Решение № 11555 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1656/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка с чл. 54а и чл. 51, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационни жалби на Д. В. Г., чрез адв. Иванова и на началника на Службата по геодезия картография и кадастър Добрич (СГКК - Добрич) , чрез адв. Георгиева, против решение 2219 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело 698/2022 г. по описа на Административен съд Добрич. Касаторите по подробно изложени в жалбите доводи, считат обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като се остави без уважение като неоснователна жалбата против извършеното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). Ответникът И. В. Г., редовно призована, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор оспорва касационната жалба, подадена от началника на СГКК Добрич и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Д. Г. Я., редовно призована, се явява лично и моли решението да бъде отменено. Ответниците А. С. Д., М. С. А. и Ю. З. А., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбите. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на И. В. Г., против Уведомление изх. 24-16924 от 09.06.2022 г. на началника на СГКК Добрич, с което жалбоподателката е уведомена за извършвано изменение в КККР, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор 72624.614.2904.5 с адм. адрес: гр. Добрич, [улица]. Съдът е отменил извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Добрич, като незаконосъобразно. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че сграда с идентификатор е 72624.614.2904.5 е вписана, като собственост на И. В. Г.. Сградата била нанесена в КККР с идентификатор 72624.614.2904.5 с адрес гр. Добрич, [улица]по заявление, подадено от И. В. Г.. Със заявление вх. рег. 01-259459 /11.05.2022г. до СГКК Добрич, жалбоподателката Д. В. Г. е поискала да бъде извършено изменение на КККР на гр. Добрич по отношение на собствената на И. Г. сграда. В заявлението е посочено, че сграда с идентификатор 72624.614.2904.5 е премахната, поради което се иска тя да бъде заличена от кадастралната карта. Поискано е и издаване на скица на поземлен имот с идентификатор 72624.614.2904. При извършена проверка на място от началника на СГКК Добрич и в присъствието на жалбоподателката Д. Г. е констатирано, че процесната сграда е реално премахната. С оглед представените доказателства административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл. 53 и чл. 53а от Закон за кадастъра имотния регистър(ЗКИР) и е постановил оспорения отказ. До И. Г. е било изпратено уведомление изх. 24-14461/17.05.2022 г., с което същата се уведомява за извършеното заличаване на сградата. Уведомлението е изпратено по Б. П., с препоръчано писмо с обратна разписка на адрес гр. Добрич, [улица]. Пратката е непотърсена. По делото липсват данни това уведомление, както и уведомление с изх. 24-16924/09.06.2022 г. с идентично съдържание, да са връчени на Георгиева на друг адрес. Не са налице и данни двете уведомления да са връчвани при осъществена процедура по чл. 18а, ал. 6 10 АПК. След анализ на доказателствата съда е установил, че процесното изменение е извършено при съществено нарушение на изискването на чл. 26, ал. 1, изр. първо АПК, тъй като административният орган не е уведомявал И. Г. на нейния настоящ или постоянен адрес за образуваното към СГГКК Добрич производство по заличаване на сградата, по отношение на която именно тя фигурира като собственик в КККР. На следваща място е приел, че производството по изменение на КККР е започнало по заявление на Д. Д., която е съсобственик на земята, върху която е построена заличената сграда, но не и на самата сграда, поради което оспореното изменение е допуснато при ненадлежно сезиране от лице, което не притежава вещни или ограничени вещни права върху имота, и при липса на регламентирана в закона възможност за самосезиране на административния орган. Счел е, че след като заявителката Д. Д. не е собственик на процесната сграда, същата няма право да иска отразяване на настъпилите промени, поради което неправилно и незаконосъобразно административният орган ги е нанесъл. При така изложените доводи е приел, че жалбата е основателна и я е уважил, като е отменил извършеното изменение на КККР на гр. Добрич, изразяващо се в заличаване на сграда с идентификатор 72624.614.2904.5 по КККР на град Добрич, с административен адрес: гр. Добрич, [улица], собственост на И. В. Г.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на подробен анализ на всички събрани доказателства е направил установявания относно правнозначимите факти, като е обосновал правилни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основание за изменение в кадастралната карта и кадастралният регистър законодателят е предвидил в хипотезата на чл. 53 и чл. 53а ЗКИР, респ. без и със издаване на нарочна заповед за изменението. Изменението на КККР за конкретен имот, без издаването на заповед, може да се допусне на конкретно посочени от закона основания. В случая процесното изменение на КККР на гр. Добрич е извършено в процедура по изменение на КККР по реда на чл. 53а, т. 3 ЗКИР, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР за нанасяне на актуални данни за обектите на КК, представляващо заличаване на премахната (съборена) сграда с идентификатор 72624.614.2904.5, собственост на И. В. Г.. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че процесното изменение е извършено от компетентната за това служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. До изменението в КККР И. Г. е вписана като единствен собственик на сграда с идентификатор 72624.614.2904.5, разположена в поземлен имот 72624.614.2904.5. Като собственик на сграда с идентификатор 72624.614.2904.5, има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. На основание чл. 26, ал. 1 АПК, при започване на административно производство органът е длъжен да уведоми известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Целта е да се осигури участие на лицата, чиито права могат да бъдат засегнати и да им се даде възможност да изразят становища и да защитят интересите си. В ЗКИР не съществува разпоредба, която да изключва приложението на чл. 26 АПК, поради което органът е бил задължен да уведоми Георгиева за образуваното производство. Такова уведомяване не е извършено, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Безспорно по делото е установено, че сградата е съборена, но това обстоятелство не освобождава административния орган от задължението да уведоми собственика на същата за започване на производството по нейното заличаване от КККР. В материалите по преписката липсват доказателства, че изпратените две уведомления до Георгиева са били надлежно връчени по реда на чл. 18а, ал. 610 от АПК. Няма данни тя да е била уведомена на своя настоящ или постоянен адрес за образуваното пред СГКК производство. С това е накърнено правото ѝ на участие и защита, гарантирано от чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК. Съгласно чл. 34, ал. 4, изр. последно от АПК, ако органът не прилага разпоредбите на чл. 34, ал. 1 - 3, той е длъжен да посочи мотиви за това в акта си. В обжалваното уведомление такива мотиви изобщо липсват, което представлява съществено процесуално нарушение.Това нарушение е винаги съществено, тъй като препятства правото на участие на страната и води до постановяване на акт без изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая -в противоречие с чл. 35 АПК. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че производството е било образувано без да е налице правен интерес на заявителя. Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗКИР, производството по изменение на кадастралната карта и регистри може да бъде инициирано само от собствениците, носителите на други вещни права или от лицата, чиито права се засягат. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 54а, ал. 2 ЗКИР, в която изчерпателно са изброени лицата, които могат да сезират службата по кадастър. От данните по делото е установено, че Д. Д. е съсобственик единствено на поземления имот, в който се намира сградата, предмет на изменението, но не е собственик или носител на други вещни права върху самата сграда. Следователно тя не притежава качеството на лице по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗКИР. Съгласно чл. 63 от Закона за собствеността, правото на собственост върху сградата е самостоятелно и отделно от правото на собственост върху земята, върху която тя е построена. Следователно собствеността върху земята не легитимира заявителя като заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Липсата на право на собственост или друго вещно право върху засегнатия имот обуславя липса на положителна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК за допустимост на заявлението, за което административният орган следи служебно. Като се е произнесъл по недопустимо заявление, началникът на СГКК Добрич е издал акт при липса на процесуална предпоставка, което води до незаконосъобразност на постановения акт. Отделно от гореизложеното, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, измененията в кадастралната карта се извършват по заявление на заинтересованото лице или на упълномощено от него лице до началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. А разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 8 от същата наредба изисква задължително представяне на документ за собственост или друго вещно право върху имота. В случая такава проверка не е извършена в административното производство, което представлява съществено нарушение на процедурата. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски, такива не следва да бъдат присъждани в полза на И. В. Г., доколкото по делото не са представени доказателства за реалното извършване на разноски в производството. На присъждане подлежат само действително направени и доказани разноски. При това положение на тази страна не се дължат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение