Решение № 10929 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2015 г.

Решение № 10929 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Флагмедия" ЕООД, представено от адв. Демерджиев, срещу решение № 1111/29.05.2015 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3218 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161401234/2.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в частта му по ЗКПО. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Като противоречащо на процесуалния закон определя прилагането на правилата за доказателствената тежест без да са дадени указания за разпределянето ? по реда на чл. 171, ал. 4 АПК. Иска отмяна на решението и изменяне на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС П. е оспорен ревизионен акт № 161401234/2.07.2014 г. в потвърдената при оспорването по административен ред част, с която са установени в тежест на "Флагмедиа" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетните 2010, 2011 и 2013 г. в размери съответно 144.99 лева; 1 755.91 лева и 613.03 лева с лихви за забава, както и за закъснителна лихва за декларирания, но невнесен корпоративен данък за 2013 г. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Тезата на органите по приходите е за получени през 2010, 2011 и 2013 г. от търговеца приходи от продажба на стоки и извършване на услуги. Тя е основана на констатации за издадени от РЛ фактури, отразени в дневниците за покупките на регистрираните за целите на ДДС негови съконтрахенти без да са осчетоводени приходи от продажбите на стоки и услуги. Определена е данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК - приходите са в размера на платеното по фактурите, а разходите са изчислени с прилагане на коефициент пресметнат от съотношението между приходите от продажбите на стоки на РЛ и изписаните стоки по данни от счетоводството му. Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е отрекъл да са опровергани констатациите му. Признал е компетентността на издателите на РРА и е отрекъл при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Така от седмия абзац на страница втора на решението до средата на страница 5 от него е копиран и поставен текста на решение № 1110/3.11.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП /от втория абзац на страница втора до края на третия абзац на страница 4; втория абзац на страница 5; цялата страница 6 и първия абзац на страница 7/. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част; в абзаци 2 на страница 5, който анотира заключението на ССЕ и първите два абзаца със заключение за презупцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и обобщение за съответствие на РА с процедурните правила и материалния закон. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АС П. не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т.е. да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП, нито обобщението във връзка със заключението на ССЕ. Обратно на декларираното от съда писмените доказателствени източници /включително заключението на ССЕ/ не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС П. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение