Решение № 8351 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. И. И. от гр.Ловеч, чрез процесуален представител адв.С.Лозанова, срещу Решение 1280 от 04.07.2024 г., постановено по адм. дело 160/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-10-7/11.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на М.И. срещу разпореждане [номер]/02.02.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ловеч. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО би била приложима, ако не е изтекъл срока на предходно издаденото от ТЕЛК експертно решение. Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, след като е налице постановено решение на ТЕЛК, което по силата чл. 112, ал. 9 от Закона здравето /ЗЗ/ има предварително изпълнение. Разпоредбата пък на чл. 112, ал. 9 ЗЗ не е била съобразена и обсъдена, както от административният орган, така и от съда. Счита за невярно и несправедливо тълкуването на ответника, че разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО е приложима, както при първоначално освидетелстване, така и при преосвидетелстване на лицето за установяване на правото му на лична пенсия за инвалидност. Поддържа и, че при условие, че новото решение на ТЕЛК определя същия или по-висок процент инвалидност на лицето, следва правата му да се запазят независимо от обжалването на решението, каквато е и целта на разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от ЗЗ. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени Решение 2153-10-7/11.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч и се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по отмяна на обжалваното от М.И. разпореждане [номер]/02.02.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ловеч. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация Директорът на ТП на НОИ-Ловеч, чрез процесуален представител юрк. Т.Кирилова, с писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените за касационната инстанция разноски, изразяващи се в заплатено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на М. И. И. срещу Решение 2153-10-7/11.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер]/02.02.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ловеч. Съдът е установил, че М.И. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, съгласно Експертно решение 0011/002/05.01.2021г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ Проф. Д-р Параскев Стоянов АД гр. Ловеч, за срок до 01.01.2024 година. Същата е била преосвидетелствана, като с Експертно решение 90033/4/05.01.2024г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ Проф. Д-р Параскев Стоянов АД гр. Ловеч, са й определени 90 % трайно намалена работоспособност и срок на инвалидизиране 01.01.2027 година. Експертното решение е постановено по документи, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а забавянето за преосвидетелстване не е по вина на лицето. Експертно решение 90033/4/05.01.2024г. е било обжалвано от председателя на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО на основание чл. 112 от Закона за здравето, с мотив, че няма приложена актуална медицинска документация от специалист психиатър и клинично психологично изследване. С разпореждане [номер]/02.02.2024г., издадено от Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ловеч, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 02.01.2024 г. на М. И. е определена пенсия в размер на 276,64 лева, какъвто е размера на социалната пенсия за старост. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Ловеч, който постановил оспореното Решение 2153-10-7/11.03.2024 г. Административният орган е приел, че в случая са били налице предпоставките за издаване на разпореждане по чл. 98, ал. 7 от КСО, която разпоредба е приложима, както при първоначално освидетелстване, така и при преосвидетелстване на лицето за установяване на правото му на лична пенсия за инвалидност. Заключил е, че издаденото разпореждане е съобразено с регламентираните законови разпоредби, същото е законосъобразно и правилно, издадено при стриктно спазване на материалния закон и наличните писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите се, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 117, ал. 3 КСО, форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извода, че след като Експертно решение 90033/4/05.01.2024г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ Проф. Д-р Параскев Стоянов АД гр. Ловеч, е било обжалвано от председателя на медицинската комисия и по това обжалване няма произнасяне, са били налице предпоставките на чл. 98, ал. 7 от КСО. Посочил е и, че разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от ЗЗ не определя в какъв обем или размер лицето продължава да ползва произтичащите от обжалваното експертно решение права, поради което следва да се прилагат специалните норми на КСО чл. 98, ал. 7-9 от КСО, както и чл. 30, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. По изложените съображения, съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, редът за изменение на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е посочен в общите правила на разпоредбите на чл. 98 КСО. В хипотезата на обжалване на решението на ТЕЛК и НЕЛК, какъвто е и настоящия случай, до влизането им в сила се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия - чл. 98, ал. 7 КСО. След влизане в сила на решението на ТЕЛК/ НЕЛК, съгласно чл. 98, ал. 8 КСО, пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно на датата на която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент ТНР 50 и над 50 на сто. При тази законова регламентация, изведените от административния орган и съда изводи се явяват правилни, а твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО - неоснователни. Несъстоятелни са вижданията на касатора, че разпоредбата на чл.98, ал. 7 КСО е приложима само в случаите, когато не е било издадено никакво разпореждане за отпускане на пенсия или социална подкрепа, тъй като анализът на посочената разпоредба не води до такъв извод. Не могат да се споделят и твърденията, че разпоредбата на чл. 112, ал. 9 ЗЗ се явява специална по отношение на чл. 98, ал. 7 КСО. Следва да се посочи, че чл. 112, ал. 9 ЗЗ регламентира през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицата да ползват произтичащите права от обжалваното ЕР във връзка с отпуснатата им подкрепа, докато КСО регламентира размера на отпуснатата пенсия за инвалидност, в т.ч. и в периода на обжалване на ЕР и в тази връзка се явява специален по отношение на ЗЗ. Несъответстващо на законовите разпоредби е и твърдението, че приложението на чл. 98, ал. 7 КСО не е справедливо и ощетява лицата. С разпоредбата на чл. 98, ал. 8 КСО изрично е регламентирано, че след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Видно от представените в касационната инстанция писмени доказателства, по отношение на М.И. посочената разпоредба е приложена. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения като е приел, че оспореното Решение 2153-10-7/11.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,