Решение № 5666 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1939/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. От АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Сандански, чрез юриск.Милушева, срещу Решение 3719/15.11.2024г. постановено по адм.д.1076/2024г. по описа на Административен съд Благоевград. В жалбата се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на процесуални правила, на материалния закон и поради необоснованост - отменителни касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Възразява се срещу извода на съда, че адресати на заповедта по чл.195, ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ могат да бъдат само собствениците на строежите, чиито премахване е наредено. Сочи се, че в случая адресата на заповедта е бил собственик на процесния строеж към момента на извършването му. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Ответната страна И. К. Т., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Матеева, оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждането на съдебните разноски,направени по настоящото дело. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.21, ал.1 от АПК, от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, подлежащ на съдебен касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отменил Заповед УТИ-91/10.06.2024 г. на Кмета на Община Сандански, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, е наредено на И. К. Т. да премахне част от съществуваща подпорна стена от 20 см над нивото на пътя, с дължина L-8.30 м, разположена успоредно на жилищна сграда, находяща се в УПИ XIX, кв. 9 по плана на [населено място], като неподходяща по местоположение и разположение. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, поради което липсва основание за отмяната й по чл. 146, т. 2 от АПК. Счел, обаче, че при издаването й е допуснато но съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е валидно,допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е събрал относимите за спора доказателства и обсъдил възраженията на страните. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, е извел правилен правен извод за основателност на жалбата. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния съд, че процесната заповед е незаконосъобразна, които са направени при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата по делото. Оспореният административен акт е постановен при липса на материалноправните основания за това. Административното производство е проведено по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ - кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи, неподходящи по местоположение, да бъдат премахнати. Нормата е ясна в тази процедура адресати на заповедта могат да бъдат само собствениците на такива строежи. В същото време, административният орган, макар правилно да е приел, че И. К. Т. е само извършител на процесната ограда /по този не се спори между страните/, го е определил като адресат на заповедта, съответно го е задължил да я премахне. Процесната част от оградата попада изцяло в общински път, който граничи с Поземлен имот с пл. 119, кв. 9 по плана на [населено място], с площ от 270 кв.м., представляващ част от УПИ XIX 119, 120, целият с обща площ от 705.00 кв.м., собственост на Е. И. Т. /син на оспорващия/. Извършено е недопустимо смесване на производствата по чл. 195 и чл. 225а от ЗУТ. Последното е за премахване на незаконни строежи в него адресати на заповедта могат да бъдат собственикът и лице с ограничено вещно право на строежа или терена, в който е изграден, възложителят или извършителят на незаконния строеж. Следователно процесната заповед е издадена по отношение на лице,което не е и не може да бъде неин адресат,тъй като не е собственик на предмета на административния акт. Неоснователни, в тази връзка, се явяват наведените с касационната жалба доводи. С оглед на изложеното, обосновано и в съответствие с материалния закон, административния съд е приел че постановената заповед е незаконосъобразна и като такава я отменил. Процесното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, своевременно направеното от ответника и доказано искане за присъждане на разноските по настоящото дело, следва да бъде уважено, като се осъди касатора да му заплати такива в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,