Решение № 4757 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обща администрация" при община Карлово срещу Решение 1738/19.10.2023г. постановено по адм. дело 1097/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Шато Вале Де Роз" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация 3-1/16.02.2022 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от В. Костов, на длъжност главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при община Карлово, потвърден с Решение 90-00-282/14.03.2022 г., издадено от директора на дирекция "Обща администрация, в частта с която са определени задължения за такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. в общ размер от 4 490, 54 лв., от които 4084, 85 лв. - главница и 405, 69 лв. - лихви. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа в представена писмена молба. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът - "Шато Вале Де Роз" ЕООД, чрез адв. Димитров оспорва жалбата в представен писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски съгласно списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата, като заявява, че първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна участник в първоинстанционното производство. За да постанови решение по същество настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - Пловдив е отменил като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация 3-1/16.02.2022 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от В. Костов, на длъжност главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при община Карлово оправомощен със Заповед 93-177/23.03.2020 г. на Кмета на община Карлово, потвърден с Решение 90-00-282/14.03.2022 г., издадено от директора на дирекция "Обща администрация", община Карлово, в частта с която по отношение на "Шато Вале Де Роз" ЕООД са определени задължения за такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2021 г. в общ размер от 4 490, 54 лв. Първоинстанционното решение е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд се произнася само по посочените в жалбата отменителни основания, като съгласно алинея 2 на същата разпоредба за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Тъй като невалидното и недопустимо съдебно решение лишава от предмет касационната проверка за правилност на оспореното решение, касационният съд е длъжен най-напред да извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение. За да бъде допустимо обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е участието в него на надлежните страни. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, кой е ответник и следователно кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Това е решаващият орган. Решаващ орган в производството по установяване на задължения по декларация по Закона за местните данъци и такси е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. В случая, в образуваното по жалба на "Шато Вале Де Роз" ЕООД административно дело съдът е конституирал като страни "Шато Вале Де Роз" ЕООД като жалбоподател и директора на дирекция "Обща администрация" при община Карлово като ответник и цялото съдебно производство било проведено с ответник именно директора на дирекция "Обща администрация" при община Карлово. При обжалването на АУЗД за местни такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1- 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ, на кмета на общината е предоставено правомощието да определи със своя заповед служителите от общината, имащи правомощия на органи по приходите, т. е да установяват задължения по декларации. Законодателят, обаче, е този, който изрично е предоставил на ръководителя на звеното за местни приходи процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Нормата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, а по силата на специалната разпоредба на чл. 159, ал. 2 ДОПК ответник в съдебното производство е решаващият орган. Следователно, издадения АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК в случая подлежи на обжалване пред началника на отдел "Местни данъци и такси при община Карлово. Именно ръководителя на отдела е решаващият орган и съответно надлежна ответна страна в първоинстанционното производство, която е следвало да бъде конституирана. Този извод не се променя от обстоятелството, че при подаване на жалбата по административен ред, началника на отдел "Местни данъци и такси при община Карлово е отсъствал от работа поради временна неработоспособност, удостоверена с представените по делото болнични листове. Както се посочи по-горе, именно на ръководителя на звеното за местни приходи законодателят изрично е предоставил процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация и отсъствието на титуляра не води до възможност за конституиране на друг ответник. Още повече в случая първоинстанционния съд не е изследвал обстоятелството на какво основание директора на дирекция "Обща администрация" е упражнил правомощията на ръководителя на звеното за местни приходи в община Карлово по чл.107, ал.4 от ДОПК, съответно дали решението му е издадено от компетентен орган. Като е конституирал като страна в съдебното производство директора на дирекция "Обща администрация", съдът е провел производство с участието на ненадлежна страна и без участието на надлежната страна - ръководителят на звеното за местни приходи в общината съгласно чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Това прави постановения съдебен акт недопустим, поради което решението следва да се обезсили и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежния ответник в производството - началника на отдел "Местни данъци и такси при община Карлово. Следва са бъдат събрани и доказателства за компетентността на директора на дирекция "Обща администрация" да се произнесе по подадената от "Шато Вале Де Роз" ЕООД жалба, доколкото произнасянето от некомпетентен орган не представлява изчерпване на задължителното обжалване на АУЗД по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за сезиране на административния съд, предвид чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК за обезсилване на решението на Административен съд Пловдив, поради което съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение