Решение № 662 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2018 г.

Решение № 662 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Стойков, против Решение № 3653/01.06.2018 г., постановено по административно дело № 6499/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отменена Заповед № РА-30-89/03.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на СО, с която на А. Вутова и Р. Вутов е наредено да премахнат незаконен строеж "Монтаж на нова ВиК инсталация в дневната на ап. 65 в бл. 24 а", находящ се в УПИ V – ЖС, кв. 330 а по плана на [населено място], м. [жк], с административен адрес: [жк], [жк], [жилищен адрес] район [район]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против процесната заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Иванова, която моли да бъде уважена по съображенията изложени в нея. Ответникът Р. Вутов се явява лично и се представлява от адвокат Йотов, който представлява и втория ответник - А. Вутова. Процесуалният представител оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила и да се присъдят сторените от доверителите му разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на ответниците да премахнат строеж, описан като монтаж на нова ВиК инсталация в дневна стая на апартамент, и квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без необходимите строителни книжа и без разрешение за строеж. След анализ на приетите по делото доказателства, съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за допуснати съществени нарушения в административното производство по нейното издаване и поради материална незаконосъобразност. Настоящият съдебен състав счита оспореното решение за правилно, но по други съображения. Действително в хода на проведеното административно производство са допуснати констатираните от съда нарушения на административно-производствените правила, но същите не са съществени. Материалната незаконосъобразност на заповедта се обосновава не от изводът, възприет от съда за търпимост по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, а тъй като обектът, предмет на заповедта попада под приложението на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, в редакцията на тази норма към 2014 г., когато според административния орган е реализиран монтажът на инсталацията. Съгласно тази разпоредба, не се е изисквало разрешение за строеж за вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Според описанието на процесната инсталацията, извършено от вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, същата отговаря на кумулативно дадените условия в цитираната норма, респективно за монтирането й не е било необходимо разрешение за строеж. Спорен е въпросът доколко се променя предназначението на помещението "дневна", чрез поставяне на кухненско оборудване и мивка в него, но дори и да се приеме, че е налице такава промяна, то не е установено да е променено натоварването в него, за да се изключи приложението на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ в съответната редакция. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението, съдържащо се в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като това е минималния размер за този вид дела, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,