Решение № 1176 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2015 г.

Решение № 1176 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Виолета Атанасова Минчева и Лиляна Тончева Стоянова, и двете от гр. Русе, против решение № 6 от 13.03.2015 г. по адм. дело № 51 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата им против решение КРД № 8 от 16.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ Русе, потвърждаващо разпореждане № 832/10.12.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Русе. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 51, т. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е решение КРД № 8 от 16.01.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 832 от 10.12.2014 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет пор. № 832 от 10.12.2014 г. Жалбоподателките Виолета Атанасова Минчева и Лиляна Тончева Стоянова в качеството им на орган на медицинската експертиза на работоспособността (ТЕЛК при "МБАЛ Русе" АД) са задължени да възстановят сума с общ размер 748.05 лв. (главница 641.46 лв. и лихва до 25.11.2014 г. - 106.59 лв.), представляваща причинена щета на бюджета на ДОО от изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера за социалната пенсия за старост на лицето Стефан Валентинов Стефанов за времето от 18.12.2013 г. г. до 20.06.2013 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК № 0006 от 03.01.2013 г. с определена степен на трайно намалена неработоспособност (ТНР) 68 %, отменено с експертно решение на специализиран състав на НЕЛК по ортопедични болести № 0171 от 06.03.2013 г. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата е изцяло отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на материалноправна разпоредба на чл. 98, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване. С експертно решение (ЕР) № 0006 от 03.01.2013 г. ТЕЛК за общи заболявания при "МБАЛ Русе" АД, действаща в състав двете жалбоподателки и д-р Т. Филипов, е определила на Стефан Валентинов Стефанов степен на ТНР 68 на сто с начална дата 18.12.2012 г. и със срок на инвалидизиране 01.01.2014 г. Така издаденото от ТЕЛК експертно решение е било обжалвано от освидетелстваното лице по реда на чл. 112 от Закона за здравето. На основание чл. 98, ал. 7 от КСО в случаите, когато решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С разпореждане № 26 от 22.02.201З г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, на Стефан Валентинов Стефанов е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, изплащана в размера, определен с чл. 98, ал. 7 от КСО - 100.86 лв. месечно. С ЕР № 0171 от 06.03.2013 г. специализиран състав на НЕЛК по ортопедични болести е отменил обжалваното експертно решение и е върнал преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване при спазване на дадените указания относно определянето на оценките за ортопедичното заболяване и прецизиране на състоянието на функцията на бъбреците. НЕЛК е приела, че с обжалваното експертно решение на ТЕЛК е определена по-висока степен на трайно намалената работоспособност в резултат на нарушаване на нормативните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и приложенията към нея. Съобразно цитираната норма на чл. 98, ал. 7 от КСО отпуснатата пенсия за инвалидност се изплаща до "влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза". По делото няма данни за датата, на която ЕР № 0171 от 06.03.2013 г. на специализиран състав на НЕЛК по ортопедични болести е влязло в сила. Изплащането на пенсията е продължило до 20.06.2013 г., когато е влязло в сила следващото експертно решение на ТЕЛК № 1208 от 06.06.2013 г. с определена на освидетелстваното лице степен на ТНР 40 % в съответствие с дадените от НЕЛК указания. Налице са материалноправните предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране имуществената отговорност на лекарите от състава на ТЕЛК, издали отмененото ЕР № 0006 от 03.01.2013 г., за причинените на бюджета на ДОО щети от неправилно изплатени пенсии въз основа на издаденото тях експертно решение, считано от началната дата на инвалидността до момента на влизане в сила на отменителното решение на НЕЛК. По силата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето влязлото в сила ЕР № 0171 от 06.03.2013 г. на специализиран състав на НЕЛК по ортопедични болести е задължително за всички лица, органи и организации в страната. По делото не са събрани доказателства за изпълнение на задължението на НЕЛК по чл. 52 от ПУОРОМЕРКМЕ и за датата, на която ЕР № 0171 от 06.03.2013 г. на специализиран състав на НЕЛК по ортопедични болести е влязло в сила. Липсата на данни за периода на извършените плащания в изпълнение на чл. 98, ал. 7 от КСО е пречка за установяване на размера на щетите, нанесени на ДОО от изпълнението на невлязлото в сила експертно решение на ТЕЛК, отменено с влязло в сила решение на НЕЛК . Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е изцяло отхвърлена като неоснователна, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило за изясняване на всички факти от значение за изхода на спора, което налага отмяната му. Спорът не е изяснен от фактическа страна, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,