Решение № 15060 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12465/2014 г.

Решение № 15060 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12465/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от: Симеон Владимиров Билярски, Василка Андреева Билярска, Василка Тодорова Пенева, Дафинка Петкова Палапешкова, която поради смърт е заместена в хода на делото от наследниците й по закон - Константин Тодоров Палапешков, Марта Тодорова Палапешкова - лично и със съгласието на нейния баща Тодор Костадинов Палапешков, и Тодор Костадинов Палапешков, лично от свое име, всички чрез процесуалните им представители - адв. Балджиева и адв. Потерова, против Решение № 1417/25.07.2014 г. по адм. дело № 682/2014 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От Василка Тодорова Пенева е постъпила самостоятелна касационна жалба срещу същото решение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "Наза Инвест" ООД, гр. Поморие, чрез пълномощника му - адв. Зафиров, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът: кметът на община - Поморие, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Япаджиева, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество ги намира за основателни, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Симеон Владимиров Билярски, Василка Андреева Билярска, Василка Тодорова Пенева, Дафинка Петкова Палапешкова и Тодор Костадинов Палапешков, против Заповед № РД-16-178/10.03.2014 г. на кмета на община - Поморие, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 38, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, е одобрен проект за изменение на ПУП - план за застрояване и силуетно оформяне за ПИ с идентификатор 57491.503.350, съставляващ УПИ ХI-2889 в кв. 39 по плана на гр. Поморие, предвиждащ два стъпаловидни обекта на основно застрояване, свързани с допълващо калканно застрояване на западната граница на имота и допълващо едноетажно застрояване с Н-2,50 м. /гараж/, в южната част на имота, с отстъпи от страничните регулационни линии 1,50 м., при спазване на следните градоустройствени показатели: плътност на застрояване - до 60%, коеф. интензивност - до 2.0, кота-корниз - до 10 м. /до 3 ет./ и минимална озеленена площ - 30%, с предвидено паркиране в имота, съгласно графична част, представляваща неразделна част от заповедта. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. При извършената служебна проверка е отговорил на заявените в жалбата оплаквания, обосновани в пет пункта, намирайки ги за неоснователни. Оплакването за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е намерил за неотносимо, предвид предмета на оспорената заповед - такава за изменение на ПУП-ПЗ, а не ПУП-ПР. В тази връзка е установил, че УПИ XI е създаден от УПИ IV, през 1997 г. служебно, без да има одобрен план за застрояване. Сега с процесната заповед се предвижда основно застрояване на две сгради, свързано със сградите в съседния УПИ X /съсобственост на оспорващите/, при което се затваря прозореца на първия етаж от едната сграда, изграден по одобрен проект и РС, което според съда е допустимо с оглед характера на застрояването и поради това, че няма да създаде "неудобства, по-големи от обичайните". Съдът е отхвърлил като неоснователни и оплакванията за нарушение на показателите за застрояване, съгласно устройствената зона, която според него отговаря на "смесена централна зона", означена като /Ц/, по чл. 38, ал. 1 - малки и много малки градове, от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, позовавайки се на заключението на вещото лице. Намерил е за недоказани твърденията на оспорващите, че зоната е /Жм/ - с малка височина, по чл. 19, ал. 1 от същата Наредба, респ., че зоната следва да бъде определена като зона "А" по чл. 10, ал. 1 от ЗУЧК, за която са приложими показателите за застрояване по чл. 10, ал. 3, т. 2 от с. закон. Мотивирал се е, че никъде, нито във визата за проектиране, нито в становището на гл. архитект и в разрешението за изработване на проект за ПУП-ПЗ от кмета на община - Поморие, не е посочена устройствената зона за застрояване на имота. Посочил е, че за община - Поморие липсва одобрен ОУП, както и ПУП-ПЗ, който да конкретизира зоната, поради което е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. - предназначението на имота се определя от фактическото му ползване, имайки предвид сградите в съседния УПИ X и предвижданията на оспорения проект, които съответстват на това ползване. Отхвърлени са и оплакванията за нарушение на чл. 42, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, касаещи предвиденото с плана допълващо застрояване на две сгради - едната допряна до сградата на основното застрояване и покриваща калкана на идентична сграда от запад и другата - гараж, разположен свободно от юг на имота при законово спазени отстояния от съседните имоти на 1.50 м. Накрая съдът е отхвърлил доводите за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗУЧК /в ред. преди изм. с ДВ, бр. 40/2014 г./, по съображения, че никъде в одобрената КККР на гр. Поморие и в скиците на община - Поморие не е отразено, че имотът попада в охранителна зона "А", поради което и нормите на ЗУЧК не намират приложение. В случая е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ, визираща застрояването в имоти, попадащи в обхват на групова недвижима културна ценност - ансамбъл "Стари поморийски къщи". С тези доводи, съдът е отхвърлил жалбата изцяло. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и в отсъствие на доказателства по релевантните за спора факти, в нарушение на служебното начало по чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК. Неправилно не е установено, че административната преписка е непълна, тъй като не съдържа цветно копие - извадка от графичната част на заповедта за изменение на ПУП-ПЗ и РУП, обхващаща процесния УПИ XI, и съседните му от двете страни УПИ X и УПИ IV, които заедно представляват част от територията на кв. 39, обявена за групова недвижима културна ценност "Ансамбъл стари поморийски къщи" /чл. 113, ал. 6 ЗУТ/, които да отговарят на текстовата част на заповедта и да дават информация относно одобреното изменение на ПУП-ПЗ и РУП, относно обектите - предмет на заповедта, устройствената зона по действащия ПУП-ПРЗ, предвидените градоустройствени показатели за застрояване, ограничения, ако има такива, начин на застрояване по отношение на съседните УПИ-та, както и всички други изисквания по чл. 113, ал. 4 от ЗУТ, които трябва да съдържа РУП. По делото не е приложено и липсва заданието на възложителя по чл. 125, ал. 1 ЗУТ, предхождащо издаването на разрешение по чл. 135, ал. 3 ЗУТ от кмета на общината, което също би могло да бъде източник на данни за тези обстоятелства, както и скица-копие от действащия към момента ПУП-ПРЗ за УПИ XI и съседните му. Без наличието на данни относими към предмета на одобрената разработка, съдът не би могъл да направи изводи относно вида на одобрения ПУП-ПЗ, дали се касае за първоначален ПУП-ПЗ или за изменение на ПУП-ПЗ, едновременно с РУП, който е задължителен, с оглед защитената територия за която се отнася. По делото е прието заключение на СТЕ, което обаче в по-голямата си част не дава отговор на относимите за спора въпроси, поради процесуално бездействие на съда и страните. В нарушение на чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът не е уважил направеното от касаторите оспорване на това заключение и не е назначил друго или тройна експертиза за изготвяне на друго заключение по оспорените отговори, вкл. и с даване на възможност за отговор по други въпроси, от които делото се е нуждаело, които и съдът е следвало да установи и формулира, в изпълнение на служебното си начало. Особено важен за изясняване е бил въпросът с устройствената зона на застрояване, тъй като съобразно нея се извършва преценка за спазване на допустимите параметри на застрояване - плътност, интензивност и необходима озеленена площ, както и дали територията на УПИ XI, попада в охранителна зона "А" по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗУЧК /в ред. преди изм. с ДВ, бр. 40/2014 г./, за което е било необходимо вещото лице да даде заключение, чрез конкретни измервания на място, дали процесният УПИ попада в ивицата с широчина 100 м., измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или плаж. Това е било необходимо тъй като касационният съд не споделя становището на първоинстанционния, че ЗУЧК в случая е неприложим, след като липсва отбелязване на границите на зона "А" и "Б" върху одобрената КККР на гр. Поморие, респ. върху скиците, издавани от община - Поморие. Отбелязването върху картите и скиците е задължение на СГКК и общината, по § 8 от ПЗР на ЗУЧК, но неизпълнението му, не води до неприложение на този специален закон по отношение на зоните за териториалноустройствена защита на територията на Черноморското крайбрежие по чл. 10 и чл. 11 от ЗУЧК. Ето защо ако територията на процесния имот, попада в зона "А", както се поддържа от касаторите, то ЗУЧК намира приложение, който факт следва да бъде съобразен от съда при преценката за законосъобразност на оспорената заповед. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът не е изложил мотиви относно вида на оспорения ПУП-ПЗ, както и дали са налице предпоставките за изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, на което основание е издадена заповедта. Липсват мотиви за съответствие на заповедта с издадената виза за проектиране /стр. 34/, за съдържанието на визата спрямо разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, както и за законосъобразност на заповедта по отношение на одобрения РУП. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения акт във всичките му части и на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая тази проверка е извършена формално, с бланкетни мотиви само по отношение на ПУП-ПЗ, но при липса на такава по отношение на РУП, което е съществено процесуално нарушение. При липса на мотиви за законосъобразност на оспорената заповед във всички части и на всички основания, касационната инстанция не би могла да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Съдът е изложил мотиви по същество спрямо оплакванията на оспорващите, конкретизирани в пет точки. При проверката им, настоящият състав намира за правилни изводите на съда само относно липсата на нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В останалите четири пункта решението е неправилно, поради неизясненост на фактите, което прави правните изводи на съда необосновани и при неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното, касационните жалби се явяват основателни, а обжалваното решение като неправилно на посочените по-горе основания, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който след като отстрани допуснатите процесуални нарушения и изясни относимите за спора факти, постанови ново решение по същество на подадената жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение