Решение № 7707 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2021 г.

Решение № 7707 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите срещу решение № 1616 от 20.11.2020 г. по адм. дело № 1163/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12 от 29.03.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас е установено задължение в размер на 9 857,76 лева главница и 1993, 62 лева лихви за забава, представляващо дължима такса по разрешително № 33150007 от 11.05.2009 г. за право на ползване на воден обект и заустване на отпадъчни води във водни обекти за периода 01. 01. -31.12.2016 г. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилно приетото от съда за неизясняване от страна на административния орган на спора от фактическа страна. Счита, че в констативния протокол № СЛ – 462 от 05.11.2018 г. ясно е описан начинът на изчисляване на таксата за заустване на отпадъчни води, както и че в АУПДВ в достатъчна степен са определени както времевия период, за който дружеството не е заплатило задълженията за такси за водовземане, така и размера на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване на административния акт. Иска се отмяната на решението с постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас срещу АУПДВ. Ответната страна – "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас, представлявана от гл. юрк. Д. Златева в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 лева за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Бургас е второ по ред и е в изпълнение на указанията, дадени с решение № 7719 от 18.06.2020 г. по адм. дело № 1405/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Предмет на оспорване е АУПДВ № 12 от 29.03.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас е установено задължение в размер на 9 857, 76 лева главница и 1993, 62 лева лихви за забава, представляващо дължима такса по разрешително № 33150007 от 11.05.2009 г. за право на ползване на воден обект и заустване на отпадъчни води във водни обекти за периода 01. 01. -31.12.2016 г. В процесния АУПДВ е отразено, че от дружеството не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01. 01. -31.12.2016 г., като съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ заустените количества отпадъчни води възлизат на 657 184 куб. м., определени на база фактурирани количества от потребителите на населеното място. Дължимата годишна такса е изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., а именно: T = E x W=0, 005 лв/куб. м. х 657 184 куб. м. = 3 285, 92 лева. Административният орган се е позовал на § 4 от ПЗР на Тарифата, приета с ПМС № 377/30.12.2011 г. за изменение на действащата тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване на съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване и съответно, единичният размер на таксата по чл. 12, ал. 2 се определя, както следва: E=0, 020 лв/куб. м. за периода 2015 г. – 2017 г В АУПДВ е посочено, че дължимата такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от обект "Канализационна система на гр. Карнобат" в река Мочурица по разрешителни № 33150007 от 11.05.2009 г. и № 33740193 от 18.11.2016 г., се равнява на 13 143, 68 лева, изчислена по формулата T = E x W=0, 020 лв. /куб. м. х 657 184 куб. м. съгласно § 4 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 377/30.12.2011 г. Видно от констативен протокол № СЛ 462 от 05.11.2018 г. проверката е извършена по документи, като изрично е констатирано, че срокът на действието на разрешително № 33150007 от 11.05.2009 г. е изтекъл, като дължимата такса по чл. 12, ал. 2 е определена съгласно § 4 от ПЗР на Тарифата, както следва при E=0, 020 лв. /куб. м. за периода 2015 г. – 2017 г. С обжалвания съдебен акт АС Бургас е обосновал извод за материална незаконосъобразност на процесния АУПДВ, мотивирайки се, че от страна на административния орган не са изложени в пълен обем фактическите основания, обосноваващи издаването на акта, както и че не са изяснени релевантните за случая факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК и не са събрани служебно всички доказателства съгласно задължението по чл. 36, ал. 1 АПК. Обсъдил е всички доказателства по делото, включително и допълнително представените в рамките на първото касационно производство писмени такива – писмо изх. № ВОД 18 от 23.01.2017 г. на РИОСВ гр. Бургас, адресирано до директора на БД "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, 2 бр. протоколи за изпитване с № 242 – 0 В от 25.04.2016 г. и 777-0 В от 24.10.2016 г. на Изпитвателна лаборатория – ВиК ЕАД, гр. Бургас ведно с резултати от изпитване. Приел е, че както от съдържанието на процесния АУПДВ, така и от другите доказателства по делото не се установява фактическото основание за издаването на акта, а именно не става ясно кои параметри на емисионните ограничения са били надхвърлени, с колко и от кое лице, за какъв период през 2016 г. Отделно от това е посочил, че неправилно органът се позовава на § 4 от ПЗР на Тарифата, която не е относима, а в случая е приложим § 2 от ПЗР на Тарифата. В тази връзка е обосновал, че липсва основание за формиране на задължение за такса за ползване на воден обект за заустване от отпадъчни води, така както е определено от административния орган с процесния АУПДВ. Допълнително е изложил и съображения, че няма данни процесното разрешително № 33150007 от 11.05.2009 г. да е било удължено, както и липсват данни то да е действащо за 2016 г. до издаването на ново разрешително. В обобщение е отменил АУПДВ като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от първоинстанционния съд подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Правилно е прието от АС Бургас, че органът не е изяснил спора от фактическа страна и не е събрал всички доказателства, подкрепящи наличието на основание за определяне на задължение за такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води в завишения размер съгласно § 2 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. във връзка с чл. 12, ал. 2 от Тарифата, за процесния период 01. 01-31.12.2016 г. Видно от констативната част на оспорения АУПДВ определеният размер на дължимата такса за 2016 г., както следва E=0, 020 лв. /куб. м. за периода 2015 г. – 2017 г. по формулата T = E x W, е обоснован с оглед факта, че стойности на показателите за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване. Въпреки наличието на тази констатация, в административната преписка липсват доказателства, обосноваващи наличието на такова разминаване в стойностите, което да обуслови по-висок размер на таксата, различен от този по чл. 12, ал. 2 от Тарифата. Стойностите на индивидуалните емисионни ограничения, които не е следвало да бъдат превишавани от дружеството, са посочени на л. 2 – л. 3 от приложеното разрешително № 33150007 от 11.05.2009 г. От страна на административния орган няма изложени твърдения, както и констатации, подкрепени със съответни писмени документи, от които да се установява превишаване на емисионните ограничения, за да се приложи формулата за коефициент "Е" при завишената стойност "0, 020 лв. /куб. м., а не стандартната по чл. 12, ал. 2 от Тарифата – "0, 005 лв. /куб. м. ". В констативния протокол № СЛ- 462 от 05.11.2018 г. липсва такава обосновка. От друга страна, писмените доказателства, представени за първи път при първото разглеждане на делото в касационната инстанция, обосновано не са ценени от АС Бургас, тъй като същите не са цитирани в нито един от документите, част от административната преписка и органът не се позовал на тях в рамките на административното производство, за да се приеме, че е налице мотивиране на административния акт от фактическа страна. Настоящият съдебен състав възприема като правилно приетото от първостепенния съд, че не става ясно как е установено задължението по отношение на "ВиК" ЕАД, гр. Бургас за процесната такса за 2016 г. при недействащо разрешително и при липса на данни за продължаването на срока на разрешителното от 11.05.2009 г. до издаване на ново такова. Освен това в преписката не се съдържа и разрешително № 33740193 от 18.11.2016 г. Следователно, не може да се направи преценка какви са индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места на заустване и дали тези, упоменати в таблица № 1 на л. 3 от разрешителното от 11.05.2009 г., са останали да действат или са променени, и съответно какви са стойностите през процесния период 01. 01. -31.12.2016 г. Касационната инстанция не споделя единствено развития от АС Бургас мотив, че цитираната от административния орган като правно основание разпоредба на § 4 от ПЗР на Тарифата, е неотносима към определения размер на задължението. Волята на административния орган за обосноваване на материалноправното основание за определяне на завишения размер на дължимата такса за заустване от отпадъчни води е ясна и недвусмислена. § 4 от ПЗР е от ПМС № 377 от 30.12.2011 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2012 г. и съответно, с него се изменя § 2 от ПЗР на Тарифата с редакцията: " В случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата по чл. 12, ал. 2 се определя, както следва: 1. Е = 0, 020 лв. /куб. м за периода 2015 - 2017 г. 2. Е = 0, 025 лв. /куб. м за периода 2018 - 2020 г. 3. Е = 0, 060 лв. /куб. м от 2021 г. ". Това означава, че за адресата на административния акт е ясно по какъв начин е определен завишеният размер на дължимата такса, а именно при условията на § 2 ПЗР на Тарифата, макар и при наличието на непрецизна формулировка в оспорения АУПДВ. Въпреки това, останалите изложени по-горе формирани от първоинстанционния съд подробни мотиви за незаконосъобразност на АУПДВ изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав. Съобразно горното, не са налице твърдяните от касационния жалбоподателя основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Като е формирал извод за материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, АС Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение