Решение № 8191 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. И., чрез процесуалния му представител, против решение 20766 от 22.10.2024 г., постановено по адм.д. 4488/2024 г. по описа на Административен съд -София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество. В съдебно заседание претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът заместник министър председател и министъра на финансите, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 20766 от 22.10.2024 г. Административен съд - София град отхвърля жалбата на С. С. И. против заповед П-126/19.04.2024 г. на заместник министър председател и министъра на финансите, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от датата на връчване на заповедта 22.04.2024 г. поради съкращаване на длъжността главен експерт в Министерството на финансите, дирекция Човешки ресурси и административно обслужване, отдел Персонал и административни дейности, сектор Кадри. С решението И. е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същата е постановена в съответствие на материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Констатира, че до прекратяване на служебното му правоотношение С. С. И. е заемал длъжността главен експерт в Министерство на финансите, дирекция Човешки ресурси и административно обслужване, отдел Персонал и административни дейности, сектор Кадри, съгласно заповед П-96/01.06.2020 г. на Министър на финансите. Позовава се на събраните по делото доказателства и на назначената и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза и приема, че в сектор Кадри след изменението на длъжностното разписание от 22.04.2024 г. от шест щатни бройки са останали три щатни бройки и следователно е налице реално намаляване на броя на щатната численост на сектора. Приел е, че в този смисъл намаляването на щатните бройки е също форма на премахване на длъжности като нормативно определена позиция. Административният съд е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че част от функциите за длъжността, която е заемал оспорващият са прехвърлени в други структурни звена. Обосновал е извод, че длъжността, която е заемал оспорващият е престанала да съществува както като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, но и като система от функции, задължения и изисквания в длъжностното разписание, действало както към момента на прекратяване на служебното правоотношение,така и след това. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд отхвърля довода на оспорващия, че заповедта не е мотивирана. В акта е посочено правното основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл съкращаване на длъжността, което съдържа в себе си и фактическото основание за издаването му. Както многократно е посочвал в практиката си Върховния административен съд, основанията на чл. 106, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебни правоотношения съдържат в себе си и фактическото основание за това. Изключение от този принцип представлява единствено разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона, която е бланкетна и следва при позоваването на нея административният орган да посочи в какво се изразява обективната невъзможност за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването на акта, което по същество са и неговите мотиви. Органът по назначаване няма задължение да излага други мотиви, свързани с оперативната самостоятелност на органа да извършва реорганизация на административната структура, която управлява, като условие за законосъобразност на заповедта, поради което отсъствието им не води до извод за незаконосъобразността й. Следва да бъде посочено, и че в заповедта административният орган се е позовал на утвърдено с негова заповед ЗМФ-443 от 19.04.2024 г. изменение на длъжностното разписание на министерство на финансите (в сила от 22.04.2024 г.). При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателя по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, извършено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационният жалбоподател е заемал длъжността главен експерт в Министерство на финансите, дирекция Човешки ресурси и административно обслужване, отдел Персонал и административни дейности, сектор Кадри. Съгласно утвърдено със заповед ЗМФ-443/19.04.2024 г. на заместник министър-председател и министър на финансите ново длъжностно разписание, в сила от 22.04.2024 г., са намалени щатните бройки в сектор Кадри, в който работи С. С. И., при което заеманата от него длъжност главен експерт в новото длъжностно разписание е съкратена от шест на три бройки. Както и правилно приема първоинстанционният съд, в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 22.04.2024 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение на касационния жалбоподател в хипотезата на намаляване на щатните бройки в сектор Кадри в дирекция Човешки ресурси и административно обслужване в новото длъжностно разписание. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на съответния орган и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. С оглед на това правилно административният съд приема, че в случая е налице реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител, както и не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращението. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при издаване на оспорената заповед не е спазена административната процедурата, в това число и тази, регламентирана в Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в Министерство на финансите, утвърдена на 06.07.2020 г. от министъра на финансите. В случая от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза е видно, че докладна записка 93-19-6/19.04.2024 г. е заведена в деловодната система на 19.04.2024 г. в 9.55 ч., а заповедта на министър на финансите за утвърждаване на новото длъжностно разписание е въведена в деловодната система на 19.04.2024 г. в 11.24 ч., като по отношение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия е въведена в системата на дирекция Човешки ресурси и административно обслужване Документи-движение отдел ПАД ЧР, като в същата се въвеждат всички заповеди във връзка с персонала назначаване, преназначаване, освобождаване и същата се води хронологично (по дати, няма час, в който същият документ е въведен, а само дата, като се посочва видът на документа, датата на съставянето, датата от която влиза в сила, за какво правоотношение се отнася, на какво основание е издадена). В заповед П-126/19.04.2024 г. е предвидено, че прекратяване на служебното правоотношение се счита от датата на връчване на заповедта, а именно 22.04.2024 г., дата която е с три дни по-късна от тази на предаване на докладната записка в дирекция Човешки ресурси и административно обслужване. По изложените съображения постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответника за присъждане на разноски, следва да се осъди С. С. И. да заплати на Министерство на финансите сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,