Решение № 15807 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2016 г.

ВАСIV отделение20.12.2017 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1433 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. от Административен съд Б.. ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие" да заплати на "АГРО АСТЕРА" ООД, ЕИК 9012188518, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "Л." ..№..., ет. ..., представлявано от Б. Г. Б., разноски по делото в размер на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15807 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител адвокат Н. Б. срещу решение № 1433 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. от Административен съд - Б.. С него по жалба на "А. А." ООД е отменена заповед № 03-РД/3898 от 22.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, в която са отказани за финансиране разходи за доставка и монтаж на опорна конструкция и система за защита от градушка, птици и насекоми на трайни насаждения- киви на обща стойност по проекта 507 104,83 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 278 047,01 лв. - недопустими за финансиране на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., тъй като надвишават определените референтни разходи. Със същото решение съдът е изпратил преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "А. А." ООД със седалище в гр. Б., чрез пълномощника си адв. М. С. с представен отговор на жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощник адв. Манчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил като незаконосъобразна заповед № 03-РД/3898 от 22.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд Земеделие, в частта, в която са отказани за финансиране разходи за "доставка и монтаж на опорна конструкция и система за защита от градушка, птици и насекоми - трайни насаждения киви, съгласно договор на обща стойност по проекта 507 104, 83 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 278 047,01 лв. Със същото решение съдът е изпратил преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Актът обаче не съдържал фактически основания, въз основа на които е издаден. В него било посочено само правното основание, мотивирало отказа. Нямало описание на начина на формиране на одобрените разходи, не била посочена заповедта на изпълнителния директор, с която са определени референтните цени и как въз основа на нея е формиран размерът, над който заявените за финансиране разходи са отхвърлени. Съдът е прие още, че в настоящия случай от събраните по делото доказателства се установило, че в заповедта не е включена заявената от жалбоподателя за подпомагане опорна конструкция и система за предпазване от градушки, птици и насекоми - трайни насаждения киви. Административният орган бил приложил определените за овошки референтни стойности по неясни критерии, след като от допуснатата съдебно-техническа експертиза се установило, че насажденията киви не са предмет на заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г., с която са определени референтните цени за изграждане на защитни системи с оглед предпазване на овошки, лозя и други трайни насаждения. Обжалваното решение е правилно. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви от фактическа страна към оспорваната заповед. Според изложеното в нея става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15 от Наредбата - затова, че част от заявените разходи надвишават определените референтни разходи. Това означава, че от мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Първоинстанционният съд правилно е посочил в обжалваното съдебно решение, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Както и в оспорваната заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени - в част от неговото /тяхното/ съдържание, относима към съответните пера, по които за превишението е отказано финансово подпомагане. В случая такива документи не са представени нито към административната преписка, нито дори в хода на първоинстанционното производство. Настоящата инстанция следва да посочи, че според чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9 Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. В случая заповедта за определяне на периода на прием на заявления за подпомагане е заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. Затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до последната дата. По делото има два списъка в срока до 27.03.2015 г. В касационната жалба се твърди, че референтните цени са определени със заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Но тази заповед е издадена много след срока по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. Освен това по никакъв начин оспорваната в първоинстанционното производство заповед № 03-РД/3898 от 22.12.2015 г. не препраща към заповедта от 25.11.2015 г. Следва да бъде посочено, че в заключението на извършената съдебно-техническа оценителна експертиза се установява, че одобрените и съответно отхвърлените за финансиране разходи по проектното предложение за опорната конструкция и система за защита от градушки, птици и насекоми са изчислени по цени от заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта й касаеща "Изграждане на конструкция в овошки, тип "Wiesel system". В случая става дума за ниски насаждения киви и поради липса на мотиви в оспорвания административен акт не става ясно защо органът е използвал именно тези референтни стойности, а не стойности за изграждане на конструкция в лозов масив или тип "Weisel system" или изграждане на конструкция в лозови масиви и ниски трайни насаждения тип "Jacket system". Още повече, че използваните референтни цени са само за изграждането на защитни системи от градушки, птици и насекоми, а проектното предложение включва и опорна конструкция. От заключението също се установява, че системата цитирана в заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е неприложима и изцяло несъвместима с културата "Киви". Настоящата инстанция следва да посочи в допълнение, че според речника на чуждите думи Актинидия (Actinidia) е род, включващ многогодишни цъфтящи лиани, подобни на лозата, раждащи всеизвестния плод киви. Според българския тълковен речник "Киви" е плодът на тези храсти. В тази връзка, правилни са мотивите на съда, както и заключението на вещото лице, че не става ясно защо органът е използвал именно тези референтни стойности, които включват отглеждането и защита на плода "киви" в таблицата за референтни разходи за "Изграждане на конструкция в овошки тип "Weisel system", а не стойности за изграждане на конструкция в лозов масив или изграждане на конструкция в лозови масиви и ниски трайни насаждения тип "Jacket system". Според българския тълковен речник "Овошка" е дърво, което дава плод за ядене, а както бе отбелязано по-горе плода "Киви" е раждан от Актинидия (Actinidia) - род, включващ многогодишни цъфтящи лиани, подобни на лозата. Поради това и правилно е установено от вещото лице, че системата цитирана в заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на която се позовава и касатора е неприложима и изцяло несъвместима с културата "Киви", тъй като става въпрос за коренно различни култури и съответно различни системи за тяхното отглеждане и защита. В заповедта няма текст, който да указва как да се правят разчети в случай, когато има разчети, съответно проектни различия за липсващи в текста елементи като типоразмер и съответно и по предназначение. Вещото лице е констатирало и неточности в заповедта като това, че записаните количества в колона "В" са без дименсии. При умножаването на посочените бройки с единичната цена се получават различни от записаните в колона "Д" стойности без ДДС за 1 дка, като разликите са до 7%. На основание особеностите на проекта и специалните изисквания към конструкцията вещото лице е изчислило по цени от заповед № 03-РД/3630 и цени по КСС от Проекта, че доставката и монтажа на предвидената в проекта конструкция възлиза на 428286,33 лв. без ДДС. Правилно е установено от съда, а и от заключението по назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, че списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи при извършване на СМР е публикуван на интернет страницата на ДФЗ на 27.03.2015 г. Установената от вещото лице последваща промяна на 21.04.2015 г. е свързана със списъка с активи за земеделска техника, поради което е неотносимо към настоящия спор. От съдържанието на публикувания списък е видно, че в него липсва опорна конструкция и система за защита от градушка, птици и насекоми. Предвидени са три типа оранжерии. Както се установява от заключението на вещото лице по СТОЕ в първоинстанционното производство, оранжериите се различават от опорна конструкция и система за защита от градушки, птици и насекоми. Оранжериите са от затворен тип и временно създават благоприятни условия за развитие на растения, които след време климатът ще осигури естествено, докато защитната система е от отворен тип и ги предпазва от внезапни климатични въздействия, птици и насекоми. От това следва, че опорната конструкция и система за защита от градушки, птици и насекоми не фигурира в публикувания на 27.03.2015 г. на сайта на ДФЗ списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи при извършване на СМР. В настоящия случай обаче правилно е приел първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че в заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. не е включена заявената от жалбоподателя за подпомагане опорна конструкция и система за предпазване от градушки, птици и насекоми - трайни насаждения киви. Административният орган е приложил определените за овошки референтни стойности по неясни критерии, след като е установено, че насажденията "Киви" не са предмет на заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. Следва да бъде допълнено, че след връщане на преписката административният орган следва да извърши нова преценка дали за заявлението на "А. А." ООД е имало определени референтни разходи. При липса на такива основателността на искането за подпомагане следва да се прецени чрез сравняване на представени оферти по реда на чл. 32, ал. 9 във вр. с ал. 12 от Наредба № 9. И в двата случая следва да изложат ясни и относими за случая мотиви за взетото от него решение. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски. Същите са за заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 5500 лева. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. По делото не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1