Решение № 12599 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2020 г.

Решение № 12599 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 198/13.03.2020 г. по адм. дело № 1436/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, с което по жалба на "Тимшел" ООД е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-680-0023333/18.10.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон и необоснован - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в заповедта са изложени ясно и точно фактическите и правни основания за налагането й, а нарушението е безспорно установено със събраните по делото доказателства. При определянето на срока на ПАМ е съобразен принципа на съразмерност, като продължителността на налагането й е справедлива и адекватна на извършеното нарушение. Твърди, че при налагането на процесната ПАМ е спазена и целта на закона. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – "Тимшел" ООД не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик, е отменил ЗНПАМ № ФК-680-0023333/18.10.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "Тимшел" ООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находяща се в гр. Панагюрище, ул. "Околовръстен път", стопанисвана от "Тимшел" ООД и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото е установено следното от фактическа страна: На 07.10.2019 г. с начален час 10: 30 ч. е извършена проверка от органи по приходите в търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Панагюрище, ул. "Околовръстен път", стопанисвана от фирма "Тимшел" ООД. При проверката са събрани следните доказателства – дневен отчет без нулиране, изведен от ЕСФП в обекта модел Дианел плюс, с ЦРУ РС и ФП Дианел FP-PL6000-05-KL с инд. № ДL002143 и ФП 59002143, дневен бон № 0074934/07.10.2019 г., разпечатка четене за периода от 06.10.2019 г. При проверка на касовата наличност, приходните орани са установили отрицателна касова разлика в размер на 6 800, 24 лв. От страна на съдружник в "Тимшел" ООД са дадени обяснения, че сумата от 6 800, 24 лв. се дължала на "отложено плащане на фирми, зареждащи на кредит". При така установената разлика, проверяващите са приели, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 2, предложение последно от посочената наредба и е допуснало продажби на течни горива чрез ЕСФП при условията на отложено плащане без да се приключва отразеното зареждане на гориво с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане". За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК са съставени протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0023333/07.10.2019 г. и ПИП сер. АА № 0023340/15.10.2019 г. С обжалваното решение, Административния съд - Пазарджик е отменил издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и целта му. За да достигне до този извод, че съдът е приел, че след като приходните органи са установили отрицателна касова разлика в размер на 6 800, 24 лв. поради неправилно отчитане на продажбите с вид плащане – "резерв 1" – "отложено плащане", същите не са ангажирали доказателства дали намиращото се в обекта ЕСФП разполага с подобна функция. Изложил е мотиви, че с оглед на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2, предл. последно от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е влязла в сила на 30.06.2019 г. е налице реална възможност посоченото ЕСФП да не е било приведено в съответствие с това изискване към датата на проверката – 07.10.2019 г. В тази връзка е направен краен извод, че след като не е установил обстоятелствата дали неотчитането се дължи на липса на подобна функция в ЕСФП или до неправилна работа със същото, административния орган е издал заповедта на при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място е приел, че издадената заповед не е съобразена и с целта на закона, тъй като твърдяното нарушение не води до неотразяване на приходи, нито от същото могат да настъпят значителни или труднопоправими вреди за фиска. Направен е извод, че административният орган е изложил общи мотиви за налагане на процесната ПАМ, както и относно определеният срок, които не са съобразени с конкретния случай и обстоятелствата по него. По отношение на определения 5-дневен срок на наложената ПАМ, съдът е приел, че същият е неоправдано дълъг и не е съобразен с целта на принудителните административни мерки – да доведат до промяна в начина на извършване на дейността. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане". Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е достигнал до неправилни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая дружеството не е опровергало установената в протокол за извършена проверка ПИП фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на ПИП сер АА № 0023333 от 07.10.2019 г., правилно съдът е приел за установено, че на 07.10.2019 г. в 10: 30 часа, при извършена проверка в бензиностанция, находяща се в гр. Панагюрище, ул. "Околовръстен път" стопанисвана от "Тимшел" ООД органите по приходите са установили, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 2, предл. последно от цитираната наредба и е допуснало регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане без да приключва отразеното зареждане на гориво с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане. В случая извършване на конкретното административно нарушение е потвърдено и от обясненията дадени от съдружник в дружеството, съгласно които лиспващата сума в размер на 6 800, 24 лв. се дължи на отложено плащане на фирми, зареждащи на кредит. От така събраните доказателства безспорно се установява, че е извършено конкретното нарушение, като в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Тук следва да се посочи, че при налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 и 187 от ЗДДС, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, без да има право на преценка дали да бъде наложена ПАМ или не. При констатирано извършване на административно нарушение, органът е длъжен да наложи съответната ПАМ. Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че приходните органи не са изяснили фактическата обстановка по делото, като не са изследвали причините, поради които процесните продажби на течни горива не са били отразени с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане". Тези обстоятелства са ирелевантни за спора, тъй като органът действа в условията на обвързана компетентност и при констатирано нарушение е длъжен да наложи съответната мярка. Административният орган няма законово задължение да изследва причините за неправилното отразяване на продажбата на течни горива с отложено плащане и неотчитането им по съответният законов ред. Обстоятелствата, дали съответното ЕСФП е имало възможност да регистрира по този начин продажбите и дали е било привидно в съответствие с това изискване, с оглед извършената законодателна промяна в разпоредбата, са неотносими към спора, тъй като търговецът е длъжен да спазва всички законови изисквания във връзка със осъществяваната от него икономическа дейност и да въведе притежаваните от него ЕСФП в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка следва да се посочи, че при разглеждане на делото пред Върховен административен съд бяха представени писмени доказателства – справка от информационните регистри на НАП за регистрирани фискални устройства на ЕИК, от която е видно, че процесното устройство модел Дианел плюс, с ЦРУ РС и ФП Дианел FP-PL6000-05-KL с инд. № DL002143 ФП № 59002143, е въведно в експлоатация на 24.06.2019 г., с оглед на което следва да се приеме, че към датата на проверката същото е разполагало с функция за регистриране на плащането като отложено. При налагане на процесната ПАМ е спазена е и преследваната от закона цел. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те имат превантивен характер, тъй като имат за цел както преустановяване на нарушението и отстраняване на вредните последиците от него, така също и възпиране от последващи неправомерни деяния и превъзпитание на нарушителя към установения правов ред. При определяне на срок от 5 дни, при максимален - 30 дни, е съобразен принципът на съразмерност, съобразена е целта на превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на извършването на продажба на течни горива с отложено плащане. Безспорно контролът от страна на НАП върху търговията с течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с други стоки и обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и реализираните от него продажби с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци върху реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за продажба на течни горива с неясен произход. Именно поради изключително големия търговски интерес към течните горива като стока, с цел защита на държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци в него, законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с тях, и допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на тези задължения от страна на проверяваното лице, включително и неотразяването по установения ред на продажби с отложено плащане, възпрепятства правилното проследяване на продадените количества горива, което от своя страна непосредствено води да негативни последици за фиска. Предвид изложеното, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се разпореди отхвърляне на оспорването срещу ЗНПАМ № ФК-680-0023333/18.10.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски, но не в претендирания от него размер. В производството по оспорване на ПАМ не е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В конкретния случай, производството се развива по реда на АПК като по отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед на цитираните разпоредби на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 270 лева за двете съдебни инстанции, в които са включени заплатена държавна такса от 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение