Решение № 10323 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2014 г.

Решение № 10323 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Сдружение "Клуб по плажен футбол и футзал-МВР" със седалище в гр. София, ул. "Балша" № 18, спортен комплекс Раковски, представлявано от секретаря Чавдар Атанасов Петров, чрез адв. Т. Георгиева, против Решение № 3673 от 2.06.2014 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 2965 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против РА на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в обжалваната част с Решение № 272/11.02.2014 г. на Дирекция "ОДОП", за определените данъчни задължения за данъчен период м. 04.2013 г. по ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на съда, че за данъчен период м. 04.2013 г. е налице ликвидно и изискуемо задължение за ДДС независимо от отмяната на РА при обжалването по административен ред за предходните периоди м. 02 и 03.2013 г. и евентуалната възможност за прихващане или приспадане на задължението за м. 04.2013 г. Съдът неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 92 ЗДДС за случая и необосновано приел, че ревизираното лице има право на защита за задълженията за процесния период след извършване на повторната ревизия за предходните два данъчни периоди. Съдът не изложил никакви мотиви защо потвърждава РА в частта на определените лихви и последните са определени незаконосъобразно, защото РЛ не е в забава. Иска се отмяна на съдебното решение, отмяна на РА в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Процесната ревизия има за предмет данъчните задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди м. 02, 03 и 04.2013 г. С РА за тези периоди е установен ДДС за внасяне 1 238,95 лв., при деклариран данък за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС в размер на 12 139, 87 лв. За данъчен период м. 02 е установен резултат ДДС за възстановяване 127,25 лв. при деклариран ДДС за възстановяване 12 839,40 лв. - корекцията на декларирания резултат е поради непризнаване на право на данъчен кредит в размер на 12 712,15 лв. За данъчен период м. 03 е доначислен ДДС 666,67 лв., а за процесния данъчен период м. 04.2013 г. е прието, че не е внесен декларираният и дължим от ревизираното лице ДДС в размер на 463,05 лв. След оспорване на РА по административен ред, той е отменен в частта му за данъчни периоди м. 02 и 03.2013 г. и преписката е върната за нова ревизия, като е потвърден, в частта му, за месец 04 и това е предметът на оспорване пред първоинстанционния съд. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че доколкото самото ревизирано лице е декларирало сумата 463,05 лв. ДДС е дължим за внасяне, а доказателства за внасяне не са представени, с РА законосъобразно е определен този резултат за данъчния период. Решението е правилно. Основателно административният съд е приел, че при издаването на РА органът по приходите не е могъл да извърши прихващане в процедурата по чл. 92, ал. 1 ЗДДС, защото не са били налице основания за това, поради констатациите на РА. В производството по повторната ревизия органите по приходите ще осъществят и процедурата по чл. 92 от ЗДДС, ако са налице законовите предпоставки за това. В същото време, щом ревизираното лице не оспорва дължимостта на декларираната сума ДДС за внасяне за данъчен период м. 04.2013 г., няма основание да се приеме, че резултатът за този данъчен период е определен незаконосъобразно. Това се отнася както за задължението за главница, така и за това за лихви, доколкото декларираното задължение не е платено в законния срок и длъжникът е изпаднал в забава. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение