Решение № 201 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2016 г.

Решение № 201 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 3137/09.05.2016 г., постановено по адм. д. 4/2016 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. Ответникът "Българско затворническо сдружение за рехабилитация" оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3137/09.05.2016 г., постановено по адм. д. 4/2016 г. по описа на АССГ отменено решение № Л-6482/26.11.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление вх. № ДОИ-2/2011.2015 г. от "Българско затворническо сдружение за рехабилитация" и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в това решение. Административният съд е приел, че оспореното пред него писмо е адресирано до физическо лице, а не до търсещото информация юридическо лице; не са изложени правни мотиви за издаване на оспорения акт; допуснато е съществено нарушение на материалния закон, защото е поискана обществена служебна информация, достъпът до която е свободен и не е следвало да бъде отказван. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, с което се поддържа, че оспореното пред АССГ решение съдържа изчерпателни фактически и правни мотиви, които неправилно не са съобразени при постановяване на обжалваното съдебно решение. Решение № Л-6482/26.11.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е постановено по реда на чл. 28 от ЗДОИ, но е мотивирано с обстоятелството, че исканата информация представлява вътрешно-служебен акт и по тази причина е налице основание за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Съгласно чл. 37 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; ) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес (приложимата редакция към 2015 г.); 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Случаите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ са следните: информация свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Следователно в нито една от изброените хипотези не е предвидено като основание за отказ да бъде предоставена служебна обществена информация поради това, че представлява вътрешно-служебен акт. От заглавието на документа, в който се съдържа исканата информация може да бъде направен извод, че се касае за окончателен действащ акт със самостоятелно значение, който определя правилата за работа с личните досиета на лишените от свобода, а не с оперативната подготовка на изготвянето на такъв акт или мнение, препоръки и т. н. т. Исканата информация не е и относно съдържанието на личното досие на конкретен лишен от свобода, за да е приложим друг ред за достъп до нея, както се поддържа в последната част от касационната жалба и становището на Върховната административна прокуратура, а относно общите правила за работа с личните досиета въобще, а не конкретно. Правилно и в съответствие със закона и съдебната практика първоинстанционният съд е обосновал всичките си правни изводи като следва да бъде добавено и необсъждане в решението на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на законоустановената презумция за наличие на надделяващ обществен интерес (§ 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ) в изпълнение, на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в настоящото производство е направила разноски в размер на 600 лв., които с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност следва да й бъдат възстановени от бюджета на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на основание чл. 143 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,