Решение № 504 от 17.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Варна чрез процесуален представител срещу Решение 1050 от 28.07.2022г., постановено по адм. д. 341/2021г. от Административен съд Варна, в частта му, с която Общината е осъдена да заплати на И. Дойчева сумата 26398 лв, на К. Джамбазова 26398 лв, на М. Грудева 20187 лв и на Б. Николов 20187 лв, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Касаторът Община Варна чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Твърди, че не е доказано настъпването на вреда в причинна връзка с незаконосъобразно действие или бездействие на общината, не е установено действията по събарянето на сгради да са извършени по нареждане на общината или с нейно съгласие или знание; постройки и огради са били съборени още преди изграждането на улицата. Изтъква, че не са обсъдени събраните доказателства във връзка с регулационния статут на имота. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Ответниците И. Дойчева, К. Джамбазова, М. Грудева и Б. Николов чрез процесуалния си представител оспорват касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.222, ал.2 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна е образувано по искова молба на И. Дойчева, К. Джамбазова, М. Грудева и Б. Николов за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, в резултат на незаконни фактически действия на служители в община Варна, осъществени на 01.03.2019 г. , за усвояване на 80 кв.м. от собствения им недвижим имот ПИ 10135.1026.37 по КККР при изграждане на кръгово кръстовище и новопостроен бул. Васил Левски в гр.Варна, заличаване на граници на имота, разрушаване на масивна жилищна сграда собственост на И. Дойчева и К. Джамбазова и частично разрушаване на масивната жилищна сграда, която е собственост на останалите двама ищци, при липса на отчуждителна процедура и обезщетение, без да са уведомени за предстоящи и подлежащи на изпълнение дейности от общински характер, които биха засегнали имота им, нито за предстоящи процедури по отчуждаване и обезщетяване на правоимащите собственици, за предстоящи действия по извършване на строителни работи и разрушения в имота им, без имотът им да е включен в одобрените от главен архитект на Община Варна инвестиционни проекти, без да са информирани за кадастрални или регулационни изменения. Съдът е приел, че правото на собственост на ищците в първоинстанционното производство е установено от представените по делото доказателства - нотариални актове и протокол за съдебна спогодба. Изслушани са експертни заключения по отношение кадастралния статут на поземления имот и сградите в него, както и относно тяхното състояние и пазарна оценка. Обозначени са частите от процесния имот 10135.1026.37 и сградите в него, засегнати от строителните работи по инфрастуктурния обект в гр.Варна. Установени са одобрени от Главния архитект на Община Варна инвестиционни проекти /"Изграждане на бул. Васил Левски"/и разрешение за строеж 135/ГИ от 10.08.2018 г. Върху собствения на ищците имот 10135.1026.37 /пл. 11/е изпълнен тротоар, завършващ с бордюр, като за целта е разрушена част от сграда 1026.37.3. Разрушената сграда попада в инфраструктурния обект съгласно PC 135/ГИ/10.08.2018 г. и ЧКЗСП, одобрено със Заповед 372/25.10.1994 г. на кмета на община Варна. Независимо от това строителството върху процесния имот е започнало без същият да е отчужден или да са предприети действия по уведомяване на ищците. За изграждането на бордюр и тротоар за улична регулация са отнети 7 кв.м., както и са напълно разрушени част от сграда 10135.1026.37.2. и сграда 1026.37.3. Сграда 1026.37.1 /жилищна сграда/ не е разрушена, но е без прозорци и не може да се ползва за обитаване. Сграда с 10135.1026.37.2 не съществува или е напълно разрушена. Жилищна сграда 10135.1026.37.3 по КК на гр. Варна е разрушена, като от нея е останала малка част. Сграда с и.д. 1026.37.4 /селскостопанска по кадастрална карта/ е без видими следи от нарушение на целостта и. Сграда 10135.1026.37.5 е напълно разрушена. Сградите не са се съборили от само себе си. Сградите, които не са напълно разрушени, не могат да се ползват по предназначение. Събрани са свидетелски показания, съгласно които при започване на строителството оградата е била съборена; в имота започнала да влиза тежка строителна техника на строителите на пътя и да се складират или изнасят строителни материали, съборени са били постройки. Прието е също, че за изпълнител /строител/ Община Варна е определила Хидрострой АД, въз основа на писмо на Регионална дирекция за строителен контрол с изх. ВН-1792-00-55/18.07.2019 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че са установени незаконосъобразните фактически действия и бездействия на Община Варна, в качеството й на възложител на строителния обект Кръговото кръстовище на бул. Васил Левски" гр. Варна, от които на ищците са причинени имуществени вреди, които са пряка е непосредствена последица от увреждащото поведение. Посочил е, че имотите не са били предмет на отчуждителна процедура. Съдът е формирал извод, че действията по събаряне на постройките, собственост на ищците не са извършени по повод изпълнението на административна дейност и не се основават на административен акт или на закона; събарянето на постройките в процеса на построяване на бул. Васил Левски не преследва законоустановена цел, а е израз на немарливост и незачитане на частната собственост от страна за изпълнителя на обществената поръчка, който е избран в процедура по ЗОП, с възложител кмета на община Варна. С това Административен съд Варна е счел за доказана първата предпоставка по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Стойността на вредите е определена въз основа на изслушаните експертни заключения за пазарната им цена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до невъзможност да се извърши проверка за съответствие с материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. Поради това неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че вредата настъпва само поради факта, че автомобилът е спрян от движение, тъй като той продължава да се намира в патримониума на ищцата. Имуществената вреда следва да има имуществено изражение и то следва да бъде доказано. Изводът, че ищците са доказали наличието на вреда като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица и служители на община Варна е формиран при съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото и не е дал подробни и конкретни указания на страните по тежестта на доказване. От представените от самите ищци в първоинстанционното производство доказателства е видно, че за процесния имот и сградите в него е издадена Заповед 1392 от 21.01.1987 по чл. 98 ЗТСУ за отчуждаване в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие жилищни блокове, като за собствениците М. Георгиева, Б. Николов и К. Джамбазова е предвидено обезщетение с апартаменти и гаражи. Поземленият имот и сградите в него са подробно описани и в приложения оценителен протокол от 26.03.1987г. Съгласно чл. 94, ал.1 ЗТСУ /отм./ в редакцията му към 1987г. недвижими имоти на граждани, кооперации и обществени организации се отчуждават за предвидените мероприятия по този раздел и собствениците се обезщетяват своевременно с оглед имотите да бъдат заети съобразно срока за започване на строителството. Отчуждаването, както е предвидено в чл. 95, се извършва с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за строителство и селищно устройство. Съгласно чл. 103 ЗТСУ (Предишен текст на чл. 103 - ДВ, бр. 102 от 1977 г., в сила от 01.01.1978 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1984 г.) собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на тази заповед на органа по чл. 95, а предвид чл. 105, ал.1 ЗТСУ недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите съгласно с този закон. Разпоредбата на чл. 109, ал.1 ЗТСУ предвижда, че ако в тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът по чл. 95 отменява заповедта изцяло или извършва нова оценка. Съгласно § 9, ал.1 ПЗР ЗУТ, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. Алинея 2 предвижда, че в случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. При така представените доказателства, останали изцяло необсъдени от съда, на ищците е следвало да бъде указано да докажат, с оглед твърденията им, че са собственици на имота, че са налице предпоставките на §9, ал.1 ПЗР ЗУТ, а именно че заповедта за отчуждаване е отменена, респективно производството по отчуждаване е прекратено по посочения в закона ред. В тази връзка е следвало да бъде проследен, посредством специални знания, регулационния статут на имота, включително да бъдат изискани наличните отчуждителни преписки за него и да се изследва извършено ли е отчуждаване по предходен регулационен план. Освен изложеното, съдът не е формирал мотиви в какво се състоят незаконосъбразните действия и бездействия на органи и длъжностни лица на общината. Съдът се е задоволил с извода, че отговорността по чл.1 ЗОДОВ възниква поради това, че общината е възложител на строежа. За този факт, както и за това кой е строителят на имота съдът се е позовал единствено на писмото на РДНСК. По чл.1 ЗОДОВ обаче не се ангажира отговорност на възложителя, а отговорност за неправомерни актове, действия или бездействия, извършени при или по повод административна дейност от административни органи или длъжностни лица. Отговорността на възложителя се реализира по гражданскоправен ред, съгласно чл. 49 ЗЗД, а строителят в случая не е нито административен орган, нито длъжностно лице. Съдът е трябвало изрично да формира мотиви за това какви точно са действията и бездействията при и по повод административна дейност, извършени или не в случая, особено при категоричните доказателства, че навлизането в имота и събарянето на постройките е извършено от служители на друго юридическо лице. Не на последно място, след като се твърди и съдът счита, че заетите от тротоар 7 кв.м. не са отчуждени, т.е. все още са в патримониума на ищците, не става ясно защо се присъжда изцяло тяхната пълна пазарна стойност като обезщетение, а не обезщетение за невъзможността за ползване. Производството във връзка с иска по чл.1 ЗОДОВ не може да замести липсваща процедура по отчуждаване. При констатираните съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви по съществени за спора въпроси, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Варна. При новото разглеждане съдът следва да даде конкретни и подробни указания по доказателствената тежест, да обсъди всички представени доказателства, при нужда да използва отново експертни знания и въз основа на това да прецени вещноправния и регулационния статут на процесните имоти, съобразявайки приложимия материален закон, да упражни служебните си правомощия по изясняване на спора от фактическа страна, включително относно наличието на незаконосъобразни действия и бездействия при и по повод административна дейност и тяхното конкретно изражение и настъпването на реална имуществена загуба за ответниците в касационното произовдство. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и относно сторените до момента разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение