Решение № 239 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6833/2018 г.

Решение № 239 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6833/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен (РИОСВ-Плевен) срещу решение № 241/18.04.2018 г., постановено по адм. д. 133/2018 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за липса на правомощие на съда за преценка относно как е проведена процедурата по атестиране и равнището на изпълнение на длъжността. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Т. Ц. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 241/18.04.2018 г., постановено по адм. д. 133/2018 г. по описа на АС-Плевен отменена Заповед № РД 0019/22.01.2018 г. на директора на РИОСВ-Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на Т. Ц. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2017 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането на Т. Ц. е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до прекратяване на служебното правоотношение в нарушение на материалния закон и целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Изрично следва да бъде посочено, че съдът е компетентен да извърши проверка относно спазването на правилата за атестиране, които представляват гаранция за законосъобразност при определяне на годишната оценка. В този смисъл напълно допустимо е формирането на извод в обжалваното съдебно решение относно оценяването на Т. Ц. и съответствието му с предвидената в Наредбата процедура. От съществено значение за правилното решаване на спора по същество е констатираното от АС-Плевен нарушение, изразяващо се във формално поставяне на оценка "Неприемливо изпълнение" без да са изложени конкретни мотиви съобразно изискванията на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. и пълно несъобразяване с оценката от междинната среща за много добри постигнати резултати с конкретно изброени постижения. Обосновано АС-Плевен е приел, че са допуснати нарушения при оценяването, които са съществени. При формиране на този извод решаващият съд се позовал на установените с писмени доказателства факти, а като допълнение за потвърждение на достоверността им се е съобразил и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Неспазването на установените правила за оценяване на държавния служител в конкретния случай правилно е определено от АС-Плевен като водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Т. Ц. поради това, че не е установено по категоричен начин наличието на посоченото в нея основание "получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността". Предвид изложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Т. Ц. е направила разноски в размер на 800 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на РИОСВ-Плевен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение