Решение № 7504 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4100/2016 г.

Решение № 7504 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4100/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на постоянния секретар на министерството на външните работи против решение № 474 от 27.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9302/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът - К. Т. К., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя заповед № 95-00317/18.08.2015 г. на постоянния секретар на министерството на външните работи, с която на К. Т. К. е отказан достъп до обществена информация. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно приложената по делото заповед на министъра на външните работи, с която същият делегира права на постоянния секретар за произнасяне по заявления за достъп до обществена информация. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма съгласно изискванията на чл. 38 ЗДОИ и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът на съда, че административният акт е постановен в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че К. К. иска достъп до обществена информация относно преписката по проведена процедура за отдаване под наем на хотел и пансион между МВнР и посолството на Р. Б. в Берлин за периода месец март 2014 г. до 18.06.2015 г., като в последствие заявителката сочи конкретните документи, които иска да й бъдат предоставени. Правилно, предвид посочените в административния акт, правни и фактически основания за издаването му съдът приема, че не са налице хипотезите на чл. 17, ал. 2 вр. ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ за постановяване на отказ за достъп до обществена информация. В случая не са изложени факти, установяващи, че информацията представлява търговска тайна и предоставянето й или разпространяването й би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Правилото на чл. 17, ал. 3 ЗДОИ изисква от задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2 да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците, което в случая не е направено. Освен това от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че офертата на Костова за отдаване под наем на хотел и пансион, собственост на Р. Б. в гр. Б. е класирана на първо място, но договор не е сключен. Следователно не е налице конкуренция между търговци, тъй като процедурата е приключила. Посочените в заповедта интереси на потенциални арендатори са хипотетични, като неправилно в заповедта е прието, че не е налице и надделяващ обществен интерес. В случая е налице хипотезата на § 5, б. "б" и "г" от ДР на ЗДОИ. Надделяващият обществен интерес съобразно цитираните норми се предполага до доказване на противното, когато тя улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; както и когато исканата информация разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В случая тези хипотези са налице, тъй като се касае до управление на държавно имущество - проведена процедура за отдаване под наем на имоти, собственост на Р. Б. в Берлин, без да е приключила със сключване на договор за наем и свързаните с това евентуални значителни парични загуби за държавата, с което се засягат държавни и обществени интереси. С цитираната норма е създадена оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. П. презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. Е. защо и доводите на касатора, че заявителят е длъжен да докаже наличието на надделяващ обществен интерес, е неоснователен. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, като фактически основания в тази насока в заповедта не са изложени. Не е налице и правното основание на цитираната норма за постановяване на отказ за достъп до обществена информация, тъй като не е установено достъпът да засяга интересите на трето лице и то изрично да е отказало предоставяне на исканата обществена информация, като се има предвид и че това ограничение не се прилага при наличие на надделяващ обществен интерес. Е. защо като отменя отказа за предоставяне на достъп до обществена информация Административен съд С. - град постановява решение, което е съответно на материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че писмената защита на процесуалния представител на административния орган е депозирана в деня на постановяване на решението, не обосновава допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда доводите в писмената защита за липса на надделяващ интерес и приема същите за неоснователни, като проверява оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 вр. задължението му по чл. 168, ал. 1 АПК, в каквато насока са останалите доводи, изложени в писмената защита, депозирана пред първоинстанционния съд. Що се отнася до възражението в становището срещу касационната жалба относно решението в частта му за разноските, то следва да се отбележи, че е налице произнасяне на съда по реда на чл. 248 ГПК с определение, което не е обжалвано. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,