Решение № 129 от 5.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" (Програма БГ 07/Програмата), чрез процесуален представител главен юрисконсулт в отдел "Обществени поръчки" в Министерството на здравеопазването (МЗ) - К. Костова, срещу Решение 4194/23.06.2022 г., постановено по адм. дело 5628/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено негово Решение РД-13-422/19.12.2017 г. за определяне на финансова корекция в размер на 29 622,19 лева с ДДС, съставляващи 10% от допустимите и подлежащи на верификация разходи по сключения с избрания за изпълнител участник "Топ инженеринг" ООД, договор 3/11.02.2016 г., на стойност 246 851,56 лева без ДДС, респ. 296 221,87 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че противно на формулирания от първостепенния съд извод, Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с Решение на Европейската комисия (ЕК) от 19.12.2013 г. (Насоките за определяне на финансови корекции/Насоките) се прилагат при определянето на корекции за нарушения при възлагането на обществени поръчки по националното право, като в конкретния случай дори е налице и изрична договореност между страните по сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) в тази насока. За да обоснове становището си, жалбоподателят се позовава на чл. 33, ал. 3 от Общите условия (ОУ) към чл. 9 АДПБФП и на сключено в последствие Допълнително споразумение РД-13-165/20.12.2016 г., като аргументира теза, че възникналите в резултат на договора правоотношения са гражданскоправни, т.к. първият не се квалифицира като административен по смисъла на чл. 19а и сл. АПК и в този смисъл договореното има силата на закон за страните по него. По съображения, че Насоките са годно правно основание за упражнената разпоредителна власт, мотивира извод за неправилност на заключението на АССГ в обратния смисъл, и моли за отмяна на постановеното решение и решаване на делото по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. "Васил Петлешков" 30, представлявано от управителя И. Тянев, в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. Колева Корновска от Адвокатска колегия (АК) - Варна, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, за което представя списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение РД-13-422/19.12.2017 г. на ръководителя на ПО (РПО) по Програма БГ 07 за определяне на финансова корекция в размер на 29 622,19 лева с ДДС, съставляващи 10% от допустимите и подлежащи на верификация разходи по сключения с избрания за изпълнител участник "Топ инженеринг" ООД договор 3/11.02.2016 г., на стойност 246 851,56 лева без ДДС, респ. 296 221,87 лева с ДДС. Производството пред АССГ е повторно. По първоначално подадената от "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД жалба против Решение РД-13-422/19.12.2017 г. на РПО е образувано адм. дело 1286/2018 г. по описа на АССГ, приключило с Решение 7833/21.12.2018 г., с което по съображения за липса на компетентност на издателя на атакувания административен акт е обявена неговата нищожност. Срещу постановеното от АССГ решение е подадена касационна жалба, въз основа на която е образувано адм. дело 2452/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, който със свое Решение 15525/14.11.2019 г. е отменил обжалвания съдебен акт, аргументирайки компетентност на издателя на оспореното волеизявление, и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. След връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК е образувано адм. дело 5628/2021 г. по описа на АССГ, приключило с обжалваното в настоящото касационно производство Решение 4194/23.06.2022 г. От фактическа страна, съдът е приел, че "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД е бенефициер по сключен с МЗ на основание Регламент за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014, приет от Комисията на ФМ на ЕИП (Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство), Програмното споразумение между Комитета на финансовия механизъм и Националното координационно звено (НКЗ) за финансиране на Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве", Решение 151/23.02.2012 г. на Министерския съвет (МС), изм. с Решение 545/23.07.2015 г., Споразумението за изпълнение на Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве", сключено между НКЗ и МЗ на 13.12.2013 г., Междуинституционално споразумение между МЗ и Администрацията на МС (АМС) за управление и изпълнение на Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве", подписано на 28.08.2012 г. и Решение на НПО РД-13-113/27.08.2015 г. относно одобрение за финансиране на проектно предложение (ПП) с вх. БГ07-26/30.04.2015 г., Договор за безвъзмездна финансова помощ РД-13-131/14.09.2015 г. (Договора). Съгласно чл. 3 от Договора общата сума на допустимите за финансиране разходи е 233 972,66 евро или 457 610,75 лева. За разходване на средствата по така сключения договор "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД е провело процедура по реда на чл. 7, ал. 1 от Постановление 118 на МС от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност" (ПМС 118/2014 г./ПМС) - избор с публична обява, с предмет "Преустройство на съществуваща сграда в защитено жилище в дневен център за хора с деменция, с. Макариополско, община Търговище" в изпълнение на проект "За достойни старини". В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник - "Топ инженеринг" ООД, е сключен договор 3/11.02.2016 г., на стойност 246 851,56 лева без ДДС, респ. 296 221,87 лева с ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който са установени четири групи нарушения, квалифицирани като нередности по смисъла на Насоките за определяне на финансови корекции. Констатациите от извършената проверка са обективирани в Решение РД-13-325/25.08.2017 г., с което на бенефициера е предоставена възможност да възрази по изложените твърдения и правни квалификации. След проведена процедура, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РПО на Програма BG 07, възприемайки изцяло изводите, формулирани в хода на извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради заключение за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на приложимата административна процедура. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, както и при съблюдаване изискванията за форма и съдържание на атакуваното волеизявление, съдът е съобразил регламентацията на посочените от издателя нормативни разпоредби, като по съображения, че актовете, въз основа на които е наложена финансовата корекция, не уреждат обществените отношения на плоскостта държава - получател на помощта, а тези между Комисията и държавите членки в случай на установена нередност от страна на държавата, е извел заключение за несъответно на изискуемото по закон съдържание на постановения административен акт, поради което го е отменил. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По-конкретно, дискусионен е въпросът дали атакуваният акт съдържа годно правно основание, позволяващо извършването на дължимия съдебен контрол по същество. В контекста на инвокираните касационни оплаквания, спорно е дали Насоките могат да послужат като основание за определяне на финансова корекция в тежест на бенефициер на безвъзмездна помощ лице, различно от държавата членка, получател на финансиране от съответния фонд, както и дали изричната договореност в тази насока, съдържаща се в сключеното между ръководителя на Програмата и бенефициера съглашение, дава положителен отговор на този въпрос. Предмет на спора е определена от РПО по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" на основание чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2. от Регламент относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014 г., приет от Норвежкото Министерство на вътрешните работи по силата на чл. 8.8 от Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз относно Норвежкия финансов механизъм за периода 2009 - 2014 от 11.02.2011 г., изм. на 15.12.2011 г., изм. на 14.03.2013 г., изм. на 02.07.2014 г., изм. на 10.06.2015 г., изм. на 04.02.2016 г. (Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм), чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, във връзка с т. 12.2. от Системата за управление и контрол на програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" (СУК) и Заповед РД-01-410/01.12.2017 г. на министъра на здравеопазването, финансова корекция в размер на 29 622,19 лева с ДДС, съставляващи 10% от допустимите и подлежащи на верификация разходи по сключения с избрания за изпълнител участник "Топ инженеринг" ООД, договор 3/11.02.2016 г., на стойност 246 851,56 лева без ДДС, респ. 296 221,87 лева с ДДС. Същата е наложена за извършени нередности по т. 3 "Несъответствие със сроковете за получаване на оферти или сроковете за получаване на заявления за участие", т. 9 "Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или възлагане, изложени в обявлението на поръчка или в документацията за обществената поръчка", т. 13 "Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до неправилно приемане на оферент" и т. 16 "Липса на прозрачност и/или равно третиране при оценяването" от Насоките за определяне на финансови корекции. От фактическа страна, актът е обоснован с твърденията, че е извършено нарушение на чл. 11, ал. 4 ПМС 118/2014 г., т.к. не е спазен крайният срок за подаване на оферти, не е съобразено правилото на чл. 13 ПМС, вр. чл. 3, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), доколкото не е предвидена възможност за участие на икономически оператори, разполагащи с еквивалентен на удостоверението по ЗКС документ, нарушен е чл. 13, ал. 3 ПМС 118/2014 чрез поставянето на изискване към участниците, извършените строително-монтажни работи да отговарят на БДС, без да е посочена възможността за осигуряване на еквивалентен стандарт, и на последно място възложителят в процедурата не е уведомил ПО/ПЗ за датата, часа и мястото на отваряне на офертите, с което е нарушил чл. 18, ал. 1 ПМС 118/2014 г. При така очертаното съдържание на атакувания индивидуален административен акт, е верен изводът на първата инстанция за неговата незаконосъобразност. Не са налице законовите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, липсва корелация между изписаните такива, а това води до порок под формата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, който не позволява извършването на съдебен контрол по същество на формулираната в него правна воля. АПК регламентира писмената форма на административните актове като основен принцип, който търпи изключения само в изрично предвидени случаи Арг.: чл. 59, ал. 3 АПК. Съгласно предписанието на последната разпоредба, устните актове и тези, изразени чрез действие и бездействие, преимуществено назовавани в теорията и практиката "конклудентни", се издават само, когато това е предвидено в закон. Следователно per argumentum a contrario, при липса на подобно законодателно решение, актът следва да бъде писмен, а оттам да притежава съдържанието, описано в чл. 59, ал. 2 АПК, а именно наименование на органа, който го издава (т. 1), наименование на акта (т. 2), адресат на акта (т. 3), фактически и правни основания (т. 4), разпоредителна част, определяща правата или задълженията, начина и срока за изпълнението (т. 5), разпореждане относно разноските (т. 6), пред кой орган и в какъв срок може да се оспорва (т. 7) и дата на издаване (т. 8). Доколкото ролята на всеки един от посочените реквизити е различна, такова е и значението им за законосъобразността на постановения акт. Така липсата на разпоредителна част е приравнима на липса на волеизявление, което от своя страна обуславя обявяването на неговата нищожност. Непрецизното указание досежно начина и срока за обжалване пък води като правна последица до удължаването на продължителността му на два, респ, шест месеца (Вж.: чл. 140, ал. 1 и ал. 2 АПК и Тълкувателно решение 6/30.06.2015 г., постановено по тълк. дело 4/2013 г., I и II колегия на Върховния административен съд). Функцията на фактическите и правните основания, най-сетне, е чрез изложението им адресатът да се запознае с конкретните съображения за упражняването на съответната разпоредителна власт спрямо него, да му се позволи да ангажира своята всестранна и пълна защита, както и да се осигури на разглеждащия законосъобразността на постановения акт орган по-горестоящ административен или съдебен такъв, възможност да проследи волята на автора на волеизявлението, като я изследва в светлината на всички основания по чл. 146 АПК. Липсата на фактически и/или правни основания води до порок във формата (Арг.: чл. 146, т. 2 АПК), а несъответствието помежду им - до такова нарушение в изискванията за законосъобразност, което според преобладаващата теза, застъпвана от Върховния административен съд в практиката му, резултира в основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. В конкретния случай е налице именно последната хипотеза. Избраното от РПО правно основание е абсолютно неотносимо към изложените факти и обстоятелства, т.к. проявява своето действие спрямо кръг от адресати и случаи, различни от процесните. За прецизност и пълнота на изложението настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо най-напред да посочи, че първостепенният съд правилно е определил приложимата спрямо възникналите между страните по делото правоотношения нормативна рамка (Вж.: чл. 1.4. Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм и чл. 1.4. Регламента за изпълнение на Норвежкия механизъм), което прави преповтарянето й от касационната инстанция безпредметно. Верен е и изводът за неприложимост на Насоките спрямо констатациите за извършени от "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД нарушения при провеждането на възлагателната процедура по ПМС 118/2014 г. Съгласно еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, Насоките регламентират единствено критериите и механизма за анулиране на предоставената на държавите членки подкрепа чрез налагането на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери. Насоките като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите членки, т.к. именно те са техен адресат. Индиция в тази насока е на първо място, съдържанието на параграф 1 от преамбюлната част на Насоките, според чието предписание целта на изготвения документ е да се предоставят указания на съответните служби на Комисията относно принципите, критериите и процентите, които следва да се прилагат по отношение на финансовите корекции, извършвани от Комисията спрямо разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, при неспазване на правилата относно обществените поръчки. Очевидно насочеността на акта е към Комисията, а последната няма отношение към определянето на финансови корекции на национално ниво за нарушения, извършени от конкретните бенефициери. Тя е компетентна да контролира спазването на правилата при възлагането от държавите членки. На следващо място, в параграф 2 от прембюла на Насоките изрично е конкретизирано, че корекциите се налагат на държавите членки, като не е въведен друг евентуален адресат. Като последна илюстрация на изложената теза следва да се акцентира на текста от т. 1.1. Насоките, намиращ се на стр. 8 от последните, според който държавите членки разкриват също така нередности, в който случай те са длъжни да налагат необходимите корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и проценти, когато налагат корекции във връзка с нередности, разкрити от собствените им служби, освен ако не прилагат по-строги стандарти. Очевидно е разграничението, което европейският законодател прави между корекциите, определяни в тежест на държавите членки, и тези по отношение на бенефициерите, ангажимент на съответните контролни органи. Явна е и волята Насоките, и по-специално отделните състави на нередностите, да не се прилагат пряко по отношение на дейността, извършвана на национално ниво. Нормотворецът безспорно е искал да уеднакви нередностите, съставляващи основание за отмяна на предоставената помощ, без значение кой е извършил нарушението дали това ще е държава членка или бенефициер по силата на договор за предоставяне на БФП. Използвайки думата "същите" (респ. неин превод на съответния език) обаче, Комисията е предвидила приемането на допълнителен акт на национално ниво, който, в съответствие с описаните в Приложение 1 Насоките от решението от 19.12.2013 г. и пресъздавайки или надграждайки ги, да регулира правоотношенията, свързани с определянето на финансови корекции в тежест на бенефициерите. Действително, в бележка ii, б. "б" под таблицата, съдържаща видовете нередности от Насоките е посочено, че ако нередността бъде установена след подписването на договора и одобряването на операцията за финансиране, управляващият орган трябва да коригира нередността, като приложи настоящите указания или по-строгите правила, регламентирани на национално равнище. Това изключение обаче, видно от съдържанието на посочената буква, е приложимо единствено по отношение на Структурните фондове и Кохезионния фонд, сред които не попада настоящото финансиране. Следователно дължимата правна обосновка от страна на РПО, при констатации за нарушения, извършени от бенефициери на финансова помощ, получена въз основа на Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм и Регламент за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, различаващи се като субекти от държавите членки в качеството им на адресати на задължението за спазване на националното и наднационалното право в контекста на възможността за определяне на финансови корекции съгласно Насоките, се съдържа в националния ни правопорядък. Недопустимо е в подобни хипотези позоваването на актове, даващи правомощия на Комисията за налагане на финансови корекции по отношение на държави членки. (В този смисъл вж. например: Решение 4333/14.04.2020 г., постановено по адм. дело 5050/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9026/07.07.2020 г., постановено по адм. дело 13383/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 3707/22.03.2021 г., постановено по адм. дело 13655/2020 г., VII о. на Върховния административен съд). Изложеното мотивира правилност на решаващия извод на съда, че в оспорения административен акт не фигурира правно основание, годно да изпълни преследваната от органа цел. Тази липса съставлява съществен порок във волеизявлението, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Не само е засегнато конституционно установеното право на защита на адресата, но и е препятствана възможността за извършване на дължимия съдебен контрол по съществото на спора, като констатираният порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Обратен краен извод не следва и от факта, че в титулната част на административния акт са посочени и други правни основания, а именно чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм и чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, във връзка с т. 12.2. СУК. Разпоредбите на чл. 4.7.1 (s) от двата регламента нормират компетентността на програмния оператор да предприема необходимите действия при съмнения за извършени нередности, предписанията на чл. 11.1 и чл. 11.2, от своя страна, съдържат дефиниция на понятието за нередност, както и регламентират задълженията, свързани с установяването на такава, а нормата от СУК описва начина на определяне на финансови корекции, като реферира към Насоките единствено по отношение техния размер. В отговор на развитите от касационния жалбоподател съображения за гражданскоправния характер на сключеното между него и бенефициера съглашение, следва да се посочи следното: Предмет на възникналия между страните правен спор е законосъобразността на определената в тежест на "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД финансова корекция. Евентуалният гражданскоправен характер на договорната връзка между двете спорещи в настоящото производство страни не е правопораждащ възможността на РПО да анулира предоставената подкрепа на посоченото основание юридически факт. И при административните, и при гражданските договори съгласието на страните досежно определена клауза (клаузи) е обвързващо и ги задължава да я (ги) изпълняват, освен ако не се установи по съдебен ред нейната (тяхната) недействителност или не бъде последващо изменена/и от договарящите. Тази постановка прави ненужно обсъждането на характера на договора. Независимо от правната сила на извършеното договаряне обаче, и по-специално изменените с допълнителното споразумение общи условия, Насоките остават неприложими към процесния случай. Недопустимо е с договорка между ръководителя на съответната програма и конкретния бенефициер да се придава относимост на акт на Комисията, който има точно определени адресати. Европейският законодател е възложил на националния такъв да уреди тези правоотношения и празнотата, дължаща се на неговото бездействие по отношение на периода 2009 - 2014 г., не може да се преодолее чрез подобни като разглежданите в настоящия казус правни действия, при това на частноправен субект. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК Министерство на здравеопазването администрацията, в която се намира органът - касационен жалбоподател, следва да бъде осъдено да заплати на "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД разноски за касационната инстанция съгласно представения списък на основание чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК, в размер на 1 420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение