Решение № 14600 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2018 г.

Решение № 14600 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Тодоров против решение № 974/16.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10359/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че с него незаконно се преграждат правата му на гражданин. Не претендира разноски и възразява срещу присъждането на разноски в полза на ответната страна. Ответникът съдебен помощник във Върховния административен съд, определен по реда на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 974/16.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10359/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. Тодоров против решение № 490/06.07.2017 г. на съдебен помощник във Върховния административен съд, определен със Заповед № 2170/07.12.2015 г. на председателя на Върховния административен съд да разглежда заявления по ЗДОИ в частта, с която му е отказан достъп до информация, съдържаща се в разпореждания по конкретни дела за заместване на съдия от постоянно действащ състав по заявление то 21.06.2017 г. Административният съд е приел, че жалбата на С. Тодоров е неоснователна, защото исканата от него информация се отнася до правораздавателната дейност на съда по конкретни дела и достъпът до нея не се осъществява по реда на ЗДОИ. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Административният съд е сезиран в срок с жалба от лице, което е адресат на акт, издаден по реда на ЗДОИ и се е произнесъл с решение в законен състав, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност или недопустимост. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка. Законосъобразно решаващият съд е обосновал извод, че исканата информация е част от конкретни съдебни производства и достъпът до нея не се осъществява по реда на ЗДОИ. Законосъобразно и в съответствие с чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България и ЗДОИ административният съд е отхвърлил жалбата на С. Тодоров срещу решение, което е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и в съответствие със закона. Поисканата информация не е обществена по своя характер, а се съдържа в конкретно дело, до което достъпът следва да бъде осъществен по реда, установен в процесуалния закон, по който се разглежда спора. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,