Решение № 6540 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2016 г.

Решение № 6540 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13850/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Л. Г." ЕООД, гр. Т., представлявано от Ц. Ц. и от "2 М Трейд" ЕООД, гр. Т., представлявано от М. М., против решение № 88 от 24.10.2016 г., постановено от Административен съд - Т. по адм. д. № 142/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационните жалбоподатели съдът неправилно е счел за неоснователни възраженията им против неправилното провеждане на процесния търг, въпреки подадената от тях жалба срещу заповед № 151/2016 г., с която е открита тръжната процедура. Касаторите възпроизвеждат оплакванията си, че съставената и предложена тръжна документация е непълна и са отстранени от участие в търга без мотиви, като съдът е отказал да призове за разпит председателя на тръжната комисия по този въпрос. М. Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено, както и да отмени оспорената от тях заповед № 161/2016 г. на директора на ТП на ДЛС "Ч. Л." П. Претендират присъждане на направените по делото разноски и възразяват за прекомерност на разноските на ответника и заинтересованата страна. Ответникът - директорът на ТП на ДЛС "Ч. Л.", гр. П., оспорва касационната жалба с писмено възражение, с писмени бележки и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Гергьовски, който пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и излага подробни аргументи за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски - адвокатско възнаграждене. Заинтересованата страна - "С. Д. компания" АД, гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Бадев, който в съдебно заседание и с писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на процесния административен акт. Твърди, че жалбоподателите в нито един момент не са заявявали, че поддържат желанието си да участват в търга, напротив - през цялото време те са искали да го осуетят да не се провежда. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като за да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти, обсъдил е доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Според участващия по делото прокурор липсват фактически и правни основания за промяна извода на съда и в производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Л. Г." ЕООД и "2 М Трейд" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 88 от 24.10.2016 г. е отхвърлена жалбата на "Л. Г." ЕООД с адрес на управление гр. Т. против заповед № 161 от 31.08.2016 г. на директора на ТП на ДЛС "Ч. Л." П., с която е класиран на първо място и определен купувач на стоящата на корен дървесина от обект № 2, позиция № 1, отдели 182"г1", 182"к1", 182"х", 25"т", 146"ю", 169"г", 182"а", 180"а", 180"б", 169"а", 169"е", 169"ж", 170"г", 171"г", 171"д", 171"е", 171"з", 171"и" с общ прогнозен обем от 8 672 пл. куб. м. маркирана дървесина; отхвърлена е жалбата на "2 М Трейд" ЕООД, гр. Т., против заповед № 161 от 31.08.2016 г. на директора на ТП на ДЛС "Ч. Л." П.; "Л. Г." ЕООД е осъдено да заплати направените разноски по делото на директора на ТП ДЛС "Ч. Л." гр. П. в размер от 4 023,40 лв. съставляващи адв. възнаграждение; "2 М Трейд" ЕООД е осъдено да заплати направените разноски по делото на директора на ТП ДЛС "Ч. Л." гр. П. в размер от 4 023,40 лв., съставляващи адв. възнаграждение; "Л. Г." ЕООД е осъдено да заплати направените разноски по делото на "С. Д. компания" АД гр. С., в размер от 3000 лв., съставляващи адв. възнаграждение; "2 М Трейд" ЕООД е осъдено да заплати направените разноски по делото на "С. Д. компания" АД гр. С., в размер от 3000 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Т. е приел, че при провеждане на оспорената тръжна процедура и при издаване на атакуваната заповед № 161 от 31.08.2016 г. на директора на ТП на ДЛС "Ч. Л.", гр. П., не са допуснати противоречия с императивни материалноправни норми и с обявените условия на утвърдената тръжна документация. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ на всички релевирани обстоятелства и на всяко от твърденията на жалбоподателите и ги е преценил като неоснователни. Според първостепенния съд атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при условията на упълномощаване съгласно заповед № 405/2.10.2015 г. на директора на "СИДП" ДП гр. Ш., като същата е мотивирана и изцяло съответства на изискванията за форма на писмен индивидуален администартивен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е констатирал, че в случая фактическите и правни основания за издаване на акта се съдържат в текста на процесна заповед и в приетата по делото администартивна преписка, включително и в протокола на комисията, която е провела първата тръжна сесия за определянето на купувач за прогнозното количество дървесина. В обжалваното съдебно решение е изложено становище, че са спазени разпоредбите на чл. 54 и чл. 56 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите в горските територии - държавна и общинска собственост, и за използването на дървесина и недървесни горски видове, като е счетено, че заповедта за откриване на търга и тръжната документация за публикувани в интернет страницата на "СИДП" ДП гр. Ш., като последната съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 55, ал. 3 от визираната наредба. Съдът е установил, че представената по делото тръжна документация съответства на изискванията на чл. 56, ал. 1 от приложимата наредба. По оплакването на жалбоподателите, че одобрената документация трябва да съдържа карнет опис, съдът е преценил, че текстът на чл. 56, ал. 1 от наредбата не регламентира изискване в този смисъл. Във връзка с твърдяните от оспорващите дружества нарушения на процедурата по провеждане на търга, съдът е констатирал по представения списък на участниците, че те са закупили тръжни документи за участие, но не са се явили на проведения търг с явно наддаване, като неявяването на жалбоподателите или на упълномощени от тях лица е документирано в протокола на комисията, който не е оспорен пред съда. От тук е изведено заключение за законосъобразност на процесния административен акт. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и парвна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е прецесил, че е сезиран с две отделни жалби, предявени от "Л. Г." ЕООД и "2 М Трейд" ЕООД, които са разгледани в общо производство по реда на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейностите в горските територии - държавна и общинска собственост, и за използването на дървесина и недървесни горски видове. Настоящият съдебен състав констатира, че в касационната жалба се възпроизвеждат оплакванията на двамата жалбоподатели против заповед № 151 от 18.08.2016 г., с която е открита тръжната процедура, като касационните жалбоподатели излагат отново твърденията си, че съставената и предложена тръжна документация е непълна. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд не споделя становището на първоинстанционния съд за необжалваемост на заповед № 151/18.08.2016 г., като част от производството по издаване на окончателния индивидуален администартивен акт. За разлика от първостепенния съд, настоящият съдебен състав намира, че заповедта за откриване на тръжната процедура подлежи на съдебен контрол, тъй като съставлява самостоятелен административен акт. Въпреки това обжалваното решение е правилно като краен резултат, защото от данните по делото е видно, че жалбоподателите са оспорили заповед № 151/18.08.2016 г. и Административен съд - Т. се е произнесъл по жалбите с определение № 254 от 26.09.2016 г. по адм. д. № 129/2016 г., което е влязло в сила. С горепосоченото определение е прието, че жалбоподателите не се легитимират като страни, чиято правна сфера се засяга неблагоприятно от визираната заповед и същите нямат правен интерес от оспорването й. По делото няма данни дали горепосоченото определение е обжалвано пред Върховния административен съд, но от нанесеното в него вписване е видно, че същото е влязло в сила. При това положение настоящият съдебен състав счита, че твърденията на касаторите за непълнота на тръжната документация не следва да се обсъждат в рамките на това производството, имащо за предмет законосъобразността на обжалваната заповед № 161 от 31.08.2016 г. От съществено значение в случая е обстоятелството, че с т. 7 от заповед № 151/18.08.2016 г. е утвърена тръжната документация и оплакванията против тази заповед е следвало да се обсъдят в отделен процес при доказване от страна на оспорващите на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване. По отношение на твърденията, релевирани в касационната жалба, че директорът на ТП на ДЛС "Ч. Л." - П. е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е спрял процесната тръжна процедура, а е продължил провеждането й, настоящият съдебен състав счита, че е неосновтелно. Както бе отразено по-горе заповед № 151/18.08.2016 г. действително е била оспорена по съдебен ред, но жалбите са оставени без разглеждане и съдебното производство по адм. д. № 129/2016 г. по описа на Административен съд - Т. е прекретено с влязло в сила определение. Следователно в случая не е било необходимо спиране провеждането на процесната процедура по провеждане на обявения търг с явно наддаване. Относно оплакването на касационните жалбоподатели за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ за допускане до разпит като свидетел на председателя на тръжната комисия, настоящият съдебен състав намира, че също е без правно основание. Това е така, защото протоколът, съставен при провеждане на търга на 30.08.2016 г. /л. 287 - л. 291 от присъединеното адм. д. № 143 от 2016 г./ е подписан от всички членове и от председателя на назначената комисия по провеждане на търга, без забележки, възражения и без особено мнение. От съдържанието на съдебния протокол от 18.10.2016 г. се установява по безспорен начин, че жалбоподателите не са поискали откриване на процедура по оспорване на горепосочения тръжен протокол по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което първоинстанционният съд правилно не е допуснал исъбиране на гласни доказателства относно обстоятелства, които са обективирани и подробно отразени във визирания тръжен протокол. Следва да се има предвид и обстоятелството, че горепосоченият протокол за проведен търг има характер на официален документ, който е надлежно подписан от съответните длъжностни лица в кръга на служебните им задължения по смисъла на чл. 179 от ГПК, с оглед на което по силата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, свидетелските показания в случая са недопустими. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенциите на касаторите за присъждане на разноски се оставят без уважение. По заявените искания от ответника и заинтересованата страна за присъждане на сторените в касационното производство разноски - заплатени адвокатски възнаграждения, съдът счита, че следва да бъдат уважени, но в намален размер. В касационната жалба е вписано възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатските възнаграждения, претендирани от ответника и заинтересованата страна, което следва да бъде уважено. Ето защо двамата касационни жалбоподатели следва да заплатят на ответника по 1000 лв. всеки от тях, както и на заинтересованата страна по 1000 лв. всеки от тях, които размери съответстват на действителната фактическа и правна сложност на настоящия правен спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,