Решение № 3086 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2010 г.

Решение № 3086 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Андон Георгиев Миталов, от гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 11, ет. 3, ап. 9, срещу решение по протокол № 29 от 15.09.1999 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 27, т. 4 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 133/1998 г., отм., ДВ, бр. 64/2007 г.) е освободен от заеманата длъжност "прокурор" в Софийска военноокръжна прокуратура, по собствено желание, считано от 29.09.1999 г. С жалба вх. № 9016/2.06.2010 г. по входящата регистратура на Върховния административен съд, Миталов оспорва така постановеното решение. Излага оплаквания за нищожност поради нарушение на материалния закон и административно-производствените правила при неговото постановяване, като твърди, че не е подписал молбата за освобождаване, както и че предложението е внесено от некомпетентен по чл. 30, ал. 1, т. 3, б. "а" и "б" ЗСВ (отм.) орган. Висшият съдебен съвет (ВСС/Съветът), чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава обосновано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, намира следното: Жалбата има за предмет искане за прогласяване нищожността на акта на ВСС и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор, че жалбоподателят Андон Георгиев Миталов е заемал длъжността "военен прокурор" в Софийската военноокръжна прокуратура (СВОП) с присвоено военно звание "майор". От данните по административната преписка се установява, че с молба от 29.07.1999 г., заведена под № 3513/13.09.1999 г. във входящата регистратура на Прокуратурата на РБ, Главен прокурор, Андон Георгиев Миталов е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност по здравословни причини, считано от 29.09.1999 г. По делото е представена служебна бележка от 16.08.2010 г. на СВОП, от която е видно, че молбата за освобождаване е подадена чрез СВОП до ВСС и е заведена в прокуратурата на РБ - Главен прокурор с № 3513/13.09.1999 г. Представен е и препис - извлечение от входящия регистър на Главния прокурор, където под № 3514 на датата 13.09.1999 г. е вписана молба на майор Андон Георгиев Миталов за освобождаване. С предложение вх. № 2043/15.09.1999 г. Главният прокурор на Република България, на основание чл. 30, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 2 ЗСВ (отм.) е предложил на ВСС Миталов да бъде освободен от длъжност по негова молба. С оспореното решение по протокол № 29/15.09.1999 г. на ВСС, на основание чл. 27, т. 4 ЗСВ (отм.) Миталов е освободен от заеманата длъжност по собствено желание, считано от 29.09.1999 г. С жалба от 21.10.1999 г. (вх. № 8709/21.10.1999 г.) Андон Миталов е оспорил пред настоящата инстанция решението на ВСС по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му. От представеното съдебно удостоверение на служба "Архив" при Върховния административен съд се установява, че жалбата е изпратена за окомплектоване на ВСС, след което на 23.02.2000 г. е върната окончателно на органа. Произнасяне по съществото й няма. По инициатива на жалбоподателя бе допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписът - обект на експертизата, в ксероксно копие на молба вх. № 3513/13.09.1999 г. е копие на подпис, който не е положен от Андон Георгиев Миталов. Разпитано в проведеното на 8.02.2011 г. съдебно заседание вещото лице заяви, че е положило усилия да издири оригинала на молбата от 29.07.1999 г., но такъв не е запазен. Страните също не твърдят, че оригиналният екземпляр съществува. Изслушан в съдебно заседание на 8.02.2011 г. жалбоподателят обяснява, че е освободен от заеманата магистратска длъжност, получил е заповед за освобождаване от СВОП и удостоверение за положения трудов стаж; след което със заповед на министъра на отбраната е бил прекратен договора му за кадрова военна служба и са му изплатени следващите обезщетения за уволнението. При гореизложеното откъм фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: С разпоредбата на чл. 131 ЗСВ (отм.) са уредени основанията, съставляващи материалноправни предпоставки за освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно текста на чл. 131, ал. 1, т. 2 с. з., съответстващ на чл. 129, ал. 3, т. 2 от Конституцията, едно от тях е подаването на оставка. С отправяне на такова преобразуващо волеизявление, магистратът упражнява субективното си потестативно право да прекрати едностранно правоотношението между страните за заемане на съответната длъжност. В тази хипотеза кадровият орган няма право на преценка и действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение по реда на чл. 27, т. 4 ЗСВ (отм.), с което да освободи подалия оставка магистрат. Аргументите на жалбоподателя, обосноваващи релевирания довод за нищожност на оспореното решение на ВСС са свързани с твърдения, че липсва негово волеизявление за освобождаване от заеманата магистратска длъжност, както и че Главният прокурор не е бил компетентен да сезира ВСС с подобно предложение. Приложимата норма на чл. 30, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗСВ (ДВ, бр. 133/98 г.) оправомощава Главния прокурор да прави предложения до ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурорите от ВКП, ВАП, окръжните, военните и апелативните прокуратури. Съгласно чл. 112 ЗСВ в относимата към спора редакция (ДВ, бр. 133/98 г.), прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор, а всички на главния прокурор, като отделният прокурор е оправомощен за изпълнява функциите, които законът е предоставил на съответната по степен прокуратура. А според чл. 111 ЗСВ (отм.), прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, ВКП, ВАП, апелативни прокуратури, военно-апелативни прокуратури, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури, като ал. 2 предвижда, че Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при ВКП и ВАП. На плоскостта на цитираната нормативна уредба, компетентността на Главния прокурор да внесе във ВСС предложение за освобождаването на Андон Миталов от заеманата длъжност произтича от изричната уредба на чл. 30, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗСВ (отм.), както и се извлича от законовоустановените принципи на организация и дейност на прокуратурата. Поради това доводът, че предложението за освобождаване е внесено във ВСС от некомпетентен орган, е неоснователен. Неоснователно е и второто оплакване, обосноваващо предявената претенция за нищожност на решението на ВСС по протокол № 29 от 15.09.1999 г., а именно: че подписът в молбата за освобождаване не е положен от посоченото като автор лице. В хода на настоящото производство този факт не бе доказан от страна на жалбоподателя. Заключението на съдебно-почерковата експертизата, което е изготвено въз основа на ксероксно копие от процесната молба, сочи единствено, че изследваният материал съдържа копие от подпис, който не е положен от Миталов. Съдът кредитира изцяло заключението като компетентно и обосновано, но противно на твърдението на жалбоподателя, то не налага категоричен извод за липсата на волеизявление за подаване на оставка. При условие, че оригиналът на молбата не е запазен, наличните ксерокопия не могат да бъдат годен доказателствен материал нито за авторството на документа, нито за верността на документирането. При това положение твърдението на Андон Миталов, че не е подписал молбата за освобождаване от 29.07.1999 г. не е доказано по несъмнен начин. Видно от съдържанието на приложеното копие от първоначалната жалба до ВАС от 21.10.1999 г. (л. 18), оплакванията на Миталов се свеждат до допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване решението на ВСС за освобождаването му от заеманата длъжност. Довод за нищожност, какъвто се поддържа с настоящата жалба, не е релевиран. Миталов е освободен при спазване на процедурата по ЗСВ, като до 2010 г. не е възразявал срещу освобождаването си от длъжност и е приел прекратяването на правоотношението и последиците от това, включително получаването на обезщетение. Комплексната оценка на доказателствата по делото и всички факти относно поведението на лицето налагат извод за неоснователност на оспорването. С оглед гореизложеното, оспореното решение съответства на изискванията за законосъобразност, преценени с оглед основанията за нищожност. От находящите се към административната преписка писмени доказателства се установява наличието на релевантните за приложението на чл. 27, т. 4, вр. с чл. 131, ал. 1, т. 2 ЗСВ (отм.) юридически факти, както и съблюдаване на установената процедура по издаването на административния акт. Съгласно чл. 27, т. 4 ЗСВ (отм.) при спазване на всички процедурни изисквания ВСС се е произнесъл по предложението за освобождаване на магистрат. В съответствие с конституционните си правомощия по чл. 129, ал. 1, възпроизведени и в чл. 27 ЗСВ (отм.) Съветът има компетентността да освобождава от длъжност при наличие на предпоставките, изброени в чл. 129, ал. 3 от Конституцията и ЗСВ. Решението е взето след сезиране от Главния прокурор съгласно закона. При условие, че е направено волеизявление за подаване на оставка и е изготвено предложение на Главния прокурор за освобождаване в изпълнение на изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗСВ (редакция ДВ, бр. 133/98 г.), твърдението, че предложението е направено от некомпетентен орган е несъстоятелно. Позоваването на обстоятелството, че молбата, съдържаща мотива на направеното предложение е неистински документ не е доказано и не налага извод, че такова основание не е обективирано. При липсата на категорични доказателства, че молбата за освобождаване е неистински (неавтентичен) документ, предложението на Главния прокурор съдържа основанието за освобождаване, възприето от ВСС при приемане на атакуваното решение от 15.09.1999 г. Следователно елементите от състава на приложеното от органа материалноправно основание, следва да се считат установени. Жалбоподателят оспорва отразените в решението фактически основания за издаването му, твърдейки че при произнасянето си ВСС е допуснал нарушения на материалния закон и установените административнопроизводствени правила. И двете оплаквания са пряко относими към законосъобразността на административния акт, но дори и допуснати, не могат да обосноват нищожността му. Следва да бъде отбелязано, че дори да беше категорично установено, че Андон Миталов не е подписал молбата за освобождаването си от длъжност, допуснатото нарушение не води до недействителност на постановеното решение на ВСС. Последният е надлежно сезиран с предложение на Главния прокурор по чл. 30, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗСВ (отм.) и не е длъжен да провежда производство по изследване истинността на волеизявлението на магистрата по чл. 131, ал. 1, т. 2 ЗСВ (отм.). Неавтентичността на молбата би могла да се приравни на липса на волеизявление за освобождаване, което е само един от елементите на фактическия състав по приемане на оспореното решение на Съвета. Евентуалната му липса сочи на допуснато нарушение на материалния закон при преценка съществуването на материалноправните предпоставки за упражняване на властническата компетентност на ВСС. Това обаче обосновава извод не за нищожност, а за унищожаемост на произнасянето на административния орган, срокът за релевирането на която е изтекъл. Предвид изложените съображения, решението на ВСС за освобождаването на Андон Георгиев Миталов от заеманата длъжност в СВОП е постановено от оторизиран административен орган, в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност, поради което не е нищожно. Съветът е овластен да прави такова волеизявление (Сравн.: чл. 27, т. 4 ЗСВ, редакция ДВ, бр. 133/98 г.), а само административен акт, издаден при липса на компетентност по степен, по материя или по място (т. е. при липса на законово овластяване) е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици. Оспореното решение е постановено в предвидената от закона форма, мотивирано е, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.) - съдържа фактическите констатации и правна квалификация, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. В контекста на възприетото тълкуване и съобразно нормативноустановените изисквания за валидност, решението на ВСС е действителен административен акт и жалбата за обявяване на нищожността му е неоснователна. Изложените оплаквания за използване на неистински документ и ненадлежно сезиране на ВСС не могат да обосноват твърдения порок, доколкото по делото липсват данни за допуснато нарушение на изискванията за редовността му. Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,