Решение № 14246 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2011 г.

Решение № 14246 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ава Транс" ООД - гр. Видин чрез процесуалния представител адв. Светослав Иванов срещу решение № 550/16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 500/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 050900291/26.03.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Велико Търново, офис "Видин", потвърден с решение № № 241/3.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 74 644,35 лв. по фактури, издадени от "Дамянов строй" ЕООД, "Даркон-69" ЕООД и "Мега Адвъртайзинг" ЕООД и начислени лихви за забава в размер на 4 925,80 лв. за данъчни периоди през месеците април, май и август 2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора по доставките от "Дамянов строй" ЕООД съдът е приел, че стоките са придобити от предходните доставчици на прекия доставчик преди издаването на фактурите от прекия доставчик, тъй като съдът не се е съобразил с изискването в 5-дневния срок фактурите да се издадат. Касаторът се оплаква, че съдът е отказал да съобрази констатациите на съдебно-счетоводната експертиза. Неправилно съдът е приел, че липсва реалност на доставките, както и за останалите преки доставчици "Даркон-69" ЕОД и "Мега Адвъртайзинг" ЕООД. Касаторът недоумява, че съдът е приел в мотивите си, че горивата са родово определени вещи и затова трябвало да има протоколи за приемането и предаването им, тъй като било установено по делото, че горивата са заредени в цистерна на "Акрю" АД. За доставките "рекламна кампания по бТВ" от "Мега Адвъртайзинг" касаторът сочи, че е налице реалност на доставката, но съдът неправилно е възприел констатациите на данъчните органи. Касаторът излага доводи за неправилно разпределение от страна на съда на доказателствената тежест в процеса, неправилна преценка на стойността на събраните по делото доказателства. Освен това в касационната жалба се съдържат оплаквания за немотивираност на решението и вътрешно противоречие на мотивите. Касаторът се позовава на дела на СЕС в Люксембург, както и твърди нарушения от страна на съда на материалноправните разпоредби на Шеста директива 77/388/ЕИО, както и на ЗДДС и ППЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Иванов, който е представил и писмена защита. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е установено по делото, че по отношение на процесните доставки наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Относно доставките от "Дамянов строй" ЕООД с издадени фактури през месеците април, май и август 2009 г. с предмет "черна ламарина", "профили" и "строителни материали по опис" съдът е приел, че фактурите са издадени на жалбоподателя, без да са налице доказателства за настъпване на данъчно събитие - реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Съдът е обсъдил, че по делото е представен само договор, но не и доказателства - приемателно-предавателни протоколи, пътни листове, товарителници, складови разписки и други доказателства за извършване на доставките. Договорът като частен диспозитивен документ според съда показва само постигнато съглашение между страните, но не и за изпълнението му. Относно доставките от "Даркон-69" ЕООД за фактурирано гориво през месец август 2009 г., съдът е установил, че по делото не са представени документи от значение за установяване реалността на доставките - доказателства за ресурна обезпеченост, начин на разплащане, съпътстващи документи и др. Относно доставките от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД с фактурирани "рекламна кампания по БТВ" съдът е направил извод, че не са представени документи, от които да е видно какъв е точния предмет на доставките, не е представена и лицензия, вписана в Държавния регистър при Патентното ведомство предвид чл. 2, ал. 1 от договора от 1.06.2009 г., нито приемателно-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки и др. Относно "Люси арт" ЕООД и "Пиеро-97" ЕООД и "Агент-2" съдът е направил извод, че не се установява те да са извършвали рекламните услуги по повод договора между "Ава транс" ЕОД и "Мега Адъртайзинг" ЕООД. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставките на стоки или услуги е предпоставяща за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Това означава, че следва по категоричен начин да се установи, че собствеността върху стоката е прехвърлена от доставчика, както и че последният я е притежавал към момента на осъществяване на доставката към получателя. Когато това е налице, тогава наред с останалите изисквания по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за получателя възниква правото да приспадне като данъчен кредит начисленото и платено към доставчика (продавача) ДДС. Издаването на фактури не означава възникване на данъчно събитие, ако реалността на доставката не е осъществена, т. е. не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Освен това нееднократно в свои решения ВАС, I отделение е акцентирал на обстоятелството, че наличието на фактура доказва само възникването на облигационни взаимоотношения между страните, които са го сключили, но не е доказателство за реалното му изпълнение. За него са необходими категорични доказателства за предаване собствеността на стоката или извършването на съответната услуга. В този смисъл първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи, като е приел, че не са налице убедителни доказателства за реалността на доставките по фактурите, издадени от "Дамянов строй" ЕООД, "Даркон-69" ЕООД и "Мега Адвъртайзинг" ЕООД. В процесния случай не е доказано реалното прехвърляне собствеността върху фактурираните стоки от "Дамянов строй" ЕООД - "черна ламарина", "профили" и "строителни материали по опис", както и на горивото от "Даркон-69" ЕООД. Относно рекламните услуги, фактурирани от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД, изразяваща се в "рекламна кампания по бТВ". Излъчването на реклами по бТВ, рекламиращи стоки на "Ава Транс" ООД не означава, че рекламната кампания е извършена от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД, който е фактурирал тази кампания на "Ава Транс" ООД. Наличието на възлагателни писма не води до други изводи. Доказателства за изготвяне на процесните рекламни материали също не са ангажирани. Правилно съдът е обсъдил възлагателните писма съответно на "Мега Адвъртайзинг", "Люси АРТ" ЕООД, "Пиеро МА-97"АД, "Агент-2", както и че в представените сертификати за излъчване на реклама по бТВ са посочени дати на излъчване по-късни от датите на издаване на фактура № 26/13.08.2009 г. от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД на "Ава Транс" ООД. Дори да се приеме, че посочените дружества са били подизпълнители, то не са ангажирани доказателства кой каква част от услугата е осъществявал, за да се достигне до фактурирането на услугата "рекламна кампания по бТВ" от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД на "Ава Транс" ООД. Неправилно касаторът се позовава на Директива 77/388/ (ЕИО), т. нар. Шеста директива, тъй като за процесните данъчни периоди е относима Директива 2006/112/ЕО. Некоректно касаторът се позовава на практика на Съда на Европейския съюз, че правото на данъчен кредит не може да бъде ограничавано от страните-членки чрез въвеждане на допълнителни изисквания, включително относно доказване на доставките. В практиката си СЕС нееднократно е заявявал, че при доказана реалност, липсата на други формални изисквания не може да бъде пречка за признаване на данъчен кредит. В този смисъл са и мотивите на настоящия съдебен състав в определение от 23.02.2011 г. по повод оставеното без уважение искане на "Ава Транс" ООД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в Люксембург. Изрично в чл. 2, § 1, б. "а" от Директивата е регламентирано, че подлежи на облагане с ДДС възмездната доставка на стоки на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от българския ЗДДС е със същото съдържание - "С ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стоки и услуги". В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е дефинирано какво означават доставка на стока и услуга, което предпоставя установяването при всички случаи на претендиране на материалното право на данъчен кредит реалното осъществяване на доставката на стока, респ. на услуга. По същия начин са дефинирани посочените понятия и в Директивата - чл. 14 и чл. 24. В този смисъл съдът при постановяване на решението си не е допуснал нарушение при прилагането на материалния закон, нито на разпоредбите на Директива2006/112/ЕО. Нещо повече, не отговаря на истината оплакването на касатора, че както приходните органи, така и съдът третират всяка нередност, свързана с предходен доставчик, като основание въобще да се отрече съществуването на съответната доставка. В обжалваното съдебно решение съдът е разгледал относимостта на цитираните по-горе правни норми с неангажирането на доказателства за реалността на доставките от преките им доставчици. Неоснователно се възразява в касационната жалба, че съдът неправилно бил разпределил доказателствената тежест между страните по делото. Положителните предпоставки на правото на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС следва да се докажат от получателя по доставките, който претендира това право. Относно кредитирането на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоткриването от вещото лице на доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси го е поставило в невъзможност да установи релевантните за спора факти, които както се посочи по-горе следва да се докажат чрез пълно насрещно доказване от този, който претендира данъчния кредит. Не е налице и оплакването за немотивираност на обжалвания съдебен акт, нито противоречие в мотивите му. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника не се присъжда поисканото в отговора срещу касационната жалба юрисконсултско възнаграждение. На първо място пред касационната инстанция тази страна не се е представлявала от юрисконсулт, а от друга - в чл. 161, ал. 1 ДОПК изрично е отразено, че юрисконсултското възнаграждение се присъжда за цялото производство, т. е. а не за всяка съдебна инстанция поотделно и такова е присъдено от първоинстанционния съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,