Решение № 3698 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2010 г.

Решение № 3698 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 2320/12.07.2010 г., постановено по административно дело № 2228/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ), 12-ти състав, с което е отменено Решение № 40/18.02.2009 г. на Главния директор на СУСО и Разпореждане № 5203064664/2 от 16.09.2008 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО) в същото управление, по жалба на Виктор Елефтериев Дамянов от гр. София, разпоредено е изпращане на делото като административна преписка на Ръководителя по ПО при СУСО за издаване на ново разпореждане за следващия се размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Виктор Елефтериев Дамянов за периода след 01.06.2003 г., като се съобрази постановеното с Разпореждане № 1/21.05.2003 г. на Ръководителя по ПО при СУСО и в съответствие с изложените в решението мотиви (съдържащи задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона), и е осъден главният директор на СУСО от бюджета на СУСО да заплати на Виктор Елефтериев Дамянов сумата от 857 лв. за разноски по делото. Исканията са за отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК) и отхвърляне на жалбата на Виктор Елефтериев Дамянов срещу решение № 40/18.02.2009 г. на Главния директор на СУСО като неоснователна. Ответникът Виктор Елефтериев Дамянов от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Елена Силвестърова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административния съд София - град, като претендира и направените деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е Решение № 40/18.02.2009 г. на Главния директор на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата на Виктор Елефтериев Дамянов от гр. София срещу Разпореждане № 5203064664/2 от 16.09.2008 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в същото управление, с което е отменено Разпореждане № 1 от 21.05.2003 г. в частта му относно началната дата за отпускане на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст от 05.03.2003 г., вместо от 13.06.1996 г., и е определен нов размер. Административният орган е мотивирал промяната с обстоятелството, че със заявление вх. № 880820/05.03.2003 г. Виктор Дамянов бил представил документи, издадени след първоначалната му молба за пенсиониране от 13.06.1996 г., които отразявали стаж, придобит след 13.06.1996 г. Посочено е, че по заявлението от 05.03.2003 г. нямало правно основание за възобновяване на производството по молбата от 13.06.1996 г. и за преценка на правото на исканата пенсия, считано от 13.06.1996 г. Директорът на СУСО е отхвърлил жалбата на Дамянов срещу това разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на долустоящия административен орган. В мотивите на неговото решение се излагат доводи за несвоевременно представяне на доказателства за трудовия стаж през периода от 01.05.1976 г. до 08.10.1986 г. като летец-пилот във витломоторната авиация, който се превръщал по реда на чл. 104, ал. 6 от КСО в съотношение 1:2 - една година действително прослужено време, се считала за две години осигурителен стаж от трета категория. Удостоверителен документ за този стаж не бил представен с първоначалното заявление от 13.06.1996 г., нито друг удостоверяващ полагането на стажа във витлова материална част, с оглед зачитането му по чл. 92, ал. 1, б. "а" от ППЗП (отм.) като първа категория, в съотношение една година за една година и четири месеца. Такъв документ - удостоверение № 2680 от 25.10.2002 г., бил представен чак със заявлението от 05.03.2003 г. Административният орган е приел, че по книжка № 032278 за пенсионни документи от МНО отразената длъжност, която е заемал за процесния период от 01.05.1976 г. - 08.10.1986 г., не бил летец - пилот, а "офицер в поделение № 32030". По тези съображения е приел за правилна отмяната на Разпореждане № 1 от 21.05.2003 г. и е оставил без уважение жалбата на Дамянов. От данните по делото е видно, че с Разпореждане от 21.05.2003 г. по заявление от 05.03.2003 г. е отпусната пенсия, считано от 13.06.1996 г. в размер на 180,82 лв. С Разпореждане от 18.07.2003 г. е отменено разпореждането от 21.05.2003 г., в частта му относно началната дата за отпускане на пенсията, като се сочи, че неправилно е било взето предвид Решение № 146/31.01.2000 г. на ВАС, което се отнасяло за друго лице - Венцислав Савов, както и по съображения, че към първоначалното заявление не бил представен документ, от който да е видно, че същият е бил "летец-пилот на витломоторна авиация" за зачитане на стаж по чл. 92 от ППЗП (отм.), а необходимото удостоверение № 632/1986 г. за този стаж се явява ново доказателство и се придобива право на пенсия по чл. 6, ал. 2 от ЗП (отм.) във връзка с § 3, ал. 1 от КЗОО (тогава, сега с променено заглавие - КСО), съгласно чл. 94 - от датата на заявлението от 05.03.2003 г. С Решение № 413/30.09.2003 г. директорът на СУСО, по жалба срещу последното Разпореждане от 18.07.2003 г., е отменил това разпореждане и е постановил отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Дамянов. При съдебно обжалване на това административно решение на настоящия касатор е постановено Решение № 1520/17.02.2005 г. по административно дело 11285/2004 г., с което Върховният административен съд е отменил Решение № 413/30.09.2003 г. и върнал делото като преписка на СУСО за ново произнасяне при спазване на дадените указания. В изпълнение на указанията по същото решение на ВАС, касаторът е постановил ново административно Решение № 304/09.05.2005 г., с което е отменил разпореждането от 18.07.2003 г. и е върнал пенсионната преписка за ново произнасяне по чл. 98, ал. 1 от КСО съгласно изложеното в мотивите. В изпълнение на Решение № 304/09.05.2005 г. на директора на СУСО е постановено Разпореждане № 5203064664/15.06.2005 г., с което на Дамянов е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.03.2003 г. в размер на 140,79 лева. Дамянов е обжалвал това разпореждане от 15.06.2005 г. по административен ред пред по-горестоящия орган и е постановено Решение № 467/08.07.2005 г. на директора на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата му. При съдебно обжалване на това административно решение е постановено и Решение № 8718/15.07.2008 г. по административно дело № 3378/2008 г., с което Върховният административен съд отново е върнал преписката на административния орган с указания, че не са изследвани релевантните за спора обстоятелства относно началната дата за отпускане на пенсията. Процесното Разпореждане № 5203064664/2 от 16.09.2008 г. е издадено след решение № 8718 от 15.07.2008 г. на ВАС по административно дело № 3378/2008 г. Съобразно указанията в решение № 1520/17.02.2005 г. по административно дело № 11285/2004 г. със същия диспозитив и в решение № 8718/15.07.2008 г. по административно дело № 3378/2008 г. на ВАС, е следвало да се издирят релевантните за спора обстоятелства досежно началната дата на отпускане на пенсията, както и по основния спорен въпрос - дали Разпореждане № 1/21.05.2003 г. е постановено правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО за началната дата на отпускане на пенсията - 13.06.1996 г., респективно ако посоченото разпореждане се отмени поради неправилност на началната дата на пенсията, то следвало да се постанови ново разпореждане. Както е прието още в мотивите на решение № 1520/17.02.2005 г. по административно дело № 11285/2004 г. на ВАС, жалбоподателят е уволнен от военна служба на 08.10.1986 г., като са били налице визираните в чл. 6, ал. 2 предпоставки на ЗП (отм.) към момента на уволняването му. Съдът е приел, че след като пенсията му не се е погасила по давност, то такава следвало да бъде отпусната от момента на постъпване на редовната му молба-заявление в съответното поделение на НОИ. При така установената фактическа обстановка Административен съд София - град правилно е отменил оспорения акт и е изпратил преписката на административния орган за издаване на ново решение съобразно дадените указания за отпускане на пенсията, след като обосновано е приел, че са спазени относимите разпоредби за прилагане на документите за удостоверяване на прослужено време, надлежно е била вписана заеманата длъжност по молбата- предложение за пенсиониране от 13.06.1996 г., била е спазена и разпоредбата по чл. 20, ал. 1 от ППЗП (отм.), в сила към датата на подаване на това заявление, за редовността и срока за подаване на същото. Прието е, че съгласно цитираната разпоредба пенсиите се отпускат от датата на пораждане на правото, ако молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едногодишен срок от тази дата. Изведен е извод, че жалбоподателят е упражнил правото си на лична пенсия до 31.12.2003 г. с подадените от него две заявления от 13.06.1996 г. и от 05.03.2003 г., а според прослуженото време към първото заявление, попадал в приложното поле на чл. 6, ал. 2 от ЗП (отм.), както е било преценено в разпореждането от 21.05.2003 г., с което е отпусната пенсия за изслужено време и старост, считано от 13.06.1996 г. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че за периодите преди 05.03.2003 г. на жалбоподателя е следвало да се определи по-висок размер на пенсията от установения по разпореждането от 16.09.2008 г., което, както правилно е приел съда, допълнително обосновава извод за необходимостта от постановяване на ново разпореждане за периода от време след последната дата по Разпореждане № 1/21.05.2003 г. Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон. В настоящият случай съдът правилно е определил съществото на спора - приложението на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО по отношение началната дата на отпускане на пенсията. Не се спори между страните за размера и категорията на осигурителния стаж на ответника. От представената пред административния съд и пред настоящата инстанция оригинал на книжка № 032278 за пенсионни документи на Виктор Елефтериев Дамянов, издадена от МО, е видно, че същата се състои от две страници - първата представлява удостоверение ВНВВУ № 495/08.04.1976 г., с. Долна Митрополия, където е отразена длъжността "офицер" със срок от 08.04.1976 г. до 30.04.1976 г. - 23 дни. Удостоверение № 632/13.10.1986 г. от поделение 32030, с. Доброславци е неразделна част от книжка № 032278 като втора страница на същата, в която е отразено прослужено време от 01.05.1976 г. до 08.10.1986 г. - 10 г., 5 м. и 8 дни. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че към първоначалното заявление от 13.06.1996 г. Дамянов не бил представил Удостоверение № 632/13.10.1986 г., което се явявало ново доказателство. Видно от самото заявление от 13.06.1996 г. при направения опис на приложените документи в т. 2 е записано МНО-книжка № 032278 за пенсионни документи. Това налага извода, че молбата-предложение за пенсиониране вх. № 483 от 13.06.1996 г. е била попълнена съобразно нормативните изисквания за заеманата длъжност по т. 2 от същата както е регламентирано за военнослужещите, в съответствие с чл. 9, ал. 6 от Наредба № 6 за пенсионното обслужване (отм.), се вписва само "офицер" ("свръхсрочнослужещ"). В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на приетото от съда, че за административния орган е била налице хипотезата, когато при нередовен или липсващ документ, е следвало да се уведоми лицето по реда на чл. 1, ал. 1 от ППЗП (отм.). Така развитите доводи са неоснователни. Изводите на съда като обосновани и правилни се споделят изцяло от касационната инстанция. В случай на неяснота за пенсионния орган коя хипотеза на чл. 6 от ЗП (отм.) е относима към даден стаж и ако е съществувала неяснота относно конкретната длъжност, заемана от лицето като офицер, е следвало, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок да уведоми лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка и да укаже представяне на допълнителни документи за удостоверяването на конкретната длъжност като офицер. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. От представените по делото доказателства се установява, че в заявлението за пенсиониране е била отразена заеманата длъжност. Липсата на уточнение за вида и характера на полаганата работа по време на службата на осигуреното лице във въоръжените сили, имащо отношение към категорията на положения от него труд, е следвало да се уточни от длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Този пропуск не трябва да се вменява във вина на жалбоподателя и да се отразява на началния момент на отпускане на пенсията, още повече че това право не се погасява по давност. Безспорно е установено, че към момента на подаване на първото заявление за пенсиониране на 13.06.1996 г., за Дамянов е било налице право за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 от КСО съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗП (отм.), в действащата редакция към онзи момент. При последващо подаване на документи на 05.03.2003 г. Дамянов е уточнил категорията труд и заемана длъжност във въоръжените сили. Представените факти са мотивирали административния орган да приложи разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, чието разпореждане впоследствие е било отменено. Съдът основателно е приел, че като начална дата на отпускане на пенсията следва да се приеме датата на първото заявление, доколкото административният орган не е посочил на лицето възможностите за отстраняване на определени неясноти в представените документи. Законът е овластил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове в хипотезите на чл. 99 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е изложил становище, че Разпореждане № 1/21.05.2003 г. е постановено в съответствие с чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, съобразно изложеното в мотивите на Решение № 8718/15.07.2008 г. по административно дело № 3378/2008 г. на ВАС и с отмяната на Разпореждане № 5203064664/2 от 16.09.2008 г. ще бъдат премахнати правните последици на постановената със същото отмяна на Разпореждане № 1/21.05.2003 г., с което е отпусната пенсия, считано от 13.06.1996 г. и определен последващ размер на същата, считано от 01.06.2003 г. - 181,90 лв. След тази дата е определен размер на пенсията с Разпореждане № 5203064664/2 от 16.09.2008 г., но предвид отмяната му като незаконосъобразно и относно началния момент на отпускане на пенсията - 05.03.2003 г. в размер на 140,79 лв., т. е. в по-нисък размер, с оглед на което съдът правилно е върнал делото като административна преписка за издаване на ново разпореждане за определяне на пенсията на Дамянов след последната дата, определена по Разпореждане № 1/21.05.2003 г. - т. е. след 01.06.2003 г., като се съобрази и определения размер на пенсията с това разпореждане към тази дата - 181,90 лв. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, който като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и изрично заявената претенция от повереника на ответника по касация за присъждане на направените разноски, на основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Виктор Дамянов в размер от 800 лв., установени по представения граждански договор за процесуално представителство като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК не е заявено от касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,