Решение № 8357 от 11.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на А. Тодоров с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Варна, [жк], [адрес], срещу Решение 1048/28.07.2022 г., постановено по адм. дело 889/2022 г. по описа на Административния съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров против Решение 2-2010/13.12.2021 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисия/та). Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно отменително основаниe по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и уважаване на жалбата срещу решението на Комисията, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Не претендира разноски. Ответникът КРДОПБГДСРСБНА със седалище и адрес на управление в София, на [улица], в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й. По същество иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен резултат, в производство по реда на чл. 29, ал. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/Закон/а), Административният съд Варна е отхвърлил жалбата, подадена от А. Тодоров против Решение 2-2010/13.12.2021 г. на Комисията, с което е обявена установената и обявена с Решение 149/13.07.2010 г. принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона. За жалбоподателя Комисията установила, че е имал качеството на [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование] . Посочено е, че решението се издава на основание чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА и документите, въз основа на които е установена принадлежността, са, както следва: рег. дневник; картони обр. 4 2 бр. (отбелязано с удебелен шрифт) и обр. 6 2 бр.; протокол рег. С КА-87/27.03.1990 г. за определяне за унищожаване личното дело на [наименование] . Административният съд е установил, от фактическа страна, че във връзка със заемане на публична длъжност заместник областен управител на област Варна от 13.08.2007 г. до 27.07.2009 г. с влязло в сила ( потвърдено след съдебно обжалване) Решение 149/13.07.2010 г. е установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на А. Тодоров, като [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование], въз основа на следните документи: рег.дневник; картон обр. 6; протокол рег. С КА-87/27.03.1990 г. за определяне за унищожаване личното дело на [наименование]. Във връзка с кандидатура за общински съветник в община Варна, издигнат от ПП [наименование] , с Решение 292/15.12.2011 г. на Комисията, за Тодоров е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование] въз основа на същите документи, послужили като фактическо основание за установяване принадлежността на лицето с предходното решение на комисията от 2010 година. С Решение 2-160/03.04.2013 г. на КРДОПБГДСРСБНА е обявена установената и обявена с Решение 149/13.07.2010 г. принадлежност на Тодоров, като [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование]. Документите, въз основа на които е установена принадлежността, са идентични с тези, посочени в Решение 149/13.07.2010 г. на Комисията. Лицето подало жалба срещу цитираното решение на КРДОПБГДСРСБНА, която била отхвърлена с Решение 6571/29.10.2015 г. по адм. дело 4400/2013 г. на Административния съд София-град. При касационното обжалване на това решение от Тодоров пред Върховния административен съд, с Решение 9226/12.07.2017 г. по адм. дело 1812/2016 г. на касационната инстанция, първоинстанционното решение е отменено и е обявена нищожността на Решение 2-160/03.04.2013 г. на Комисията в частта му, в която е установена и обявена принадлежността на касационния жалбоподател към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Във връзка с кандидатурата за общински съветник в община Варна, издигнат от ПП [наименование] , с Решение 2-588/17.12.2015 г. на Комисията е обявена установената и обявена с Решение 149/13.07.2010 г. принадлежност на А. Тодоров, като [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование]. Документите, въз основа на които е установена принадлежността, са идентични с тези, посочени в Решение 149/13.07.2010 г. При извършена проверка на лица по чл. 3, ал. 2, т. 5 ЗДРДОПБГДСРСБНА и като член на ръководен орган на ПП [наименование] , със свое Решение 2-1591/29.03.2019 г., КРДОПБГДСРСБНА обявила установената и обявена с Решение 149/13.07.2010 г. принадлежност на касационния жалбоподател, като [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование]. Документите, въз основа на които е установена принадлежността, са идентични с тези, посочени в Решение 149/13.07.2010 г. С Решение 2-1772/16.12.2019 г. на Комисията, при извършена проверка по реда на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на кандидати за общински съветници в община Варна и предвид издигнатата кандидатура на Тодоров от [наименование] , е обявена установената и обявена с Решение 149/13.07.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона, въз основа на следните документи: рег. дневник; картони обр. 6 2 бр.; протокол, рег. С КА-87/27.03.1990 г. за определяне за унищожаване личното досие на [наименование]. Съдът е установил, като се позовал на извлечение от регистрационен дневник на л. 22-23 от адм. дело 147/2022 г. по описа на Административния съд София-град, че на 07.04.1980 г. под 56650 е вписана регистрацията на Тодоров, като [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование] към ОУ на МВР Варна Държавна сигурност, вербуван на 26.03.1980 г. В картон обр. 6 копие на л. 26 от същото дело е вписано вербуването на А. Тодоров за [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование]. Съгласно новото доказателство, послужило за издаване на оспореното пред първата инстанция Решение на Комисията копие на картони, обр. 4, два броя (л 24-25 от адм. дело 147/2022 г. по описа на Административния съд София-град), декласифицирани на основание § 17 ЗДРДОПБГДСРСБНА, касационният жалбоподател е вербуван, като [наименование] , съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование]. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че подадената от Тодоров жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Като е съобразил разпоредбата на чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА относно видовете документи, въз основа на които се установява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона и приетото по Решение 4 от 26.03.2012 г. на Конституционния съд по конст. дело 14/2011 г.,съдът е счел, че ЗДРДОПБГДСРСБНА не изисква кумулативното наличие на определени по брой или вид документи, за да се установи и обяви принадлежност на лице към органите по чл. 1 от този закон. Приел е, че законът придава на абсолютно всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА качеството на документи, които са годно доказателствено средство за установяване на принадлежност. Посочил е, че доказателствената сила на документа се преценява от съда по правилата на чл. 178 и сл. ГПК, приложима субсидиарно съгласно чл. 144 АПК. Счел е, че оспореното пред него решение на КРДОПБГДСРСБНА има качеството на индивидуален декларативен административен акт по чл. 21, ал. 2 АПК. Преценил е, че Комисията няма задължение да изследва дали лицето реално е провеждало агентурна дейност или не. Взел е предвид нормата на чл. 9, т. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно която на Комисията е възложено задължение за анализ и оценка на откритите документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от Закона. Приел е, че ЗДРДОПБГДСРСБНА не възлага на Комисията само регистрационни правомощия. Подчертал е, че разпоредбата на чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА говори за доказателства , а не за документи , поради което обосновал извод, че не всеки документ може да е доказателство за принадлежността на лицето, а само този който има доказателствена сила и стойност. Приел е, че доколкото Комисията не е изложила съображения, защо документа картон обр. 4 2 бр. е приет като доказателство за принадлежност, този анализ следва да бъде извършен от съда в хода на произнасянето по съществото на спора. Посочил е, че в картон обр. 4 няма зачерквания и задрасквания като текстът е напечатан на печатна машина ясно и четливо. Позовал се е на Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност І-20/20.01.1978, публкувана на уеб платформата Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия . Посочил е, че картон обр. 4 се изготвя за действащите или за изключените от сътрудническия апарат секретни сътрудници по псевдоним. Формирал е извод, че картон обр. 4 е ново доказателство за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона и отговаря на легалната дефиниция за документ по § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Аргументирал се, че данните в него съвпадат с останалите събрани по делото доказателства. По тези съображения преценил оспореното решение на Комисията, като законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК отхвърлил жалбата на Тодоров, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил спорния въпрос - налице ли е хипотезата на чл.28 ЗДРДОПБГДСРСБНА, на който е и отговорил правилно. Относно качеството на документа( картони обр.4), посочен от Комисията като ново доказателство и неговата материална доказателствена стойност, настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд. По тази причина, касационната инстанция се възползва от възможността, предоставена й от чл.221, ал.2, in fine АПК да потвърди обжалваното решение по мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с възраженията в касационната жалба следва да се посочи, че в конкретния случай Комисията е била задължена да действа служебно, каквото е изискването на чл.28 от приложимия закон, тъй като е открила ново доказателство, което не и е било известно към датата на предходните произнасяния по отношение на жалбоподателя. Едва в касационната жалба, жалбоподателят чрез пълномощника си прави възражение, че въпросните два броя картон 4 ( сочени като ново доказателство), са били на разположение на Комисията, но тя е пропуснала да ги посочи и обяви при приемане на предходните си решения. Подобно твърдение не е правено от жалбоподателя в първоинстанционното производство, поради което не са събирани доказателства във връзка с него. Липсата на активно поведение от жалбоподателя да развие в пълнота защитната си теза в първоинстанционното производството по спора, респективно да ангажира с мнение по нея и другата страна, както и да формулира доказателствени искания във връзка с нея, не може да бъде основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд, тъй като не е налице грешка на съда. Първоинстанционното решение като обосновано и правилно, следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, такова следва да се присъди в размер на 100 лева. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд