Решение № 272 от 18.06.2010 г. на ВКС по к. н. д. № 223/2010 г.

Решение № 272 от 18.06.2010 г. на ВКС по к. н. д. № 223/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 362/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. В. Т., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Гражданския ищец "Добруджански протеин" А., не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение, правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 24.02.2010 г. постановено по внохд. № 362/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена изцяло присъда по нохд. № 563/2006 г. на Окръжен съд гр. Д. С посочената присъда подсъдимия С. В. Т. е признат за виновен в това за времето от 25.05.1995 г. до месец февруари 1997 г. в гр. Д., в качеството си на длъжностно лице-управител на ЕООД "Добруджански протеин"гр. Добрич, е присвоил сумата от 1088440,00/неденоминирани /лв., представляваща разликата в цената на продадени 272110 кг прасета, собственост на дружеството, поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в особено големи размери и особено тежък случай, присвоеното е възстановено до приключване на съдебното следствие, поради което и на основание чл. 205, ал. 1т. 4 НК вр. с чл. 55, ал. 1т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, лишаване от права да заема държавна длъжност и да упражнява професия свързана с парични и материални ценности за срок от шест години и конфискация на 1/2 идеална част от л. а. "Шкода"с дк № Тх7999 АА. Признат е за виновен, че в същия период от време на същото място и в същото качество е присвоил 5 512 201,00/нед./лв., поверени му да ги пази и управлява, представляващи разлика в цената на доставен им /на ЕООД "Добруджански протеин"/, от ЕООД "Палас"гр. Силистра слънчогледов шрот, фактуриран и заплатен като соев, присвояването е в особено големи размери и особено тежък случай и присвоеното е възстановено до приключване на съдебното следствие, поради което и на посоченото по горе основание е осъден на същото наказание. Признат е за виновен и в това по същото време и място, в същото качество присвоил 4 025 635,00 лв. нед. лв., представляваща разликата в цената доставен от ЕООД "Палас"гр. Силистра компонент лизин с активност 18 %, фактуриран и заплатен като такъв с активност 98 %, присвояването е в особено големи размери и особено тежък случай и сумата и възстановена, поради което и на посоченото по горе основание е осъден на същото наказание. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място, в същото качество присвоил и 1 072 520 кг царевица, собственост на ЕА. "Добруджански протеин" на стойност 37 571 114,80 нед. лв., поверена му да я пази и управлява, присвояването е в особено големи размери и особено тежък случай и сумата е възстановена, поради което е осъден на посоченото по горе наказание. На основание чл. 23 НК съдът е определил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да се изтърпи при първоначален строг режим, лишаване от права за срок от шест години и конфискация на 1/2 от лек автомобил. Зачетено е и предварително задържане на подсъдимия от 27.07.1997 г. до 15.09.1998 г. Уважени са и гражданските искове, за дължими законни лихви върху посочените по горе в отделните пунктове главници. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С: Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателства, игнориране на такива, липса на категоричност при изводите по фактите. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно и дори детайлно са ги обсъдили, посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия, отчетена е и двойствената им природа, съпоставени са с останалите доказателства по делото. Останалите доводи относно, това че част от инкриминираните фактури, платежни нареждания и бележка до кантарджийката са в ксерокопия са получили на три пъти пространни отговори, които Върховният касационен съд на РБ споделя, поради което не ги преповтаря. Горните констатации, дават основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и да са попречили на правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения - /обстоятелства от значение - чл. 102, т. 3 НПК/. Неоснователни са доводите за нарушение на закона. При правилно и безпротиворечиво установени факти закона е приложен правилно. В тази връзка няма как да бъдат споделени доводите за преквалификация на извършените от подсъдимия деяния по чл. 205, ал. 1, т. 2 или 3 НК. Както и да се квалифицират деянията, като съвкупност или като продължавано престъпление, съобразено с ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВС или предишната практика на съдилищата безспорно, са налице квалифициращите обстоятелства особено големи размери и особено тежък случай, за всеки от пунктовете и за цялото, което е в размер общо на 48 197 390,80 нед. лв. Частично основателно е само оплакването за явна несправедливост, но не в сочената от защитата насока. Тук следва да се има предвид законодателен пропуск. Със ЗИДНК ДВ бр. 75/2006 г., беше намален размера на максимално предвидения в закона срок на лишаване от свобода за престъплението по чл. 203, ал. 1 НК, от тридесет на двадесет години. Разпоредбата на чл. 205, ал. 1т. 4 НК, която препраща към чл. 203, ал. 1 НК, в случай на възстановяване на присвоеното, не беше коригирана и също е с максимум двадесет години лишаване от свобода, което е очевидно несъответно на "стимула" в нормата за възстановяване на присвоеното. Само с оглед на тази констатация Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че определеното на подсъдимия наказание от шест години лишаване от свобода следва да бъде намалено на пет години лишаване от свобода. Доводите на защитата за определяне на наказание около три години, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК законосъобразно са отхвърлени от инстанционните съдилища . Наказанието на подсъдимия с оглед изключително дългия срок на разглеждане на делото, извън рамките на разумния такъв, правилно е определено при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК, но намаляването му до исканите от защитата нива, би било в противоречие с целите на наказанието визирани в чл. 36 НК и в нарушение на чл. 348, ал. 5т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна, с направената по горе уговорка. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение