Решение № 8511 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 545/2021 г.
ВАСТрето отделение13.07.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение 5846/26.10.2020 г., постановено по адм. дело 7456/2020 г. по описа на Административен съд София град и,ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Електроразпределение СеверАД- гр.Варна срещу решение Ж-452 от 03.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.ОСЪЖДА Електроразпределение СеверАД гр. Варна да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от общо 200 (двеста) лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София срещу решение 5846/26.10.2020 г., постановено по адм. дело 7456/2020 г. по описа на АССГ, с което по жалба на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна е отменено решение Ж-452 от 03.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), делото е върнато на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона и КЕВР е осъдена да заплати на Енергоразпределение СеверАД- гр.Варна съдебни разноски за производството в размер на 410 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Енергоразпределение СеверАД срещу решението на КЕВР . Претендира разноски за двете инстанции.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск.Ненков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество.
Ответникът по касационната жалба, Енергоразпределение СеверАД- гр.Варна, редовно призован, се представлява от адв.Димитрова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в отговор на касационната жалба и устно в хода по същество.
Ответникът, Енерго Про Продажби, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът, В. Митев от гр. Добрич, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Електроразпределение Север" АД гр. Варна срещу решение Ж-452 от 03.07.2020 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания:
- В седемдневен срок от съобщаване на настоящото решение Електроразпределение Север АД да анулира начислените на основание констативни протоколи с 1202978/17.10.2019г. и с 60/27.01.2020г. количества електрическа енергия, отразени в Справка с 57096_F35D и фактура с 0106132749/11.02.2020г., издадена на В. Митев за клиентски 1200136120 за обект, находящ се на адрес: гр.Добрич, ул.[адрес], [номер], вх.[номер], ап.[номер] ;
- В седемдневен срок след извършените действия по т.1, Електроразпределение СеверАД да уведоми Комисията за тях.
Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че,макар обжалваното пред него решение на КЕВР да е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност и при спазване на изискванията за форма, реквизити и мотиви, същото е постановено при други съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, водещи до незаконосъобразността му.
Съдът е установил следната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, а именно : Служители на електроразпределителното дружество са извършили проверка на клиента си В. Митев по отношение електромер за обект с абонатен 0101028256, установили са, че електромерът е със следи от нерегламентиран достъп и неработещ дисплей, същият е демонтиран, поставен в безшевна торба, запечатан е и е предоставен за извършване на експертиза в БИМ. Горните действия са установени със съставяне на констативен протокол, подписан от свидетел, както и констативен протокол за извършени допълнителни замервания. В заключението на БИМ е отразено, че върху демонтирания електромер е осъществен нерегламентиран достъп, налични са допълнителни платки с елементи,запоени към схемата на електромера и СТИ не съответства на одобрения тип. След получаване на констативния протокол от БИМ е изготвена справка и фактура от 11.02.2020г. за начислено общо количество енергия за тримесечен период / от 20.07.2019 г. до 17.10.2019г./ за сумата от 639.59 лв, която, заедно с двата констативни протокола и справката, са връчени на клиента с писмо с обратна разписка на 11.02.2020 г.
АССГ е приел, че при издаване на обжалваното решение, КЕВР е нарушила съществено разпоредбата на чл.35 от АПК, като въобще не е коментирала основно възражение на клиента Митев за правилността на начислените количества електрическа енергия и твърденията му за неточен отчет.Липсвал анализ на всички относими към нарушението факти и обстоятелства, в т.ч. и обясненията на електроразпределителното дружество, липсвали мотиви досежно връзката между извършената корекционна процедура и констатираното нарушение, както и коя точно разписана в ПИКЕЕ процедура е нарушена. Според АССГ при постановяване на обжалваното решение са нарушени и материалноправни разпоредби. КЕВР е заключил, че при издаване на корекционната фактура е нарушена разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, но всъщност никъде в подзаконов нормативен акт не е уредена процедура по издаване на фактура, което издаване се регулира само от Закона за счетоводството и ЗДДС, не и от ПИКЕЕ. ПИКЕЕ съдържа само правила относно преизчисляване на количество потребена ел.енергия, която е спазена, а не издаване, съответно анулиране на фактури. АССГ е стигнал до решаващия извод, че неспазването на срока по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ за уведомяване на клиента не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като е разпоредбил анулиране на вече издадена фактура, КЕВР всъщност принуждавал електроразпределителното дружество да се откаже от търсенето и събирането на суми за потребена ел.енергия, което съставлявало налагане на ПАМ по чл.201,ал2, т.1,б.а от Закона за енергетиката, каквато процедура не била реализирана.
По горните съображения АССГ е отменил решението на КЕВР със законните последици и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Комисията е действала в съответствие с правомощията си по чл.22, ал.1, т.2 от ЗЕ и е провела производство по разглеждане на жалба на клиент срещу доставчик на енергия, а не производство по налагане на ПАМ по чл.201-202 от ЗЕ, както неправилно е приел административният съд. КЕВР е сезирана с жалба от г-н Митев в качеството му на потребител на ел.енергия и абонат на Електроразпределение СеверАД-гр.Варна освен с оплаквания за недължимост на определените суми по фактура, и с оплаквания за неточен отчет по партидата за ел.енергия, което оплакване е свързано с начина на извършване на проверката на електромера, констатирането на намесата в него, водеща до неточно отчитане и уведомяване на абоната за предприетите действия. Именно в рамките на такова производство по чл.22, ал.1, т.2 от ЗЕ е постановено обжалваното решение, като същото е подробно мотивирано и диспозитива му съответства на изложените мотиви.
Неоснователни са развитите от АССГ доводи за допуснати от КЕВР съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване разпоредбата на чл.35 от АПК и неизясняване на същината на извършеното от електроразпределителното дружество и неправилността на издадената фактура.
КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. Обосновано Комисията се е позовала на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ПИКЕЕ, съгласно която когато при проверка по реда на тези правила се установи грешка над допустимата съгласно наредбата по чл.28 от Закона за измерванията и наредбата по чл.7, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и приложението към тези правила, съответно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството енергия се определя съобразно раздел Единадесети от ПИКЕЕ. При определяне това количество ел.енергия е спазена разписаната в чл.49 от ПИКЕЕ процедура изготвен е констативен протокол от 17.10.2019г.от служители на електроразпределителното дружество, при съставянето на който обаче не е присъствала заинтересованата страна г-н Митев и протоколът е подписан от един свидетел- съсед. Не е спазена разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ и в този случай клиентът не е бил уведомен в предвидения в правилата 7-дневен срок за констативния протокол. Неправилен е изводът на АССГ за това, че неспазването на този 7-дневен срок не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не се отразява върху законосъобразността на действията на електроразпределителното дружество, съответно валидността на определената с фактурата сума за потребено количество ел.енергия. Целта на разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ е в максимално кратък срок клиентът на електроразпределителното дружество да бъде уведомен за резултатите от проверката на електроизмервателния му уред, за да има време да защити правата си. Доколкото г-н Митев е бил уведомен за съставения констативен протокол и последващите резултати от измерванията на електромера му едва на 11.02.2020г., заедно с изготвената фактура за потребената чрез електромер с доказано осъществена външна намеса ел. енергия, КЕВР правилно е заключила, че е налице нарушение на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, поради което корекция на потребената ел.енергия по реда на чл.49 и следващите от правилата не може да се извърши. Като е приел обратното, АССГ е постановил решение в противоречие с материалноправните разпоредби, което като неправилно, следва да бъде отменено. Неправилно съдът е приел намеса от страна на КЕВР в гражданскоправен спор между клиент и електроразпределително дружество, тъй като спорът не се състои на плоскостта на недължимост на начислена сума за потребление, а на плоскостта на неизпълнение на задължения за уведомяване при снемане на електромер и предаването му за измерване в специализирана лаборатория.
Основателни са развитите от касатора в касационната жалба доводи за неправилност на преценката на съда за незаконосъобразността на изводите на КЕВР и характера на разпоредените с решенито й действия, които Електроразпределение СеверАД- гр.Варна следва да предприеме. Анулирането на фактурата не съставлява произнасяне по гражданскоправен спор. Същото се налага поради издаването на тази фактура в противоречие с разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, което не може да бъде санирано и води до неправилност на извършеното преизчисляване на количеството ел.енергия.
По горните съображения касационната жалба е основателна. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената от Електроразпределение СеверАД- гр. Варна жалба срещу решение Ж-452 от 03.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР.
Предвид изхода от спора касационният жалбоподател има право на разноски за двете съдебни инстанции. Електроразпределение СеверАД- гр.Варна следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР съдебни разноски в размер на общо 200 /двеста /лв юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение