постановено по адм. дело № 8794/2013 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Бала Биба, гражданин на Мали, против решение № 1360 от 21.08.2013 г. на зам. председателя на ДАБ, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Мали, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до правилния извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият чужденец не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. В проведено интервю с рег. № УП 5822/7.06.13 г. търсещият закрила е заявил, че не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политически партии и организации и не е отбил военната си служба. Молителят е изтъкнал, че превратът през март 2012 г. в страната му на произход и двата инцидента, при които той случайно е бил ранен, са предизвикали у него страх за живота му. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещия убежище трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта с чужденеца излага данни, които не сочат на заплахи за неговия живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и от опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Самият той, в проведено с него интервю, признава, че майка му и чичо му към настоящия момент живеят в Мали, а баща му и брат му във Франция. Само по себе си положението в Мали не може да е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като Бала Биба не е заявил на чл. от семейството му да има предоставен статут в Република България. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Няма данни по делото Бала Биба да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Причините, които чужденецът посочва в интервюто е, че след преврата през март 2012 г. без да е участвал във въоръжените сблъсъци, е бил ранен два пъти, като изстрелите са били случайно, поради което на 07 октомври същата година легално напуснал страната си на произход с автобус до Алжир, а след това с кораб до Истанбул, Турция. Една седмица по-късно е преминал пеша на територията на Република България. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както административния орган, така и първоинстанционният съд подробно са изследвали положението в страната на произход на търсещия закрила. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че не са налице тежки посегателства визирани в чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Правилно както административният орган, така и решаващият съд са приели, че актуалната ситуация в Мали не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Освен това от приложената справка става ясно, че в столицата Буркина Фасо бунтовниците и правителството на Мали са подписали споразумение за прекратяване на огъня. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд,