Решение № 89 от 14.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г.

Решение № 89 от 14.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 47, т. 3, пр. 2 и т. 5, пр. 2 от ЗМТА. Образувано е по иск, предявен от "Б" Е. с променено в хода на делото формено наименование "Д" Е. - гр. С., за отмяна на решение от 24.08.2009 г. по в. а. д. № 195/2008 г. на Арбитражен съд при Българска търговско - промишлена палата в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Б" Е. против "П" ЕООД иск за заплащане на сумата 72 926.81 лв., претендирана като неустойка /договорна лихва за забава/ по сключен между страните договор № 003 от 31.05.2004 г. за счетоводно обслужване. В исковата молба се поддържа, че в атакуваната с иска част арбитражното решение противоречи на установения в Република България обществен ред и подлежи на отмяна на основание чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА. Противоречието с обществения ред е изведено от решаващите изводи на арбитражния съд, с които е аргументирано отхвърлянето на иска за неустойка - нищожност на договорната клауза за неустойка на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави. Ищецът твърди, че обявявайки неустоечната клауза за нищожна, арбитражният съд е освободил неизправната страна от отговорност за неизпълнение на договора и се е намесил по недопустим начин в свободата на договарянето, гарантирана в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД. Застъпва теза, че с решението са нарушени императивните норми на чл. 4 и чл. 19 от Конституцията на Република България, които гарантират свободни условия за развитие на гражданското общество, въплъщават основните правни идеи на държавата и правото за икономика, основана на свободна стопанска инициатива, и прокламират равенството на субектите при осъществяване на стопанска дейност. В исковата молба се излагат и доводи, че арбитражният съд се е произнесъл по въпрос извън предмета на спора - за невъзможността да се претендират едновременно договорна и законна лихва за едно и също забавено плащане, каквато претенция не е предявявана в арбитражното производство, което съставлява основание по чл. 47, т. 5, пр. 2 от ЗМТА за отмяна на решението. Ответникът "П" ЕООД със седалище в гр. С. оспорва иска с възражение, че арбитражното решение е законосъобразно и не противоречи на обществения ред, формиран от установените в Конституцията и законите на Република България императивни правни норми. Отрича твърдяното от ищеца основание за отмяна по чл. 47, т. 5, пр. 2 от ЗМТА като твърди, че решението не съдържа произнасяне "plus petitum", а произнасяне в пределите на спора, очертани с исковата молба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното: Искът е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С постановеното на 24.08.2008 г. решение по в. а. д. № 195/2008 г. Арбитражният съд при БТПП - гр. С. е осъдил "П" ЕООД да заплати на "Б" Е. сумата 10 586.96 лв., представляваща неплатени задължения за периодични плащания по сключен между двете дружества договор № 003/31.05.2004 г. за счетоводно обслужване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 3.11.2008 г., до окончателното плащане и разноски за арбитражното производство в размер на 725.04 лв., като е отхвърлил иска за сумата 72 926.81 лв., претендирана като неустойка /договорна лихва/ за забавени плащания по договора. Отхвърлянето на иска за неустойка, уговорена в чл. 10 от договора за счетоводно обслужване като "наказателна лихва при закъснение на плащането в размер на 2 % за всеки просрочен ден", е обосновано с извод за нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - противоречие с добрите нрави, в каквато насока е релевирано и възражение от ответника в отговора на исковата молба. Решаващият орган е приел, че с оглед начина на изчисляване на неустойката и размера й, многократно надвишаващ вероятните вреди на кредитора, законната лихва за забава и неизпълнения главен дълг, същата е уговорена от страните в противоречие с добрите нрави и уговорката им е нищожна, а искането на ищеца за присъждане на неустойката е неоснователно. В мотивите към решението - стр. 19 и сл., са изложени съображения за недопустимост да се претендират едновременно законна и договорна лихва за забавено изпълнение на парично задължение, но независимо от тези съждения е уважено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата 10 586.96 лв. от датата на исковата молба. Решението е подписано с особено мнение от арбитъра П. Г., която е изразила несъгласие със становището на мнозинството от решаващия състав за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Отмяната на арбитражно решение по иск на страна в арбитражното производство на визираното в чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА основание е възможна и допустима тогава, когато решението противоречи на установения в Република България обществен ред. Понятието "обществен ред" не е легално дефинирано в ЗМТА, но в правната доктрина и в последователната практика на Върховен касационен съд по приложението на чл. 47, т. 3 от ЗМТА е възприето разбирането, че общественият ред се формира от основните принципи на правопорядъка в Република България, които изразяват основни идеи и ценности в държавата и в обществото, като зачитането им е гаранция за нормалното и свободно функциониране на гражданското общество. Поради тяхната значимост за правопорядъка, тези принципи са закрепени с императивни, свръхповелителни, правни норми в Конституцията и в законите и се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост е регламентирана в чл. 47, т. 3 от ЗМТА като основание за отмяната му от Върховния касационен съд по реда на чл. 48 и сл. от ЗМТА. Предявеният в настоящото производство иск за частична отмяна на постановеното от АС при БТПП решение по в. а. д. № 195/2008 г. е основан на твърдения, че с обявяването на уговорената от страните неустоечна клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави арбитражният орган се е намесил недопустимо в договорната автономия и по този начин е накърнил закрепените в чл. 4 и чл. 19 от Конституцията на Република България основни принципи на правопорядъка, които гарантират свободни условия за развитието на гражданското общество, свобода на стопанска инициатива и равенство на субектите при осъществяване на стопанска дейност. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице релевираното противоречие на арбитражното решение с обществения ред по следните съображения: Свободата на договарянето, закрепена в чл. 9 от ЗЗД като основен принцип на гражданското право, свободата на стопанската инициатива и свободата на гражданскоправните субекти при извършване на стопанска дейност в Република България не са безгранични. Тези свободи се разпростират дотам, откъдето започват да действат установените с императивни правни норми забрани и неписаните нравствени правила, които отразяват ценностната система на обществото. Аргумент за това се съдържа в самата разпоредба на чл. 9 от ЗЗД, която признава право на договарящите страни да определят свободно съдържанието на договорите помежду си, но само при условие, че договореностите не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието на договора или на отделни негови клаузи с добрите нрави е обявено изрично в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като основание за тяхната нищожност. Ако противоречието бъде констатирано при разрешаване на възникнал правен спор между страните по договора, правораздаващият орган - съд или арбитраж, разполага с правомощия да приложи закона и да прогласи установената нищожност, без това да съставлява недопустима намеса в договорната свобода и накърняване на автономията на волите на равнопоставените граждански субекти. В конкретния случай изводът за нищожност на уговорената в чл. 10 от договора между "Б" Е. и "П" ЕООД неустойка е резултат от решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по приложение на материалния закон - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, която не може да бъде ревизирана от Върховния касационен съд по повод на иска за отмяна на арбитражното решение. Като се е произнесъл по валидността на уговорката за неустойка, арбитражният съд е разрешил възникналия между страните правен спор съобразно възложената му от самите тях правораздавателната власт и не е накърнил основните принципи на правопорядъка в Република България. Постановеното арбитражно решение, с което е отхвърлен искът за заплащане на неустойка, не е несъвместимо с обществения ред в държавата и не подлежи на отмяна на основание чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА. Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основанието, визирано в чл. 47, ал. 5, пр. 2 от ЗМТА. Арбитражният съд при БТПП се е произнесъл в пределите на спора, очертани с исковата молба на ищеца "Б" Е., понастоящем "Д" ЕАД. С решението си съдът е уважил иска за основното вземане в размера, в който е предявен - 10 586.96 лв., присъдил е законни лихви върху вземането от посочения в исковата молба начален момент - датата на предявяване на иска, и разноски на ищеца съразмерно на уважения иск, като е отхвърлил претенцията за заплащане на неустойка в размер на 72 926.81 лв. по съображения за нейната неоснователност. Изложените в мотивите към арбитражния акт съждения за недопустимостта да се претендират едновременно договорни и законни лихви по повод на едно и също договорно неизпълнение не съставляват "произнасяне по въпроси извън предмета на спора" по смисъла на чл. 47, т. 5, пр. 2 от ЗМТА, тъй като не са намерили отражение в диспозитива на акта. Независимо от констатациите в мотивите, арбитражният съд е присъдил търсените от ищеца законни лихви за периода, заявен с исковата молба, и не се е произнесъл извън предмета на спора, а доколкото искането за лихви е удовлетворено изцяло, за ищеца липсва правен интерес от позоваване на основанието по чл. 47, т. 5, пр. 2 от ЗМТА. Предвид изложените съображения, искът за отмяна на постановеното от АС при БТПП решение от 24.08.2009 г. по в. а. д. № 195/2008 г. в частта относно претендираната от "Б" Е. против "П" ЕООД неустойка по договор за счетоводно обслужване от 31.05.2004 г. на основанията по чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА и чл. 47, т. 5, пр. 2 от ЗМТА следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Разноски не са претендирани от ответната страна и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,