Решение № 2343 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2015 г.

Решение № 2343 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1793 от 13.08.2015 г., постановено по адм. дело № 102 по описа на Административен съд - Варна за 2015 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03-1401003-091-01/07.10.2014 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 784/18.12.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необоснован изводът на съда за липса на доставка по спорните неосчетоводени от РЛ фактури, издадени от "Песто" ЕООД, "Табак Логистик Груп Варна" ООД и "Табак Трейдинг Партнър" ООД на обща стойност 157 934.87 лв. Действително според касатора процесните фактури липсва подпис на получател, но по делото са налице достатъчно доказателства представени от доставчиците, въз основа на които да бъде прието, че стоките реално са получени от ревизираното дружество, но не са отразени в счетоводството му. Твърди, че "Бодекс Девня" ЕООД е получил стоките по всички неосчетоводени от него фактури, подробно описани в ревизионния доклад. Същите не са установени като налични в края на съответния отчетен период, поради което обосновано е прието, че същите са били реализирани, с което жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки, които не са отчетени счетоводно и за които не е начислен ДДС и не са отчетени приходи за облагане с данък по ЗКПО. С оглед на това с ревизионния акт по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК правилно и законосъобразно е определена данъчната основа за облагане с ДДС и с пряк данък по ЗКПО. Моли да бъде отменено решението и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Бодекс-Девня" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Димитър Петров в писмен отговор моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт № Р-03-1401003-091-01/07.10.2014 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 784/18.12.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за данъци: ДДС по ЗДДС за периода юли 2010 г. - декември 2011 г. в общ размер на 27 859.81 лв. и лихва за забава в размер на 8 658.21 лв. и корпоративен данък за периодите 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 768.64 лв. и лихва за забава в размер на 230.21 лв. За да отмени РА като незаконосъбразен съдът е приел, че неосчетоводените фактури, издадени от "Песто" ЕООД, "Табак Логистик Груп Варна" ООД и "Табак Трейдинг Партнър" ООД не обективират реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като е недоказано прехвърлянето на право на собственост върху стоките, извършването на плащане, не са налице приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаване на стоките, както и други счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им на склад или транспортирането им. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реално осъществяване на спорните доставки от конкретните доставчици ("Песто" ЕООД, "ТАБАК ЛОГИСТИК ГРУП ВАРНА" ООД и "ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР" ООД) през процесния период - месец юли 2010 г. - месец декември 2011 г., а именно - приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаването им, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от жалбоподателя ("БОДЕКС - ДЕВНЯ" ЕООД гр. Девня). С оглед изложеното, съдът е приел, че не е доказано получаването на стоките по спорните фактури, поради което изводите на ревизиращите, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК са необосновани и недоказани. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Провеждането на ревизия при особени случаи следва да е обосновано от наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тежест на органите по приходите е да установят чрез допустимите по ДОПК доказателствени средства наличие на посоченото в ревизионния акт основание за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК - в случая на данни за укрити приходи от продажби на стоки, получени по неотчетени фактури, издадени на ревизираното лице от "Бодекс-Девня" ЕООД. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не е доказан факта на доставяне на стоките, предмет на процесните фактури. Както константно се приема в съдебната практика наличието на фактура не е достатъчно да установи реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Релевантният факт, който подлежи на установяване е прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице и въз основа на него факта на реализирани и укрити приходи от продажби на същите стоки. Правилно е приел първоинстанционният съд, че се установява по категоричен начин, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките /няма приемо-предавателни протоколи; от друга страна, фактурите не носят подпис на получател, за да се приеме, че представляват разписки за предаване на стоките/. Няма приобщени доказателства за транспортирането на стоките, тяхното заприхождаване, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от "Бодекс Девня" ЕООД. Позоваването от страна на приходните органи само на дневниците за продажби на издателите на фактурите и СД за съответните данъчни периоди, респ. на констатираното след извършена служебна проверка в информационната система на НАП и на писмените обяснения на доставчиците, не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки на стоки, извършени от посочените във фактурите доставчици. В хода на ревизията са събрани основно писмени обяснения от управляващите съответните търговци, без да е извършвана проверка в счетоводството на доставчиците от страна на данъчните органи, като освен копия от фактурите и доказателства за плащане на стойността по тях, други доказателства, съпътстващи доставките не са ангажирани. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставчиците "Табак Логистик Груп Варна" ООД и "Песто" ЕООД декларират извършване на доставките със собствен транспорт, и представят пътни листи за движение на моторни превозни средство по маршрут Варна - Девня, но не и за обратен маршрут. Доколкото складовете и на двете дружества се намират в гр. Варна, а обектът на получателя на стоката е в гр. Девня, то пътни листи за движението на превозното средство следва да бъдат съставени, както и да бъдат отчетени разходи за транспорта - гориво, винетка и др., като доказателства в тази насока липсват, въпреки че в. л. в заключението си твърди че горивото използвано за извършване на доставките се изписва на базата на изминати километри, т. е. доставчиците извършват разходи за транспорт при доставки, но липсват доказателства относно извършените от тях разходи свързани именно с извършен транспорт от Варна до обектите на РЛ, находящи се в гр. Девня. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е представена от нито един доставчик документация за приемо-предаване, място на товарене и разтоварване, персонализиране на лицата за предал и приел, вкл. конкретни данни за извършен превоз на доставките до обекта на РЛ на дати на издаване на спорните фактури или ориентиращи към месечния период на издаване. Съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Отразяването на фактурите в отчетните регистри на доставчиците и СД по ЗДДС не доказва получаване на стоките, респективно извършването на последващи облагаеми доставки, които да подлежат на облагане с ДДС. Неоснователни и в противоречие с константната практика по приложението на чл. 6 от ЗДДС, са доводите на касационния жалбоподател, че наличието на данни за укрити приходи се доказва от наличието на фактура за всяка една доставка и доказаната материална, кадрова и техническа възможност на доставките. Установяването на данни за укрит приход в случая е предпоставено от доказването на факта на получаване на стоки по неотчетените фактури. В случая при същия доказателствен стандарт, както когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит, в случая следва да се докажат констатациите на РА. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Предвид изложеното, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,