Решение № 1746 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2020 г.

Решение № 1746 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. Пеева против решение № 347/24.06.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 1468/2019 г., с което е отменена негова заповед № ФК-741-0024668/01.11.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Мел Ойл" ЕООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция/. Ответникът по касационната жалба - "Мел Ойл" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [адрес] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Толев по съображения, изложени в писмени бележки, и заявява искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Издадената заповед № ФК-ЗОЗ-55/22.06.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС е прекратено изпълнението на ПАМ, не лишава касатора от правен интерес и не обосновава извод за недопустимост на оспорването, поради което искането на ответника по касация за прекратяване на производството по делото е неоснователно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пазарджишкия административен съд е била заповед № ФК-741-0024668/01.11.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 5, изречение трето от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. / и пар. 22, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на същата, обн. ДВ бр. 52/2019 г. вр. Приложение № 1 "Функционални изисквания" – раздел IIIб, т. 1, б. "е" е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензиностанция и газстанция, находящ се в гр. Карлово, ул. "Теофан Райнов" № 6, стопанисван от Мел Ойл" ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за 7 -дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 28.10.2019 г. е констатирано, че се използва ЕСФП модел "РЕД ЛОРИ ОЙЛ СИСТЕМ 1. 0" с ИН на ФУ RL000023 и ИН на ФП 73000023, въведено в експлоатация на 14.10.2019 г. До тази дата в обекта е функционирало ЕСФП модел "ОЙЛ СИС" с ИН на ФУ ОS001490 и ИН на ФП 58004986, от което според справка в информационните масиви на НАП не са изпращани автоматично данни по изградената дистанционна връзка с НАП за всяка извършена продажба. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС в периода 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г., за който са установени извършвани продажби и регистрирани данни от Z отчети. Според приетото от първостепенния съд по делото не е налице спор между страните за това, че дружеството в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. в периода 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г. не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 5, изречение трето от същата, тъй като не е подавало данни от всяка фискална касова бележка автоматично по дистанционната връзка към НАП. Не е спорно също така, че това нарушение е резултат от неизпълненото в продължения срок до 30.09.2019 г. задължение по пар. 22, ал. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г., обн. ДВ бр. 52/2019 г. вр. Приложение № 1 "Функционални изисквания" – раздел IIIб, т. 1, б. "е", предложение трето за въвеждане в експлоатация и използване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип. За да отмени заповедта, първостепенният съд е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност. Приел е, че извършеното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, е преустановено още на 14.10.2019 г. и при проверката в обекта на 28.10.2019 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС не е констатирано. Не е налице нарушение и към датата на издаване на заповедта за налагане на мярката – 01.11.2019 г. Поради това според него ПАМ не може да постигне нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели – предотвратяване и преустановяване на административните нарушения; предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, а прилагането на административна принуда след като административното нарушение е преустановено е в противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора за това, че решението е недопустимо, тъй като към датата на постановяването му /24.06.2020 г. / е била издадена заповед за отмяна на запечатването № ФК-303-55/22.06.2020 г. на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Изпълнението на оспорената заповед е неотносимо към преценката за нейната законосъобразност и не обуславя извод за липса на правен интерес от оспорването. Същото се отнася и към допустимостта на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че ПАМ, наложена след преустановяване на нарушението, няма как да постигне целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение. Вярно е, че в продължение на 13 дни не са били подавани данни от всяка фискална касова бележка по дистанционната връзка към НАП, но не е спорно, че в информационната система на НАП са регистрирани данните от издаваните Z отчети. Не са посочени конкретни вредни последици от нарушението, които ПАМ цели да предотврати и преустанови. Съгласно чл. 12 ЗАНН по принцип с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Пример за това е ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, която се налага за вече преустановено нарушение, свързано с неиздаването на съответния документ за продажба. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена. За постигането на тази цел обаче в заповедта няма изложени мотиви, а и за същото нарушение е издадено наказателно постановление, с което по реда на ЗАНН на дружеството е наложена имуществена санкция. Освен това конкретното нарушение е свързано със забавеното въвеждане в експлоатация на новата ЕСФП и същото е преустановено преди издаването на оспорената заповед, т. е. то е различно по своя характер от неиздаването на фискален бон за извършени продажби, което се констатира в момента на проверката. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е в минималния размер, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение