Решение № 14834 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2017 г.

Решение № 14834 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Станков" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Л.-9, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез адв. Палева, против решение № 3367 от 18.05.2017 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 11444/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221915005128-091-001/25.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., частично потвърден с Решение № 1756/05.10.2016 г. на Д. Д. "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит, в резултат на което са установени задължения по ЗДДС за внасяне общ размер на 213 736.51 лева, от които главница в размер на 152 246.26 лева и лихва в размер на 61 490.25 лева. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказът на правото на данъчен кредит в по фактури, издадени от "Стилтрейдинг 2009" ЕООД, "Е. К." ЕООД, "В. Г. 2013" ЕООД, "В. К. 2010" ЕООД, "В. Г." ЕООД, "ИБ Трейдинг" ЕООД, "Терони 99" ЕООД, "ИБ 2013" ЕООД, с предмет на доставките различни видове строителни материали и наем на строители материали. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на доставките, съответно настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставки на стоки и наем на такива, както и основанието за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за "Станков" ЕООД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че са съставени за конкретното производство, с цел да създадат впечатление за реалност на доставките и да обслужат защитната теза на ревизираното лице. Достигнал е до извода, че липсват доказателства сочените като доставчици дружества да са прехвърлили правото на собственост върху стоките на касатора, както и данни за действително осъществени доставки на услугата - наем на строителни материали и техника (строителен кофраж - стр. доки, водоустойчив шперплат, телескопични подпори). Констатирал е несъответствия в положените подписи на повечето от фактурите, договорите за наем и стоковите разписки и тези на спесимена, публикуван в Търговския регистър при Агенция по вписванията. Установил е и посочване на лица, като предали стоките, без те да могат да бъдат обвързани с конкретния доставчик ("Стилтрейдинг 2009" ЕООД и "Е. К." ЕООД), тъй като не ставало ясно в качеството и на какво основание са съставяли и подписвали първичните счетоводни документи. Съдът е обсъдил всеки един от доставчиците и твърдените за осъществени доставки и е приел за недоказан транслативния ефект на доставките. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на стоки - различни видове строителни материали, по своята същност родово определени вещи и услуги - наем на строителни материали и кофраж. Административният съд е установил релевантните факти като правилно е разпределил доказателствената тежест. Приел е, че ревизираното лице следва да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки и услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона, моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Съдът с счел за необосновани твърденията на жалбоподателя, че транспортът на стоките се е осъществявал единствено със собствено транспортно средство, предвид неговите габарити. Всяка една от доставките е сочена като осъществена от ревизирания субект. В представените стокови и складови разписки са обективирани данни, от които не може да се изведе извод за прехвърлителния ефект от доставчиците към ревизирания субект. В тях фигурират единствено подписи и имена на служители на ревизираното дружество. Като факт разколебаващ доказателствената стойност на ангажираните доказателства е сочено и констатираното разминаване в положените подписи в графа "Предал" на процесните фактури и тези в представените в търговския регистър спесимени. Посочено е, че подписите на управителите на "Стилтрейдинг 2009" ЕООД и "Е. К." ЕООД положени във фактурите се разминават с тези в спесимените. Не са налице годни доказателства оборващи констатацията на органа по приходите за липса на осъществени доставки именно от фактуриралите ги дружества. Наличието на такива, с липсващи реквизити, както и такива с противоречиво съдържание не представляват доказателства което могат да обосноват реално осъществени доставки. От представените договори за наем на обекти, единствено може да се констатира облигационно отношение между страните по тях, но от същите при проверка се установява, че лицето наемодател не разполага със сочения в тях имот. Не са налице и доказателства за наеми отношения на наемодателите с трети лица. И по отношение на фактурите с предмет наем на строителни материали и кофраж, се констатира, че в стокови разписки от 15.03.2012 г. и от 21.03.2012 г., като предал стоките се е подписал Т. В. /управител на "В. Г.' ООД/, като е констатирано несъответствие в положения подпис и този по документите в Търговския регистър. В повече, основаната дейност на доставчика "В. Г.' ООД е "търговия на едро със зърно, семена, фуражи и необработен тютюн", а предметът на фактурата е различен. Идентична е установеността относно основаната дейност и на доставчика "ИБ Трейдинг" ЕООД. На представените стокови разписки няма информация за регистрационен номер на превозното средство, номер и дата на товарителница. А фактурите са подписани от общ работник назначен във фирмата. Част от издадените фискални бонове съпровождащи фактурите са издавани след датите на фактурите. А част от фактурите са подписани от управители, които към моментите на съставянето им не са притежавали соченото качество. Подписът на лицето М. М. фигурира във всички представени документи с изключение на "В. Г." ЕООД и "Терони 99" ЕООД. В част от тях лицето ги е подписвало в качеството му на лице наето на трудов договор на длъжност общ работник и работник товаро-разтоварна дейност, в други не е ясно в качеството и на какво основание е съставял и подписвал първичните счетоводни документи на доставчика, без да е налице сключен трудов или граждански договор, при трети М. се е подписвал след като трудовият му договор е изтекъл. Установен е и че в част от документите фигурират подписи, които при сравнение е установено, че положеният подпис е идентичен с този на М. М.. Съдът правилно е обсъдил липсата на подпис във фактурите от посочените доставчици във връзка с преценка за действителното доставяне на стоките. Действително липсата на подпис върху фактурите и съпътстващите ги документи не прави данъчния документ негоден да установи доставките, тъй като такова изискване няма нито в ЗСч, нито в ЗДДС. К. несъответствие в тях обаче, правилно са съобразени от съда като разколебаващи доказателствената тежест на ангажираните доказателства. В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експерта по допуснатата ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката и извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките предвид наличието на доказателства, а именно договори, фактури, плащания, счетоводна отчетност и последваща реализация с влагане на фактурираните материали в производството. Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице и свидетелските показания, тъй като осчетоводяването на сделките и влагането на материалите в производството, не е основание да се приеме еднозначно, че стоките са получени точно от издателя на фактурата. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация се следват разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 667.37 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,