Решение № 10892 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1211/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Х. А. от [населено място], област Кърджали, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Белева против Решение 394/04.12.2023 год. постановено по адм. д. 340/2023 год. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-08-180/28.07.2023 год. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01381383/20.06.2023 год. и Задължителни предписания ЗД-1-08-01381400/20.06.2023 год. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Кърджали. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение при разпределението на доказателствената тежест и не е дал конкретни указания на жалбоподателката, че не сочи доказателства за обстоятелствoто дали продукцията се произвежда с предназначение продажба. Според касаторката съдът неправилно и необосновано е квалифицирал дейността на жалбоподателката като дейност за лична консумация, респективно като лично стопанство. Касаторката иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Кърджали. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ гр. Кърджали чрез пълномощника ст. юрисконсулт З. Белева в писмен отговор и в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на Г. Х. А. срещу Решение 2153-08-180/28.07.2023 год. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г. Х. А. срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01381383/20.06.2023 год. и Задължителни предписания ЗД-1-08-01381400/20.06.2023 год. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Кърджали. Първоинстанционният съд е приел, че oспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа мотиви за издаването си, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Според съда след като животновъдният обект на жалбоподателката Г. А. не представлява "ферма" по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на Закона за животновъдството, то не може да се приеме за доказано, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, поради което не е изпълнено кумулативно изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. В мотивите на оспореното съдебно решение е посочено също така, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара и да бъдат регистрирани по установения ред. Според съда жалбоподателката не е регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като не следва да се счита за такъв регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, който е лично стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара. Първостепенният съд е приел за неотносимо обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била продавана, в какъвто смисъл са обясненията на разпитания по делото свидетел, доколкото законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че във връзка с подаден сигнал е изготвен Констативен протокол КВ-5-08-01381372/20.06.2023 год. относно установяване качеството на Г. Х. А. като регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, считано от 15.07.2019 год. до момента на проверката. В констативния протокол е отразено, че Г. Х. А. е регистрирана на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин с начало на дейност от 15.07.2019 год. и до момента на проверката няма информация за прекъсване или прекратяване на дейността. На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, лицето декларира, че ще се осигурява за фонд "Пенсии" и фонд "ОЗМ" на ДОО. За периода от 15.07.2019 год. до 30.04.2023 год. вкл. има подадени данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за Г. Х. А. с код за вид осигурен "13". От предоставени справки от Областна дирекция "Земеделие" Кърджали е видно, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 15.07.2019 год. с 15 бр. птици. При извършена пререгистрация на 13.12.2019 год. лицето декларира отглеждане на 20 бр. кокошки като същите обстоятелства са били заявени и при пререгистрацията на 08.12.2020 год. На 28.02.2022 год. с пререгистрация лицето е декларирало, че отглежда пчелни семейства - 22 бр. При извършена пререгистрация на 07.02.2023 год. лицето отново е декларирало отглеждането на пчелни семейства - 20 бр. В хода на проверката е представена и информация от ОДБХ Кърджали, съгласно която Г. Х. А. е регистрирала по реда на чл. 137 от ЗВМД животновъден обект-пчелин с рег. 6720-0190. От Г. А. са представени документи свързани със заявената от нея дейност по отглеждане на пчели. Контролният орган при ТП на НОИ- Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, за периода от 15.07.2019 год. до 27.02.2022 год., поради което и за същия период не следва да се счита за осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Прието е също така, че за периода от 28.02.2022 год. до момента на проверката, лицето притежава качеството регистриран земеделски стопанин съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Със задължителни предписания ЗД-1-08-01381400/20.06.2023 год. жалбоподателката е задължена да: 1. 3аличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 15.07.2019 год. до 31.12.2021 год., с вид осигурен 13, декларация образец 1. Определен е срок от 14 работни дни от получаване на ЗП. 2. Коригира историята на осигуряването с дата на започване на дейност от 28.02.2022 год. Определен е срок 14 работни от получаване на ЗП. Със задължителни предписания ЗД-1-08-01381383/20.06.2023 год. жалбоподателката е задължена да: 1. 3аличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.01.2022 год. до 31.01.2022 год., с вид осигурен 13, декларация образец 1. Определен е срок от 14 работни дни от получаване на ЗП. 2. Подаде коригиращи данни с декларация обр. 1, за Г. Х. А., както следва: за м. 02.2022 год. - 1 отработен ден с осигурителен доход 32.50 лв., начало на осигуряване - 28.02.2022 г. и процент осигурителна вноска за ДОО - 18, 3 %; за м. 03.2022 г. - 22 отработено дни с осигурителен доход 650 лв. с осигурителна вноска за ДОО - 18%. С оспореното пред първата инстанция Решение 2153-08-180/28.07.2023 год. директорът на ТП на НОИ Кърджали е приел, че издадените задължителни предписания са законосъобразни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Съгласно дефинитивната норма на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО в относимата ѝ редакция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 са посочени и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в НОИ се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Легална дефиниция на понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е дадена в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Както правилно е приел първоинстанционният съд видно от цитираната разпоредба, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в конкретния случай че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена именно за продажба. По делото е установено, че през процесния период жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, на 15.07.2019 г., дейността, за която е регистрирана е отглеждане на птици, като А. е декларирала отглеждане първоначално на 15 броя птици, а след извършените пререгистрации на 20 броя птици. Установено е също така, че Г. А. има вписан/регистриран в БАБХ "животновъден обект" с рег. [рег. номер], считано от 09.12.2019 г. За А. има подадени данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и е внасяла осигурителни вноски. Предвид вида на извършваната от А. дейност - отглеждане на птици, първостепенният съд правилно е приел, че в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството /ЗЖ/, с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според чл. 13, ал. 3 от ЗЖ обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5 животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В разпоредбата на чл. 137 от с.з. в приложимата ѝ редакция е предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. По делото е установено, че Г. А. има вписан/регистриран в БАБХ "животновъден обект" с рег. [рег. номер], считано от 09.12.2019 г., но същият не е тип "ферма", а е тип "лично стопанство" по смисъла на закона, което означава, че А. няма право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, респективно продукцията е предназначена за лична консумация. При липса на доказателства, че нейният животновъден обект представлява "ферма" по смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, т. е. изпълнение на кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условия - лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да е регистрирано по установения ред. В тази връзка следва да се има предвид разграничението на видовете животновъдни обекти съгласно чл. 13, ал. 4 и 5 от Закона за животновъдството. Обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била периодично продавана е ирелевантно, доколкото в тази хипотеза не може да се приеме, че е извършвана "трудова дейност" по смисъла на КСО. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда кумулативно на първо място да произвеждат продукция, предназначена за пазара и на второ - да са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Ако и Г. А. да е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, да е регистрирала животновъден обект тип лично стопанство и да е произвеждала животинска продукция в него, то това не е ставало в животновъден обект тип "ферма" и продукцията й не е била предназначена за продажба, т.е. тя не е доказала извършване на трудова дейност в съответствие с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - производство на земеделска продукция, предназначена за продажба, поради което не може да има качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, независимо, дали за нея са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Неоснователно е възражението на касаторката за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределението на доказателствената тежест и поради липса на дадени от съда указания на жалбоподателката, че не сочи доказателства за производство на продукция за продажба, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Видно от подадената първоинстанционна жалба една от основните възражения на жалбоподателката е за неправилност на извода на административния орган за характера на осъществяваната от нея дейност като такава за лична консумация, респ. на животновъдния обект като лично стопанство. Съдът е указал на страните, че на основание чл. 154 от ГПК вр. чл. 144 от АПК всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Предпоставките, предвидени в нормата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, следва да са налице в условията на кумулативност и по общите правила на чл. 154 от ГПК следва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици в случая жалбоподателката А., което същата не е сторила в хода на процеса. Жалбоподателката нито твърди, нито доказва, че през процесния период е налице регистриран нейн животновъден обект тип ферма , в който произвежданата животинска продукция ще бъде предназначена за продажба. Видно от приложеното по делото извлечение от регистър на обекти с епизоотично значение регистрираният от Г. А. животновъден обект за отглеждане на птици, считано от 09.12.2019 г., е лично стопанство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за сторените разноски в касационната инстанция. Касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция вече са присъдени с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,