Решение № 2596 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2015 г.

Решение № 2596 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Т. Ковачева, против решение № 6053 от 14.10.2015 г., постановено по адм. дeло № 8443/2014 г. по описа на Административен съд - [населено място] /АССГ/. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № 2151309232/30.01.2014 г., издаден от Р. Г. Я., на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и А. В. Е., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място] - ръководител ревизия, потвърден с решение № 1299/23.07.2014 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП. Дружеството е осъдено да заплати в полза на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП сума в размер на 3 423 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението, за постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството, както и да бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП"- [населено място] твърди чрез юрисконсулт Иванова, че КЖ е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, съобразявайки становищата на страните и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, а така също след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, преценява касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна. Предмет на обжалване пред АДмС - С. град е бил Ревизионен акт № 2151309232/30.01.2014 г., издаден от Р. Г. Я., на длъжност Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и А. В. Е., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място] - ръководител ревизия, потвърден с решение № 1299/23.07.2014 г. от директора на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС в общ размер на 108 777,17 лв., от които главница - 96 436,51 лв. и лихви - 12 340,66 лв., вследствие непризнато право на данъчен кредит по 17 броя фактури, издадени от [фирма] с предмет СМР. За да отхвърли жалбата, съдът е квалифицирал оспореният РА като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е събраните по време на съдебното обжалване доказателства и въз основа на техния анализ е счел, че по процесните фактури, издадени от доставчика, не е установено извършването на реална доставка. До този извод съдът е достигнал приемайки от фактическа страна, че предмет на процесните доставки са СМР, като доставчика не е разполагал с възможности да извърши доставките. Съдът е възприел констатацията на ревизиращите органи, че [фирма] е изпълнило само процесните услуги със собствен ресурс. В негова подкрепа се сочат доказателствата за извършени "последващи" доставки. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон. Спорният момент е наличието на реална доставка по процесните СМР, респективно дали услугите са осъществени от посочения във фактурите доставчик - [фирма], а не от касатора, във каквато насока са твърденията на приходния орган. При доставките на услуги, данъчното събитие съобразно разпоредбата на чл. 12 от ППЗДДС е към момента на извършването им. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, е прието, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги. В случая е налице конкретизация в приетите без оспорване договори, СМР и приложения № 1 на обекта и вида на договорените дейности. Към процесните фактури са представени двустранно подписани протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР и двустранни сметки за изплащане на извършените СМР. Протоколите за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР на практика са със съдържание, идентично с количествено-стойностни сметки за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР, поради което няма пречка да бъдат преценени по делото като доказателство за реализиране доставката на строителна услуга. При съвкупната преценка се налага извода, че вместо да кредитира доказателствената сила на процесните протоколи, съдът е формирал изводите си въз основа на косвените доказателства. Основен мотив да бъде отказано право на данъчен кредит на касатора е липсата на данни за работници и техника, с които ремонтните работи да бъдат извършени от доставчика, въпреки депозираните граждански договори. В тази насока следва да бъде взето предвид даденото в Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Съдът на ЕС тълкуване на Директива 2006/112, недопускащо отказ на правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение. Приходният орган трябва да обоснове чрез обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В конкретния случай няма спор за реализиране на процесните СМР. Липсват конкретни доказателства за данъчна измама, която да е осъществена между контрагентите [фирма], /изпълнител/ и [фирма], в качеството му на възложител. Следва да се допълни, че липсата на подпис на представител на подизпълнителя [фирма] в доказателствата за последваща реализация на услугите - договори, протоколи и прочие, не може да мотивира в случая извод, че процесните СМР са извършени от [фирма] със собствен ресурс. К. инстанция не споделя доводите на съда за неизясняване на обстоятелствата по избора на доставчика [фирма] от ревизираното дружество. Обстоятелството, че [фирма] е разполагало и със свои работници не изключва само по себе си възлагането на СМР на друг субект. В тази връзка липсват безспорни доказателства за участието на [фирма] в последващите доставки. Приходния орган не е ангажирал в подкрепа на твърденията си СТЕ. Същевременно административният съд се е мотивирал, че в случая се касае за разнородни СМР, в огромен обем, което е обосновало необходимостта от използването на подизпълнител. В предвид на горепосочените съображения, достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и поради изясняване на делото от фактическа страна, да бъде постановено друго, отменящо РА, касателно непризнатото право на данъчен кредит в общ размер на 108 777,17 лв., по 17 бр. фактури, издадени от [фирма]. Разноски: Съобразно резултата по делото, решението трябва да бъде отменено и в частта на присъдените на дирекция "ОДОП" - [населено място] разноски. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 5195 лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,