Решение № 5220 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3769/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 5573 от 18.02.2025 г., постановено по адм. д. 1960/2024г., Административен съд София град, първо отделение, 12-ти състав, е обявил по жалба на ДИ СТРОЙ 2016 ЕООД, ЕИК 204256337, нищожността на Ревизионен акт Р - 22221023001254 091 - 001 от 05.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 1780 от 19.12.2023 г. на директор на дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ревизираните данъчни периоди м.12/2021г. и от м.09/2022г. до м.12/2022г. по ЗДДС общо в размер на 58 119,44лв. главница и лихви за забава в размер на 7 347,09лв. към датата на акта. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите да заплати в полза на ДИ СТРОЙ 2016 ЕООД разноски в размер на 850лв. и е върнал административната преписка на компетентната дирекция . ТД на НАП София, за възлагане на нова ревизия на ДИ СТРОЙ 2016 ЕООД, ЕИК 204256337, за установяване на задължения по ЗДДС за посочените по-горе данъчни периоди. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Бакърджиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба ДИ СТРОЙ 2016 ЕООД, ЕИК 204256337, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица , [жк], [адрес], представлявано от управителя И. Г. Г., чрез процесуалния му представител адвокатско дружество Балкански и партньори , представлявано от адв.И. Д. , взема становище за неоснователност на жалбата.Претендира заплащане на разноски Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е обявил по жалба на ДИ СТРОЙ 2016 ЕООД, ЕИК 204256337, нищожността на Ревизионен акт Р - 22221023001254 091 - 001 от 05.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 1780 от 19.12.2023 г. на директор на дирекция ОДОП -София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ревизираните данъчни периоди м.12/2021г. и от м.09/2022г. до м.12/2022г. по ЗДДС общо в размер на 58 119,44лв. главница и лихви за забава в размер на 7 347,09лв. към датата на акта. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията. Посочено е, че заповедта за възлагане на ревизия, издадените такива за нейното изменение, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като електронни документи. На стр.3 от решението са отбелязани извършените действия от страна на първоинстанционния съд по проверка на редовността на въпросните документи. Направен е краен извод, че посочените документи отговарят на изискванията за съдържание и форма. На стр.4 и 5 от решението, л.308 и л.309 от първоинстанционното дело са описани подробно представените в хода на делото доказателства, обосноваващи необходимостта от провеждане на ревизията от органи по приходите при ТД на НАП Варна. Отбелязано е още, че по делото няма данни посочените органи по приходите от ТД на НАП Варна да са командировани за изпълнение на служебните им задължения в ТД на НАП София. На стрц6 и сл. от решението, на база на анализ на посочените писмени доказателства, решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи към компетентността на органите по приходите, съставили оспорения ревизионен акт. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите се свеждат до следното: 1. На първо място е посочено, че съгласно чл. 8,ал.1, т.3 ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. Отбелязяно е, че седалището и адресът на управление на жалбоподателя са в гр.София, от което следва, че компетентната териториална дирекция, която следва да извърши ревизията и състави ревизионен акт е ТД на НАП София. 2. Посочено е още, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Съдът е посочил, че със ЗИДДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. ) разпоредбата на чл. 10 от ЗНАП е допълнена с ал. 9 и на изпълнителния директор на НАП или изрично оправомощени от него лица са предоставени правомощията да разпореди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. 3. От изложеното е обоснован извод, че по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП необходимостта и командироването са задължителни елементи от фактическия състав за възлагане на конкретни задачи на служители от друга териториална дирекция, различна от компетентната. 4. В продължение е отбелязано, че от решението на директора е видно, че компетентността на органите, възложили ревизията, извършили ревизията и съответно издали РА, произтича от заповеди на изпълнителния директор и зам.изпълнителния директор на НАП, издадени на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за национална агенция за приходите, според която норма нямало правна пречка, органи по приходите от дирекция, която не е компетентна дирекция по смисъла на чл. 8 от ДОПК да извършват действия от компетентността на НАП и в този смисъл да извършат процесната ревизия. 5. Изложен е мотив, че първоинстанционният съд намира, че приложената хипотеза от зам.изпълнителния директор по чл.10, ал.9 ЗНАП, посочена като правно основание за издаването на Заповед З-ЦУ-519/10.03.2023 г., обсъдена по фактите, се прилага само при необходимост от това; в случая липсват както мотиви, така и доказателства каква е точно необходимостта, която налага ревизията да бъде извършена от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК. 6. В продължение е прието, че от нормата на чл. 10., ал. 9 от ЗНАП не произтича компетентност за органите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 от ДОПК, на компетентни органи в контекста на чл. 7 от ДОПК за издаването на РА. Цитирана е императивната норма на чл. 7, ал. 1 от ДОПК -"Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция", с отбелязване, че само в чл. 7, ал. 3 от ДОПК е посочена хипотезата, при която друг орган, извън компетентния по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ДОПК може да реши съответната преписка, но настоящият случай обаче не попада в хипотезата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. 6. Изграден е извод, че поради гореизложеното следва да се приеме, че процесният ревизионен акт като не е издаден от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, а от друга дирекция, и е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 от ДОПК , като със Заповед З-ЦУ-519/10.03.2023 г., фактически е иззета компетентността на териториалната дирекция, както произтича от закона, каквато хипотеза законодателят не е предвидил. 7. В допълнение са изложени аргументи, че нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, съставляваща правното основание зам. изпълнителният директор да посочи, че по приложение към заповед, че дружествата ще бъдат ревизирани от органи, от конкретна териториална дирекция в случая Варна, е неприложима в хипотезата на издаването на акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ДОПК. Акцентирано е, че нормата на чл. 10., ал. 9 от ЗНАП предоставя възможност определени действия в рамките на правомощията на органите по приходите да се извършват от органи по приходите, от различна от компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК, но тази разпоредба обаче не предоставя компетентност на органите от другата териториална дирекция да издадат актове по смисъла на чл. 7 от ДОПК, вместо компетентните органи и както се посочи, хипотеза на изземване на компетентност от една ТД на НАП и предоставянето й на друга ТД на НАП, не е предвидена в закона. 8. Маркирано е, че в заповед З-ЦУ-519/10.03.2023 г. е посочено, че при извършването на контролните производства органите по приходите, могат да осъществяват правомощията си включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа, както е предвидено по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, и тъй като тези органи не са командировани в друга ТД, е неприложима хипотезата на чл. 10, ал. 8 oт ЗНАП, при която тези органи по приходите стават част от компетентната териториална дирекция по смисъла на чл. 8 от ДОПК, за времето на командироването. Посочено е, че в хипотезата по чл. 10, ал. 8 от ДОПК, каквато не е процесната, органите по приходите изпълняват функциите си като командировани служители, с промяна на мястото на изпълнени, като част от компетентната дирекция, правното им положение попада в чл. 7 от ДОПК. 9. Като допълнителен аргумент е отбелязано, че със Заповед З-ЦУ-519/10.03.2023 г. не се упражнява правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК, предвид на което за ревизията на конкретното дружество се прилага чл. 8 от ДОПК относно компетентната териториална дирекция, съответно чл.7, ал.1 ДОПК за компетентността на органите. 10. Направено е позоваване на съответна съдебна практика на Върховния административен съд. На основание гореизложеното е обоснован генерален извод, че след като липсва компетентност по чл.7,ал.1 ДОПК на органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт, то е допуснато особено съществено процесуално нарушение, което води до нищожност на издадения ревизионен акт, която следва да бъде прогласена от съда и преписката следва да се изпрати на компетентната ТД на НАП София за възлагане на нова ревизия. Решаващият съд е посочил, че при този изход на спора не следва да се обсъждат въпроси за материалната законосъобразност на акта, в това число да се обсъждат писмените доказателствата, заключението на вещото лице и доводите в жалбата относно упражнено право на данъчен кредит по отделни доставчици. Решението на Административен съд София град е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден от некомпетентни органи и като такъв следва да бъде прогласен за нищожен. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно между страните няма спор относно фактическата обстановка по издаване на обжалвания ревизионен акт, в това число издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията. Няма спор и относно това, че дружеството жалбоподател е със седалище и адрес на управление на територията на гр.София, поради което при условията на чл. 8,ал.1,т.2 ДОПК компетентна териториална дирекция по издаване на акта е ТД на НАП София, като в конкретния случай същият е издаден от органи при ТД на НАП Варна, което е обосновано от органите по приходите с посочените по-горе заповеди. Спорният между страните въпрос е дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и с оглед на това, дали същият следва да бъде прогласен за нищожен или следва да бъде разгледан по същество. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от некомпетентни органи. Изграденият извод в тази насока е обоснован с това, че нормата на чл. 10., ал. 9 от ЗНАП предоставя възможност определени действия в рамките на правомощията на органите по приходите да се извършват от органи по приходите, от различна от компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК, но тази разпоредба не предоставя компетентност на органите от другата териториална дирекция да издадат актове по смисъла на чл. 7 от ДОПК, вместо компетентните органи и хипотеза на изземване на компетентност от една ТД на НАП и предоставянето й на друга ТД на НАП, не е предвидена в закона. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован и изграден при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Всъщност изводите на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения ревизионен акт са обосновани с тълкуването на три категории актове на администрацията, разпределени в две групи, с ефект върху валидността на крайния акт за производството ревизионния акт. В първата група са актовете по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, издавани от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в качеството му на орган на управление на агенцията /вж. чл. 4, ал. 1 ЗНАП/, а не на орган по приходите /каквото качество му е признато с чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗНАП/. Те са конкретно проявление на общите правомощия на изпълнителния директор по организация, ръководство и контрол, установени с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗНАП. Издаването на актовете в условията на делегация, каквато възможност предвиждат чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал 9 ЗНАП, не засяга правната им природа. С разпоредбата на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се дерогират правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор, или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК е за издаване на актовете по кодекса от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция, а в чл.8 са уредени местните привръзки с компетентната дирекция. Второто изречение на чл. 12, ал. 6 ДОПК е неотносимо към въпроса за тълкуване, доколкото създава компетентност на територията на цялата страна за органите по приходите, извършващи фискален контрол върху стоки с висок фискален риск. Нормата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП създава правомощие за изпълнителния директор /което може да делегира другиму/, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Актовете по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП са без присъщата за индивидуалните административни актове външна насоченост /вж. чл. 21, ал.1 АПК/. Съдържанието на разпорежданата с тях правна промяна ги определя като вътрешнослужебни актове, които с чл. 2, ал. 2, т. 3, пр. 1 АПК са изключени от обхвата на кодекса. Към втората група актове се отнася заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Териториалният директор не е от органите на управление на НАП, но е орган по приходите (срвн. чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗНАП). Правомощията му по ръководство и контрол включват организирането и ръководенето на териториалната дирекция, както и възлагането и извършването на проверки и ревизии (вж. чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗНАП). Директорът е овластен да издава предвидените в ДОПК актове (чл. 11, ал. 2, т. 1 ДОПК), като за дейността си се отчита пред изпълнителния директор (чл. 11, ал. 2, т. 5 ЗНАП). Заповедта на териториалния директор на компетентната териториална дирекция по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за определяне органи по приходите, които може да възлагат ревизии е в обхвата на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 1 ЗНАП. Тя не се отнася към правомощието за организиране и ръководство по възлагането и извършването на проверки и ревизии по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Териториалният директор е орган, упражняващ ръководство и контрол на дирекцията - от една страна, а от друга - едноличен административен орган с териториална компетентност, която включва правомощието му по чл. 112, ал.2, т. 1 ДОПК. Заповедта на териториалния директор е предвиден от закона способ за персонализиране на компетентност, чийто източник е законът (така в мотивите на ТР 5 от 22.06.2015 г. по тълк.д. 4/2014 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия). Ефектът е разширяване на правосубектността на органите по приходите адресати на заповедта с правомощието да възлагат ревизии. От разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не следва, че всички органи по приходите от компетентната териториална дирекция разполагат с правомощие за възлагане на ревизии. Това правомощие се включва в компетентността само на определените от териториалния директор органи по приходите. Наслагването на юридически факт от категорията на юридическите актове - заповедта на директора на компетентната териториална дирекция не дисквалифицира законът като източник на компетентността на възлагащия ревизии и не придава на тази компетентност вторичен характер. Упражняването на правомощието на териториалния директор е conditio iuris за правомощието да се възложи ревизия без компетентността за възлагане да съществува у органа, който го персонализира. По хипотеза заповедта на териториалния директор предхожда образуването на ревизионното производство, което се осъществява със заповед за възлагане на ревизия (когато възлагането е от органите по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК). Като предпроцесуална за ревизионното производство дейност, актът на териториалния директор не е от категорията на тези по чл. 21, ал. 5 АПК. При действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. При тази правна конструкция не възниква противопоставяне от типа орган с териториална компетентност/орган с централна компетентност. Заповедта по чл. 12, ал. 6 ДОПК има за последица екстериториалност на компетентността на нейните адресати, а не придобиване на качество на органи с централна компетентност. С централна компетентност са органите на управление на НАП по чл. 4 ЗНАП, като от тях орган по приходите е само изпълнителния директор. За актовете по ДОПК компетентността на органите по приходите е по правило териториална /вж. чл. 8, ал. 1 ДОПК/ - актовете се издавате от органите по приходите от компетентната териториална дирекция. Затова и екстериториалността не е еквивалент на централна компетентност, а на възможност за упражняване на друга териториална компетентност, осигурена със заповедите по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. От разширяването до територията на страната на компетентността на органа по приходите със заповедта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК не следва включването в нея на правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизии. Доколкото своеобразната екстериториалност по отношение на компетентната териториална дирекция засяга само органа по приходите, а не и местната привръзка на субекта по чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК със съответната дирекция, то за директора на компетентната дирекция е правомощието да определи орган, възлагащ ревизии, дори да не се числи към тази дирекция. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Аргумент за това е и характерът на необходимостта, която е източник на правомощието на изпълнителния директор или на оправомощеното от него лице за изпълнение на възложените на агенцията функции. Към тези функции се отнася установяването на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер (вж. чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗНАП). Като орган на управление на агенцията изпълнителният директор притежава компетентност да организира, ръководи и контролира цялата ѝ дейност; да планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията (чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗНАП). Със заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП се осъществява разпределяне на трудовия ресурс за изпълнение на функциите на агенцията по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗНАП. Преценката на необходимостта е в дискрецията на органа на управление на агенцията. Естеството на акта на изпълнителния директор изключва прилагането към него на контрола по чл. 169 АПК. За издателя на акта не съществува задължение да го мотивира. Изискване за обосноваване на необходимостта и нарочно мотивиране не е въведено със закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП е приета с § 55 от ПЗР на ЗИДДОПК /обн. ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./. По мотивите към законопроекта това регулиране на обществените отношения е породено от необходимостта за ефективно разпределение на заетите служители в различните териториални дирекции. Поради факта, че бизнесът е концентриран в няколко териториални дирекции, е необходимо администрацията да разполага с по-голяма мобилност, за да задоволи потребностите както от обслужване, така и от ефективен контрол на задължените лица. В тази връзка възниква необходимост от гъвкаво разпределение на административния капацитет. . Съдържанието на новата правна уредба е за дерогиране на общото правило на териториалната компетентност. Затова и постигането на тази цел не е укоримо. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). Част от механизма за контрол са и конкретни правомощия, като това по чл. 7, ал. 3 ДОПК да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. . Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. В този смисъл са гласуваните на 30.04.2025г. мотиви на решението по тълкувателно дело 2/2024г. от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е прогласил същия за нищожен, Административен съд София е постановил едно неправилно съдебно решение. Тъй като в първоинстанционното решение липсва произнасяне по материалната законосъобразност на оспорения акт, решението на Административен съд София град следва да бъде отменено и делото върната на същия съд за произнасяне по спора по същество. Разноски. При условията на чл. 226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2,т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,