Решение № 2710 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16064/2011 г.

Решение № 2710 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16064/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Уни Кредит Булбанк" АД, гр. София, представлявано от изпълнителните директори Левон Хампарцумян и Андреа Казини, чрез Светлана Иванова - юрисконсулт, преупълномощена от Майя Фезлийска, директор Управление "Правно", срещу решение № 12886 от 11.10.2011 г. по адм. д. № 8746/2011 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени процесната заповед на Министъра на правосъдието, като се присъдят и направените разноски по делото. Ответникът Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител младши юрисконсулт Христо Ангелов, в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Сибанк" ЕАД, гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила със законните последици. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на "Уни Кредит Булбанк" АД, гр. София, срещу заповед № ЛС-04-515 от 20.05.2011 г. на Министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, чл. 51, чл. 55 и чл. 56 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ и Протокол от 16.05.2011 г. на комисия, назначена със Заповед № ЛС-04- 370/31.03.2011 г. на Министъра на правосъдието, е определена "Сибанк" ЕАД, гр. София, за наемател на част от недвижим имот - публична държавна собственост, с обект: площ от 6.5 кв. м, предназначена за монтиране на банкомат в сутерена на Съдебната палата гр. Пазарджик. При изяснена фактическа обстановка, е направен обоснован и законосъобразен извод, че по отношение на процесната заповед не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Процедурата за отдаване под наем чрез търг с тайно наддаване на процесния недвижим имот е открита със заповед № ЛС-04-370/31.03.2011 г. на Министъра на правосъдието. Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на същата, поради това, че не съдържа мотиви, с нея не е определен състава на комисията, не е определена датата за провеждането на търга и не е била публикувана в местен ежедневник. Мотивите за издаването й се съдържат в направеното искане от ръководителите на съда и прокуратурата в Съдебната палата гр. Пазарджик. С нея е определен състава на комисията, който да проведе търга, включително и резервните й членове. В зависимост от датата на публикуването й е определена и началната дата за оглед на обекта, закупуването на тръжната документация и деня на провеждането на търга. Публикуването в национален ежедневник и местен вестник е извършено на 06.04.2011 г. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при провеждането на търга. Жалбоподателят не е спазил изискването за представяне на свидетелства за съдимост в срока им на валидност от шест месеца, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 45 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на действие на бюрата за съдимост, която препраща към образеца Приложение № 2, в чийто горен десен ъгъл изрично е записано, че важи за срок от шест месеца, поради което заявлението му е нередовно и затова правилно, според раздел V от документацията и в съответствие с раздел IХ от нея, ценовото му предложение не е отворено и разгледано от комисията. Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма. Същата съдържа фактическите и правните основания за издаването й, като относно фактите се позовава и на протокола на комисията, който е послужил и за мотив на издаването й. В тази връзка изводите са съобразени с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно в друг акт, като те могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В т. 7 на заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от датата на уведомяване, поради което и този довод на жалбоподателя е неоснователен. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на Министерството на правосъдието разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв. на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия