Решение № 1834 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2008 г.

Решение № 1834 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото пред петчленния състав на Върховен административен съд, Втора колегия, е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Християнски център"- сдружение с нестопанска цел със седалище в гр. Сливен, подадена срещу решение № 11663 от 4.11.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 9407/2008 г. на ВАС, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу Решение № 724/3.06.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, съдържащо отказ за издаване на решение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване в гр. Сливен и гр. Ямбол на Сдружение"Християнски център"-Сливен. С оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на представените по делото писмени доказателства, неотчитане на притежаваната от Сдружението лицензия за радиодейност и за противоречие с материалния закон, се иска отмяна на съдебния акт. Касаторът се представлява от законен представител - управителя на Сдружението Илия Илиев, който поддържа жалбата по съображения, изложени в жалбата и в представените писмени бележки. За ответната Комисия за регулиране на съобщенията се явява упълномощен юрисконсулт Рафаилов, който оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт и неоснователност на касационните оплаквания. Оспореното решение е неблагоприятно за касатора и същият притежава правен интерес от обжалването; жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличието на двете положителни абсолютни предпоставки за допустимост жалбата подлежи на разглеждане по същество. Петчленният състав, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК провери съдебният акт за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалвания правен резултат, тричленният състав е приел за законосъобразен оспореният пред него индивидуален административен акт. Изложил е съображения за съответствие на издаденото от КРС решение с материалния закон поради непроведен от Съвета за електронни медии конкурс по предвижданията на чл. 116, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията за издаване на лицензия за осъществяване на радио- и телевизионна дейност. Притежаваната от "Християнски център" гр. Сливен лицензия с предмет създаване на радиопрограма, издадена през 2001 г. при действието на друга правна уредба, не задължава КРС да издаде на юридическото лице лицензия за разпространението й чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, тъй като съгласно чл. 30, т. 12 от Закона за електронните съобщения КРС действа в условията на обвързана компетентност и произнасянето й е обусловено от предхождащо решение на СЕМ. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Неоснователно се твърди допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът е обсъдил относимите към спора писмени доказателства, в т. ч. и представената индивидуална лицензия № 431-00451/26.07.2001 г., издадена на "Християнски център" на основание отменения Закона за далекосъобщенията за създаване на радиопрограма"Глас на мир" и е извел обосновани изводи, че разпространението й е възможно само от оператор, който притежава решение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. Предвид въведения с чл. 30, т. 12 от ЗЕС режим за издаване от КРС на тези решения след провеждане от друг регулаторен орган - Съвета за електронни медии, на конкурс по реда на чл. 116, ал. 1 ЗРТ и безспорния факт, че такъв конкурс не е проведен за територията на гр. Сливен и гр. Ямбол, обосновано е приел за законосъобразен отказа на КРС да издаде решение по смисъла на чл. 30, т. 12 от ЗЕС в полза на жалбоподателя. Нормата на § 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗРТ (ДВ бр. 77/2002 г.) не е относима към притежаваната от касатора лицензия за радиопрограма, тъй като регламентира образувани конкурсни и лицензионни процедури по ЗРТ преди влизане в сила на това изменение, а не притежавани лицензии за радиопрограма. С изменението на чл. 116, ал. 1 ЗРТ (ДВ бр. 96/2001 г.) е въведен нов ред за издаване на лицензии за разпространение на радиопрограмите, дефиниран като осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. Новата правна уредба изисква провеждането на конкурси за радиодейност от СЕМ и едва тогава издаването на лицензия от КРС за разпространение, следователно, не държи сметка за издадените преди това лицензии за радиопрограма. В § 9 ПЗР ЗРТ законодателят е предвидил продължаване дейността само на лицензиите за осъществяване на далекосъобщителна дейност, получени по реда на § 14 ПЗР ЗД и за лицата, ползващи права по § 16 от ПЗР на Закона за далекосъобщенията (отм.), но не и за притежателите на лицензии за радиодейност, т. е. за създаване на радиопрограма. С оглед на тези законови изисквания, притежаваната от "Християнски център" лицензия за радиопрограма е ирелевантно обстоятелство и правилно тричленният състав е потвърдил като законосъобразен отказът на КРС, материализиран в Решение № 724/3.06.2008 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, петчленният състав на Върховен административен съд, Втора колегия