Решение № 9903 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2014 г.

Решение № 9903 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Тодор Драганов Миланов, Венета Атанасова Кьосева, Генка Илиева Миланова, Венера Станилова Миланова, Станислава Станилова Миланова, Елка Драганова Миланова, Цветанка Миланова Панова, Ангел Константинов Василев, Милчо Константинов Василев, Лиляна Богомилова Лъскова, Виктор Радев Манолов, Радостин Маноилов Манолов, Павлина Маноилова Манолова и Светлана Борисова Йорданова са подали жалба срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно определеното обезщетение от 34 071 лева за отчуждаването на поземлен имот № 72026 по картата на възстановената собственост на землището на квартал Враждебна, Столична община (поземлен имот с идентификатор № 68134.8610.26 по кадастралната карта), с площ от 1700 кв. м. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и е поискано да бъде изменен, като се увеличи размера на обезщетението за имота. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Заинтересованите лица, Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", са взели становище за отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в оспорената част, прие следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци - изток" и местността НПЗ "Илиенци - запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Според възприетата от административния орган експертна оценка, изработена от независим оценител, обект на оценката са поземлени имоти в земеделски територии на територията на Столична община. Оценката е възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост пазарната цена за отчуждаваните имоти е определена като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. За землището на квартал Враждебна, район Кремиковци, Столична община, са намерени вписани 33 броя възмездни сделки, поради което обезщетението за отчуждените имоти и части от имоти в това землище, в което се включва стойността на земята и стойността на подобренията, е изчислено по пазарни аналози. Съгласно приложението, раздел "Землище Враждебна, Столична община", към решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет се отчуждава имот с идентификатор № 68134.8610.26 по кадастралната карта, находящ се в София, кв. Враждебна, представляващ нива с площ от 1700 кв м, за който е определено обезщетение от 34 071 лева. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Милан Колев Кръстев. Както се установява от скица № 801/17.11.1999 г. на имот № 72026 по плана на София, землище кв. Враждебна, район Кремиковци, имотът е собственост на наследниците на Милан Колев Кръстев съгласно решение № 314/30.11.1999 г. на Поземлената комисия. Според удостоверение за наследници № 86/20.01.2014 г. наследници на Милан Колев Кръстев са: Венета Атанасова Кьосева, Генка Илиева Миланова, Венера Станилова Миланова, Станислава Станилова Миланова, Тодор Драганов Миланов, Елка Драганова Миланова, Цветанка Миланова Панова, Ангел Константинов Василев, Милчо Константинов Василев, Лиляна Богомилова Лъскова, Виктор Радев Манолов, Радостин Маноилов Манолов, Павлина Маноилова Манолова и Светлана Борисова Йорданова. Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е прието от компетентния административен орган по чл. 34а от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото беше изслушано заключение на вещо лице, оценител. Според заключението на вещото лице, изготвени са два варианта за определяне на пазарна цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост. По първия вариант е определена средна пазарна цена за декар площ от 13 783 лева, която е по-ниска от определената в решението на Министерския съвет (20 041 лева за декар). Пазарните аналози, ползвани за изчисляването на цената, са част и от оценката на административния орган, с изключение на пет пазарни аналози, които според вещото лице не отговарят на изискванията на закона при формирането на пазарна цена и следва да бъдат изключени. Допълнително е включена цената по сделка, съдържаща се в административната преписка, която обаче не е била взета предвид при изготвянето на административната оценка. По втория вариант на оценката е определена средна пазарна цена за декар от 43 914 лева. Освен пазарните аналози, ползвани и в първия вариант на заключението, вещото лице е добавило два пазарни аналози, събрани от независимия оценител, които обаче не са били използвани за определянето на средна пазарна цена за имота. Сделките по нотариален акт № 17 и 18, том III, сключени на 04.09.2012 г., се отнасят за земя в квартал Малашевци, район "Кремиковци", от която са прехвърлени идеални части, приравнени от вещото лице на 0,050 кв. м. Съдът намира, че направеният в заключението на вещото лице изчислителен анализ не обосновава увеличение на размера на обезщетението, определено срещу отчуждения имот на жалбоподателите по решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България. Първият вариант на заключението се основава на по-ниска от определената от административния орган средна пазарна цена. Вторият вариант на заключението с по-високата средна пазарна стойност не може да се възприеме, тъй като не е в съответствие с изискванията на закона. При наличието на сделки за имоти с подобна на отчуждения характеристика и намиращи се в близост до него, не се оправдава увеличението на пазарната цена с оглед цената на две сделки за имоти в квартал Малашевци, които имат за предмет прехвърлянето на незначителни по размер идеални части срещу многократно надвишаваща средната пазарна стойност цена. Сделките не са типични за пазара, а и продажбата на идеални части реално не позволява изчислението на цената за единица площ, както е изчислена за останалите, включени във втория вариант на заключението сделки. При положение, че на основата на вписаните сделки за имоти в близост до отчуждавания и със същото предназначение, не е установена по-висока от възприетата от административния орган средна пазарна цена, която да формира и по-висок размер на дължимото обезщетение, подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд