Решение № 11657 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Ф. от гр. София, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Иванчов, срещу решение 363 от 12.01.2024 г., постановено по административно дело 6859/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-21-244 от 05.07.2022 г. на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-град, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата срещу разпореждане [номер]/35 от 20.05.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване (ПО); 2) жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Касаторът аргументира теза, че оспореното от него решение на АССГ е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, в противоречие с материалните и процесуалните правила на закона, както и с установената съдебна практика. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се върне преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град за ново произнасяне, или, алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ поради недопускане на разпит на свидетели. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Медарова, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на съдебното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното с нея решение поради несъответствието му с материалния закон, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. На 08.03.2022 г. Е. Н. Ф. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). По искането е постановено разпореждане [номер]/35 от 20.05.2022 г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което е отказано на заявителя отпускане на пенсия както по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, така и по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд - 10 години, 5 месеца и 9 дни и осигурителен стаж от трета категория - 26 години и 6 месеца. Посочил е, че общият осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд, е 39 години, 6 месеца и 19 дни. Отказал е отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на изискуемия минимален осигурителен стаж за втора категория труд от 15 години. Отказал е отпускане на пенсия и по чл. 68, ал. 1-2 от КСО поради липса на минимално необходимата възраст от 64 години и 5 месеца, а навършена такава от [възраст]. Разпореждането е обжалвано и по жалбата е постановено решение 2153-21-244/05.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което тя е оставена без уважение като неоснователна. Решаваща в тази насока е преценката на горестоящия административен орган, че не следва да бъде зачетен от втора категория по т. 8г от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), трудът, положен от Е. Н. Ф. през периода от 01.10.1984 г. до 30.04.1991 г. на длъжност шофьор в Пътна сигнализация гр. София (чийто правоприемник е Улично осветление ЕАД), в резултат на което общо положеният от осигуреното лице стаж от втора категория е по-малък от изискуемия 15 години, и по отношение на жалбоподателя не е налице приложното поле на чл. 69б, ал. 2 от КСО, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание (неналичието на условията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО не е спорно). За да не уважи жалбата на Е. Ф. срещу това решение, първоинстанционният съд е обосновал извод за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът подробно е обсъдил основният спорен въпрос за категорията на труда, положен от жалбоподателя на заеманата от него длъжност шофьор на Робур в Пътна сигнализация София през периода 01.10.1984 г. 30.04.1991 г., като е приел, че правилно административният орган не е зачел спорният трудов стаж на Ф. като такъв от втора категория, понеже заеманата от него длъжност не е в обхвата на т. 8г и на т. 53а от ПКТП, отм. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд София-град, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ София-град е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на административните органи и обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователни са касаторовите възражения за нарушения на материалния закон при категоризирането на осигурителния стаж на Ф. за спорния период. В случая са спазени разпоредбите на приложимия за този период ПКТП, отм., действал до 31.12.1999 г., в който изчерпателно са регламентирани видовете дейности и длъжностите на лицата, трудът на които нормотворецът признава за положен при условията на първа или втора категория труд. За да бъде категоризиран даден труд от първа или втора категория следва да бъде безспорно доказано, че същият попада в обхвата на конкретна точка от ПКТП, отм., регламентираща категоризиране на труда от тази категория. Направеното вписване от осигурителя в удостоверение УП-3 изх. 032/19.11.2024 г., че трудът е от втора категория, на което се позовава касаторът, представлява само предложение за категоризиране и не може да служи като доказателство за положен труд от втора категория, съответно за категоризиране на труда като шофьор в Пътна сигнализация София през периода 01.10.1984 г. 30.04.1991 г. от втора категория труд, при положение, че не са налице писмени доказателства за осъществяване на дейност, регламентирана в т. 8г или т. 53а от ПКТП, отм. В този контекст позоваването на записите в трудовата книжка, която е вторичен документ (чл. 40, ал. 3 вр. с ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/), отразяващ данните, съдържащи се в изплащателните ведомости, не може да се противопостави на последните. Изводът на съда, че направеното предложение от работодателя не доказва положен труд от втора категория, е в съответствие с разпоредбата на т. 70 от ПКТП, отм. Преценката на категорията труд се извършва въз основа на представените от заявителя на пенсия документи и приложимите за съответния период разпоредби по категоризиране на труда при пенсиониране. От събраните в хода както на административното, така и на съдебното производство доказателства не се установява неправилно категоризиране на положения от жалбоподателя труд като шофьор на Робур в Пътна сигнализация София от трета категория труд. Неоснователно е и твърдението че през спорния период жалбоподателят е осигуряван за втора категория труд, защото в този период не е бил налице диференциран размер на осигурителните вноски за различните категории труд, като такъв е въведен едва с ПМС 43/18.03.1991 г., в сила от 01.03.1991 г. Освен това, размерът на осигурителната вноска не определя категорията труд и не е предпоставка за категоризиране на труда от по-благоприятна категория. От друга страна, липсват доказателства, че работата, извършвана от Ф. през обсъждания период, е със същата вредност и тежест, като на лицата, попадащи в обхвата на т. 8г или на т. 53а от ПКТП, отм., за да е налице приложното поле на т. 67 от ПКТП, отм. При липса на удостоверяване по несъмнен начин, че заеманата от касатора длъжност шофьор на Робур през периода 01.10.1984 г. - 30.04.1991 г. е включена в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране от втора категория, съдът правилно е приел, че този стаж следва да бъде определен при условията на трета категория, до какъвто извод е стигнал и административния орган. Не на последно място, правилно съдът не е допуснал гласни доказателства с оглед императивната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО за събиране на свидетелски показания в случаи като процесния. За пълнота следва да се отбележи и, че както административният орган, така и първоинстанционният съд правилно не са обсъждали приложението на чл. 69б, ал. 3 от КСО (противно на твърдяното от касаторовия повереник), доколкото Ф. няма 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора. На основание 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на ТП на НОИ София-град, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,