Решение № 10991 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2010 г.

Решение № 10991 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светломира Желязкова, в качеството й на процесуален представител на Стела Маринова, управител на "Томилимпекс" ЕООД срещу решение № 243 от 8.02.2010 г. по адм. дело № 1497 по описа от 2009 г. на административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение към ЕАД № 2005/4-1450 от 17.03.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-329 от 18.02.2008 г. на началника на Митница - Варна, за определяне като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на митнически задължения поради корекция на декларирана митническа стойност. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно се е позовал на доказателства, които са оспорени от него и които при първоначалното разглеждане на делото са признати за неистински. По делото не са събрани доказателства, които да доказват плащане на по-висока цена. Иска обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отменено обжалваното решение на началника на МП "Пристанище Варна". Ответната страна по касационната жалба - началникът на МП "Пристанище Варна" и началникът на Митница - Варна, оспорват жалбата като неоснователна с представено по делото писмено становище чрез процесуалния представител юрисконсулт Сирма Кирилова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на административния съд - Варна е отхвърлена жалбата на "Томилимпекс" ЕООД срещу решение към ЕАД № 2005/4-1450 от 17.03.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-329 от 18.02.2008 г. на началника на Митница - Варна, с което са извършени промени в кл. 22, 42, 45, 46 и 47 и са определени като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на митнически задължения поради корекция на декларирана митническа стойност по същата ЕАД за ДДС в размер на 2 345.00 лв. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За да постанови това решение, съдът е приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по предвидения от закона ред и форма, и не съдържа пороци, които водят до неговата нищожност. Посочено е, че в случая се касае до извършена последваща проверка на ЕАД, осъществена по реда на Допълнителния протокол към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците. Съгласно чл. 11, т. 3 от протокола получената информация и разгледана документация по реда на същия могат да се ползват като доказателствен материал пред съдилищата. Предвид това съдът приема, че основният спорен по делото въпрос е дали представената при проверката по линия на международното сътрудничество фактура с по-висока от декларираната от жалбоподателя стойност отразява реално платената или съответно подлежаща на плащане по сделката цена, което има отношение към правилното определяне на митническата стойност, съобразно изискванията на чл. 35 от Закона за митниците. Като анализира събраните по делото доказателства, съдът е стига до извода, че правилно митническите органи, позовавайки се на събраните доказателства по линия на международното сътрудничество, са приели, че митническата стойност, декларирана в процесната ЕАД, е занижена, понеже подлежащата на плащане и реално платена цена на стоката - предмет на вноса по ЕАД № 2005/4-1450 от 17.03.2006 г., е 1 380,00 щ. д. на тон. С оглед на това е приел, че е издаден законосъобразен административен акт, и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е правилно. Релевантните по делото факти и обстоятелства са правилно установени и въз основа на тях са направени обосновани фактически и правни изводи, които следва да се споделят. Съдът е съобразил дадените указания в отменителното решение на ВАС, като е преценил в съвкупност всички представени по делото доказателства, включително и тези, представени пред ВАС с допълнителна молба от 15.05.2009 г., и тези, допълнително събрани при повторното разглеждане на делото, и е обосновал извода си за тяхната материална доказателствена стойност, установяваща цената на стоката по процесния ЕАД. Видно от резултатите на проверката, извършена по линия на международното сътрудничество, и предвид доказателствената сила на тези материали съгласно чл. 11, т. 3 от Допълнителния протокола към Споразумението за свободен обмен между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, съдът правилно е дал вяра на доказателствата, които сочат на занижена митническа стойност. Установено е, че за действителната цена има извършени две плащания по банков път, а част от сумата е платена от дружеството на неговия контрагент чрез местен агент в България. Съдът правилно е ценил като доказателства наред с останалите писмо, подписано от длъжностно лице при Швейцарската митническа администрация - П. А. Дьово, и таблица, заверена по надлежния ред от същата митническата администрация, доколкото отразените в тях обстоятелства кореспондират с останалите доказателства по делото. Всичко това дава основание да се приеме, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, която предвижда, че митническата стойност се определя, като се вземе предвид реално платената цена на стоката. За да се установи тази цена, митническите органи имат правомощието да извършват последваща проверка на документите след вдигането на стоките по реда на чл. 84 и сл. от ЗМ. В случая именно при извършената последваща проверка е установена окончателната цена на стоката, която е платена от купувача и която не отговаря на декларираната. Последната не може да се приеме за митническа облагаема стойност, понеже тя не съответства на реално платената за стоката цена. Съдът е постановил правилен съдебен акт, който следа да се остави в сила. При този изход от спора на страните не се дължат съдебни разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,