Решение № 15674 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5839/2018 г.

Решение № 15674 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5839/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Карпатия" ЕООД Пазарджик, представлявано от П. Тачев против решение № 66/11.01.2018 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1508/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № Р-16001316004977-091-001/17.02.2017 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 262/11.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателят са били установени в резултат на отказано право на ДК в размер общо на 35 378. 34 лв., и лихви за забава в размер на 6 643. 16 лв., по фактури издадени от "Максмедия-2007" ООД, "Нигея" ЕООД, "Българо-украински търговски дом" ЕООД и ЕТ "Тигрети-С. Ангелов" и е установен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г., в размер на 9 858. 34 лв. и лихва за забава в размер на 884. 85 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се че са налице предпоставките за ползване на ДК по издадените от доставчиците "Максмедия-2007" ООД, "Нигея" ЕООД, "Българо-украински търговски дом" ЕООД и ЕТ "Тигрети-С. Ангелов" фактури и са налице доказателства за реалност на фактурираните услуги. Твърди и незаконосъобразност по отношение на установените допълнителни задължения по ЗКПО тъй като не е установено по категоричен начин, че фискалните устройства с индивидуализиращи белези посочени в приложените по делото фискални бонове, не са били регистрирани на доставчиците. Моли съда да отмени изцяло решението на Административен съд Пловдив. Ответникът – директор на дирекция "ОДОП" Пловдив, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се че неправилно Административен съд Пловдив с оглед константата практика на СЕС във връзка с презумпцията за добросъвестност и недоказано участие на РЛ в данъчна измама е отхвърлил жалбата. Подадена е и частна касационна жалба от Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив, ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу определение № 653/29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1508/2017 г., по описа на Административен съд Пловдив. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебният акт, като се твърди неправилна преценка на направеното предложение за обезпечение. Сочи се че върху недвижимият имот, който е предложен за обезпечение има наложена обезпечителна мярка по реда на ГПК и НАП се явява последващ кредитор, като при разваляне на сключената спогодба в бъдеще няма да се удовлетворят претенциите по настоящия РА. Моли съда да отмени постановеното определение. Претендират се разноски. Ответникът по частната касационна жалба – "Карпатия" ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита частната жалба за неоснователна. Сочи се че определението на съдът е в противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. ПО ОТНОШЕНИЕ КАСАЦИОННАТА Жалба НА "КАРПАТИЯ" ЕООД: Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. С решението, Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Карпатия" ЕООД Пазарджик против отказ на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Максмедия-2007" ООД, "Нигея" ЕООД, "Българо-украински търговски дом" ЕООД и ЕТ "Тигрети-С. Ангелов", както и против установените задължения по ЗКПО, резултат от извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2015 г. Основният спорен момент касаещ издаването на процесните фактури с фактурираните по тях услуги е налице ли е реалност на доставка на услугите по смисъла на чл. 9 от ЗДДС Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадена фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на стоки и услуги са били извършени. Обосновано Административен съд Пловдив е приел, че представените по делото фактури, не доказват реални доставки на услуги, при липса на доказателства за извършване и предаване на фактурираните услуги. Обосновано съдът е приел, че притежаването само на данъчни фактури не е достатъчно за да обоснове извод за реалност на отразените в тях стопански операции. Доставчиците "Максмедия-2007" ООД и "Нигея" ЕООД чрез представляващите ги лица в обяснения пред ревизиращият орган декларират че не са издавали фактури на РЛ, нито са осчетоводявали плащания по тях от жалбоподателят. Както по отношение на тези двама доставчика, така и по отношение на доставчиците "Българо-украински търговски дом" ЕООД и ЕТ "Тигрети-С. Ангелов" липсват представени доказателства за начина на приемане респек. на предаване на фактурираните услуги, нито доказателства за последващо използване на тези фактурирани услуги за дейността на дружеството. Правилно решаващият съд се е позовал на Решения № С-80/11 и С-142/11 на СЕС, където е прието, че правото на приспадане е свързано винаги и само с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, който факт не е бил успешно доказан от жалбоподателят. На следващо място, настоящата инстанция счита, че следва да се отбележи, че представените фактури не съдържат релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. В случая, издадените фактури, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията, като такава информация не се съдържа в други писмени документи, съпътстващи фактурите, поради липсата на представени такива. Съгласно Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено от СЕС по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В частта по ЗКПО, правилно съдът е приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък. Правилни са и изводите на решаващият съд, които са обвързани с тези на ревизиращият орган, че е налице и друго основание за преобразуване на финансовият резултат – представените към всяка една фактура касови бонове за извършено плащане са издадени от нерегистрирано по надлежният ред ЕКАФП т. е. данъчнозадълженото лице не е разполагало с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч., за да осчетоводи по надлежният ред счетоводни разходи по процесните фактури. По силата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. В конкретният случай е било установено още в хода на ревизионното производство, че издадените фискални бонове са нередовни, тъй като не са издадени от фискалните устройства на доставчиците. При това положение не може да се приеме, че жалбоподателят разполага с разходооправдателни документи за извършените плащания по спорните фактури. След като по законодателен път е поставено изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводния разход за данъчни цели - чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, то без значение са причините поради което процесните фактури не са придружени с редовни касови бележки. Нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО има императивно съдържание и е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и доходи от тях. Неспазването на изискването на посочената разпоредба е основание за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, какъвто е настоящият случай. Наведените в касационната жалба доводи, че липсват категорични доказателства че фискалните устройства, издали процесните фискални бонове не са били регистрирани на доставчиците са неоснователни. Жалбоподателят не е представил доказателства оборващи доводите на ревизиращият орган. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. ПО ОТНОШЕНИЕ ЧАСТНАТА Жалба ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ "ОДОП" ПЛОВДИВ: Жалбата е процесуално допустима, и по съществото си е основателна. Депозирана е срещу определение № 653/29.03.2018 г., с което Административен съд Пловдив е спрял изпълнението на РА № Р-16001316004977-091-001/17.02.2017 г., като е посочил в мотивите си че са налице предпоставките на чл. 153, ал. 3 от ДОПК – представено е доказателство за обезпечаване на вземането по обжалваният РА, в размер на главниците и лихвата към датата на подаване на искането. Решаващият съд е посочил че е налице Постановление за продължаване действията на наложени предварителни обезпечителни мерки, представляващи възбрана върху недвижимо имущество собственост на РЛ на стойност 78 208. 14 лв., неизплатеният размер на задължението установен с оспореният РА е на стойност 55 112. 61 лв., който размер е по-малък от актуалната балансова стойност на запорираното имущество т. е. прието е че наложеното обезпечение покрива изцяло размера на непогасеното задължение по РА и по този начин молбата се явява основателна. Така постановеното определение е неправилно, но не поради несъобразяването му с материално-правните норми, а в предвид изхода от спора по производството по обжалване на РА. Общият принцип в производството по обжалване на данъчни актове е, че обжалването им не спира тяхното изпълнение и той е залегнал и в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК. В тази правна норма са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на ревизионния акт чрез препращане към чл. 153, ал. 3 и 5 от ДОПК, като изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, като искането се подава до съда, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а в случаите, когато не е направено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Целта чл. 157, ал. 1 от ДОПК с която е дадена предварителна изпълняемост на РА е да се обезпечи по този начин вземането по акта и да се попречи на лицето, независимо дали е физическо или юридическо такова, да извърши разпореждане със своето имущество по начин който да доведе до невъзможност да погаси задълженията си при влязъл в сила РА. В конкретният спор и с оглед факта че както първоинстанционният съд, така и касационната инстанция приемат че жалбата срещу процесният РА е неоснователна, то спиране на изпълнението на РА е незаконосъобразно, тъй като това спиране няма да породи своите правни последици. То би имало смисъл ако жалбата срещу обжалваният РА е основателна и акта се отмени, но не и при приемане от двете инстанции за законосъобразност на РА. В този смисъл постановеното определение се явява неправилно и следва да се отмени като се остави без уважение искането за спиране изпълнението на РА. В настоящото производство административният орган не е представляван от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение