Решение № 1459 от 9.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) - гр. София, подадена чрез адв. Д. Стоянова от САК, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 388/ 24.01.2022 г. по адм. дело 2926/ 2016 г. на Административен съд- София-град (АССГ) в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на С. Стоилова обезщетение за имуществени вреди в размер на 4087,85 лв. (четири хиляди осемдесет и седем лв. и 85 стотинки), представляващи разликата между договорната и законната лихва върху главницата по гарантираното вземане.

Касаторът твърди, че решението е недопустимо.

На следващо място смята неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Моли да се обезсили решението в частта, в която е осъдена БНБ да заплати лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

На следващо място иска да се отмени, като неправилно обжалваното решение на административния съд и да се отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендира и да се присъдят сторените разноски по делото.

По делото е постъпила и касационна жалба от Българска народна банка, подадена чрез адв. Стоянова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 1974/ 24.03.2022 г. по адм. дело 2926/ 2016 г. на Административен съд- София- град, с което БНБ е осъдена да заплати законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 4087,85 лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба от 22.03.2016 г. до окончателното плащане на главницата. Моли да се отмени допълнителното решение.

Касационният жалбоподател- Българска народна банка в открито съдебно заседание чрез адв. Стоянова моли да се уважат двете касационни жалби и се отмени решението в обжалваната част. Подробни съображения в подкрепа на това искане са развити в представените писмени бележки. Моли да се присъдят сторените от БНБ разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът- И. Петканчин в писмена защита, излага доводи, че касационната жалба е неоснователна. Моли да се потвърди решението на първоистанционния съд и се остави без уважение касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

Административен съд- София град е бил сезиран с искова молба, предявена от И. Петканчин срещу Българската народна банка.

С обжалваното съдебно решение АССГ е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на И. Петканчин обезщетение за имуществени вреди в размер на 4087,85 лв. лв. (четири хиляди осемдесет и седем лв. и осемдесет и пет стотинки) лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите Корпоративна банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и 397,43 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата до 9000 лева и за периода от 30.6.2014 г. до 26.07.2014г. и от 05.11.2014г. до 4.12.2014 г.

Наред с това е ОТХВЪРЛИЛ изцяло иска за присъждане на сумата от 10 000 евро, частично предявен като част от 95 000 евро, претендирани вреди, равняващи се на два неизпълнени валутни превода, общо от 95000 евро, в резултат от противоправно бездействие на Българска народна банка неупражнен контрол над квесторите на Корпоративна търговска банка АД.

В производство по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК е постановено Решение 1974/ 24.03.2022 г. по адм. дело 2926/ 2016 г. на Административен съд- София- град, с което БНБ е осъдена да заплати законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 4087,85 лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба от 22.03.2016 г. до окончателното плащане на главницата.

Решението в неговата отхвърлителна част не е обжалвано от лицето и съответно не е предмет на настоящото касационно производство.

За да постанови решението АССГ, от фактическа страна е установил, чe жалбоподателката е сключила с КТБ АД, сега в несъстоятелност, рамков договор за платежни услуги за потребители от 26.3.2012 г. и анекс към него, като е открит преференциален безсрочен депозит.

Ищцата на 19.6.2014г. е направила две нареждания за валутен превод от 45000 и 50000 евро, като и двете нареждания са били канцелирани преди излъчването им.

На 20.06.2014г., на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за кредитните институции с Решение 73/ 20.6.2014 г. на Управителния съвет на БНБ поставя банката под особен надзор за срок от три месеца. На 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на Корпоративна търговска банка.

Фондът за гарантиране на вземанията на 04.12.2014г. започва изплащане на такива, като гарантираният депозит от 196 000 лв. е изплатен на същата дата на ищцата.

За периода от 30.6.2014 г. до 6.11.2014 г. начислените възнаградителни лихви са възлизали на 1415,96 евро. Изплатена е сумата от 196 000 лв. от Фонда за гарантиране на влоговете на банките, като не може да се посочи каква част от сумата е главница и каква лихви. Остатъкът от вземането- 107 146,02 лв. е включено под 3040 в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност по приетите вземания срещу Корпоративна търговска банка АД /н/.

По същество съдът е приел искът за частично основателен.

Достигнал извод, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, §. 3, подточка i) от Директива 94/19. В срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Сметнал е, че БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало от съда, като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата.

Съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Изложил мотиви, в които приел за неоснователни доводите на ответника за липсата на вреда и причинно- следствена връзка.

Решаващият съд е посочил, че периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11 2014г.

Посочил, че реално претърпяната от ищцата вреда по чл. 4 ЗОДОВ възлиза на сумата от 4087,85 лв. Над този размер и извън периода 26.07.2014 г.- 05.11.2014 г. искът е бил приет за неоснователен и е бил отхвърлен.

Съдебното решение е изцяло ПРАВИЛНО.

Касационната жалба на Българска народна банка срещу осъдителната част на решението е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение с оглед, развитите в касационната й жалба доводи.

В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ относно липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения.

Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция.

Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ.

В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно- следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство.

От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно- следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година- от една страна, и от друга че това незаконосъобразно бездействие съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/ 16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е достатъчно съществено.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по- висока.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС.

Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период.

Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г. 05.11.2014г.

Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, §3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите.

Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г. 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен. Правилно от адм. съд размерът на обезщетението е определен на 4087,85 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен.

Правилно и в съответствие с приетите доказателства искът за обезщетяване на имуществени вреди е уважен до размер 4087,85 лева, представляваща лихва за забава по изплатения със закъснение гарантиран депозит и допълнително начислена договорна лихва за периода 26.07.2014 год. 05.11.2014 год., депозирани в Корпоративна търговска банка АД.

Обосновано претенцията в останалата й част е отхвърлена, предвид заключението на ССчЕ, която съдът е кредитирал като всестранна и пълна.

Жалбоподателката не е оспорила по чл.200, ал.3 ГПК, ССчЕ която е приета като доказателства по делото. Не е поискала допълнително или повторно заключение. Съответно лисват доказателства, които да обосноват извод различен от този достигнат от съда, който е обективен и правилен.

2. Касационната жалба на БНБ срещу допълнителното решение е неоснователна.

Правилно АССГ е приел молбата за допълване на решението за основателна. Обосновано е посочил, че с оспореното решение е присъдено обезщетение, а не лихва за забава. Това обезщетение за пропуснати ползи се изчислява на базата на законната лихва по аргумент от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и до размер, определен от Министерски съвет.

Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на обезщетение.

Обосновано съдът е приел за неоснователно искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Това е така, тъй като съгласно чл.10, ал. 2 ЗОДОВ разноските се заплащат от ищеца, ако искът бъде отхвърлен изцяло.

Нормата на чл.10, ал. 4 ЗОДОВ (Нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е неприложима в настоящето производство съгласно § 6, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), който предвижда приложение на закона за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Разгледаният в настоящото производство иск е предявен преди този момент.

При този изход от спора на касационните жалбоподатели не се дължи присъждането на съдебни разноски. От страна на И. Петканчин не са представени доказателства за сторени разноски в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение